1-ви февруари – Кървавият четвъртък на Народния съд

Тримата регенти – Княз Кирил, Богдан Филов и Никола Михов
Тримата регенти – Княз Кирил, Богдан Филов и Никола Михов са осъдени от Народния съд

През нощта на четвъртък, 1-ви февруари, 1945 г. шест камиона с брезентови покривала чакат на входа на Съдебната палата откъм улица Алабин. Тихият ветрец остро засилва студа, а тишината разнася надалеч шума от излизащите от мазетата вързани хора. Въпреки че е издадена заповед “товарът” да достигне камионите в пълно мълчание. В тишината един от затворниците внезапно повишава глас и извиква:

“Не трябва да плачем за нас, а за България”

И запява Шуми Марица. Получава мълниеносен удар в тила и пада на земята. Това е инвалидът от войната, писател и министър Тодор Кожухаров. Тримата регенти – Княз Кирил, Богдан Филов и Никола Михов са изведени последни заедно с няколко тежко болни и качени в полупразен камион.

Принц Кирил Преславски пред Народния съд.
Принц Кирил Преславски пред Народния съд.

Това са осъдените на смърт от Първи състав на т. нар. Народен съд – Княз Кирил Преславски, осем царски съветници, 47 висши офицери, 22 министри и 67 депутати. Скорошните бомбардировки над София са оставили грозните си свидетелства и в Градските софийски гробища. Няколко бомби са издълбали огромни кратери. Извънредно удачни за масови гробове.

Александър Станишев - друга от жертвите на Народния съд
Александър Станишев – друга от жертвите на Народния съд

Осъдените от Народния съд са разстрелвани

точно в тези големи ями, свидетелстват някои от екзекуторите, които години по-късно се хвалят с извършеното. Същите тези хора разкриват и друг потресаващ факт. Един от осъдените – прочутият в цяла Европа водещ хирург и министър от един месец Александър Станишев, е разстрелян последен. Защо точно той ли? Заради лекарската си квалификация. Той трябвало да установява смъртта на всеки от убитите преди него.

След екзекуцията кратерите са засипани със сгурия, за да не остане никакъв знак кой е погребан там. Да няма начин да се разбере, че това е мястото, където е заровен тогавашният елит на българската нация. В спомените си овдовялата Царица Йоанна пише:

Царица Йоана
Царица Йоанна разказва за гробовете на осъдените от Народния съд

“Узна се обаче, по странните пътища на vox populi кого покриваха тези черни могили. Жени, млади и стари се спираха безстрашно да се молят на тази земя; и аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб.

Носех пълен траур

Странно – запазила съм жив спомен от черните воали, развявани от вятъра. Бях познавана отдалече. Ни никой, никога не ми каза нещо. Носехме свещи и цветя върху тези пластове от въглища. Свещите можехме да ги държим запалени при лошо време за няколко мига, закривайки ги с телата си. Беше единствената възможна почит към тези нещастни мъртъвци и към всички други в нашата Родина. За тях и дали са още там не се узна повече нищо…

Бях внимателно следена и моят свят, можеше да се каже, че вече беше ограничен между двата гроба, този на моя Съпруг в Рилския манастир и този на мъчениците от Кървавия четвъртък. Бях сама, с две деца, на двадесет и девет години.”

Цялото това национално предателство е извършено от терористичната и изцяло предана на Съветската болшевишка външна политика комунистическа партия в България. Някои от

най-активните участници в избиването

на можещите и образовани по това време българи са Цола Драгойчева и Лев Главинчев.


Вижте и още за кървавите братоубийства в българската история

Коя е Цола Драгойчева?

Цола Драгойчева
Цола Драгойчева

Има данни, че преди 1944 г. Цола Драгойчева участва в различни терористични акции и убийства на комунистите. Осъдена е на смърт, след което е помилвана. Отива да се “изучи” в Москва, след което се завръща и подновява терористичната си дейност. След преврата на девети септември заема високи партийни и държавни постове за десетилетия. Неведнъж е изказвала мнение, че България трябва да стане 16-та република на СССР.


Изброените по-горе имена са осъдените само от Първи състав на Народния съд. Из цялата страна са създадени 60 областни състава, освен двата върховни в София. Произнасят се обвинения срещу 21 024 души – цялата българска интелигенция. Сред тях са имената на генерал Теодоси Даскалов (внук на Бачо Киро) и трима от племенниците на Иван Вазов – поручик Владимир Вл. Вазов (58-ми випуск на Военното училище, кавалер на орден За храброст от боя за Стражин, уволнен и осъден от Народния съд на 10 г. строг тъмничен затвор), Иван Вл. Вазов (изселен заедно с цялото си семейство и възрастната си майка), Георги Вл. Вазов (химик, изпратен в концлагера – мина Бобовдол, откъдето се връща с избити зъби). Ген. Владимир Вазов, брат на Иван Вазов, герой от Дойран получава сърдечен удар и умира едва три месеца след тези процеси – на 20 май 1945, на 77-годишна възраст.

Ген. Иван Дипчев, един от синовете на Райна Княгиня, умира в затвор малко преди да бъде изпълнена смъртната му присъда. Не се знае къде е гробът му.

Другите синове на Райна Княгиня

– Георги и Васил, също са пострадали. Георги е убит без съд и присъда. Изчезва през октомври 1944 г. Не се знае гробът му. А Васил лежи до 60-те години на 20-ти век по затворите.

Съдиите се назначават от областните комитети на Отечествения Фронт (ОФ), което изключва всякаква възможност за обективен съдебен процес. Британският политически наблюдател в София по онова време Бозуел Хаузтаун посочва, че “присъдите са определено отмъстителни и изглежда са планирани не само на местна почва”.

Ген. Иван Фичев
Иван Фичев

Издадени са точно 10 897 присъди в общо 131 процеса. На смърт са осъдени 2618 души, между които и прадядо ми Иван Фичев – един от първите офицери от полицията по това време. В много от случаите тези присъди са издавани задочно, както в неговия.

Около 200 души са избити преди самите съдебни процеси. Отново – какъвто е случаят с прадядо ми. Присвоени са над двеста предприятия и фабрики. Неизброимо количество недвижими имоти, какъвто е случаят с нашето семейство. Изселени са 4325 семейства, измежду които и това на дядо ми, което възлиза на общо около 12 хил. души. Няма съизмеримо по бруталност и потъпкване на човешките права събитие в цялата история на България.

През 2008 г. Народното Събрание на Република България гласува решение, с което приема Пражката декларация. В този документ се настоява престъпленията на комунистическия режим да бъдат изучавани от децата в учебниците така, както и тези, извършени от нацистите. Това, разбира се, става без гласовете на депутатите от БСП, която е наследник на БКП.

През 2011 г. Министерският съвет обявява датата 1-ви февруари за Ден на признателност и почит към жертвите на комунизма. Предложението за тази инициатива е на президентите Желю Желев и Петър Стоянов.

Прочетете още… Пейо Яворов и силата на повторение

 Лев Главинчев
Лев Главинчев

Кой е Лев Главинчев

Лев Главинчев е от лявото крило на ВМРО. Впоследствие минава изцяло на комунистически позиции. Лично взема участие в Кървавия четвъртък. Той и един друг от убийците през тази нощ впоследствие спорят кой лично е пролял синята кръв на Княз Кирил Преславски.

Като комендант на народната милиция в София продължително с години, самоволно и регулярно избива интелектуалци, противници на “народната власт” и общественици. Знае се, че най-вероятно заедно с Иван Буруджиев (който е баща на известната днес Татяна Буруджиева – депутат от БСП и политолог) убиват мъчително карикатуриста и издател Райко Алексиев. Причината – карикатурите на Сталин, които Алексиев публикува в списанието си Щурец.

Иван Буруджиев е участник и в убийството на генерал Христо Луков. На 13-ти февруари 1943 г. той заедно с комунистическата активистка Виолета Якова убиват с множество изстрели героя от войните за национално обединение генерал Христо Луков. Това става в собствения му дом и пред очите на семейството му.

Впоследствие Главинчев бива низвергнат от Вълко Червенков и изпратен в Белене. След Априлския пленум Тодор Живков го реабилитира и дълги години е депутат. Самият Живков и дъщеря му Людмила са кумове на сватбата на една от дъщерите му.

 

Отговор