Масови братоубийства по български

братоубийства
Родната ни история е белязана от жестоки братоубийства. А историята трябва да служи за поучение...

Големи патриоти сме ние българите, това на всички е ясно. Другите са ни клали, бесили, били са лошите, ние все добри сме го играли. Но… Ако някой си мисли нещо подобно, значи изобщо не познава историята ни. Защото за жалост тя е пълна с грозни и брутални братоубийства.

В следващите редове Lifebites.bg реши да събере някои от най-потресаващите истории за

масови братоубийства, извършвани от българи срещу българи

Наш водач в историята ще е Стефан Цанев с неговите Български хроники*. От четирите тома много добре се вижда как през цялата си история сме избивани от свои по най-разнообразни причини, но като цяло те са все политически. Историите са жестоки, някои от тях може да не понесат на хора със слаби сърца. Но със сигурност трябва да се познават от всички останали. Защото… “народ, който не познава историята си, е обречен да я повтаря“…

Български хроники
Български хроники на Стефан Цанев.

В този текст всеки може да се почувства и обвинен, и жертва заради политическите си пристрастия, ако ги има. Целта на текста е само една – да покаже, че няма добри и лоши. Всичко зависи от гледната точка. Има само хора с власт и меч, които колят и бесят и такива, които са на заколението. Сменят ли се нещата, обърнат ли се ролите, всичко се повтаря. Ще се спрем само на най-крупните подобни събития в историята ни. Целта ни е не да сме максимално изчерпателни, а да покажем, че за тези неща няма време, нито разум и явно никоя политика не се колебае да ги използва…

Княз Борис-Михаил и езичниците

княз Борис братоубийства
Княз Борис-Михаил потушава бунта на боилите. Художник Николай Павлович

Това е може би първото голямо братоубийство в историята ни. Преди това хан Омуртаг подлага на жестоки гонения християните в българските земи, но няма да ги причисляваме към братоубийствата, тъй като мнозина от тях са били славяни от новоприсъединени земи и в основната си част – ромеи. При Покръстителя обаче нещата стоят другояче.

Не е нужно да припомняме кой знае колко от тази история. Само ще я щрихираме. Покръства се Борис на Михаил. От хан става княз. От езичник – християнин. И заповядва цялата страна да го последва. Да, ама прабългарската аристокрация не е съгласна. Вдигат се на бунт болярите и се струпват пред портите на Плиска с огромно множество. И за да се разправи с тях, князът размахва меча. Погубва (не лично, разбира се) 52 болярски рода до девето коляно – с жените и децата.

Борис Покръстител
Свети цар Борис Михаил Покръстител на българите.

Това били старите прабългарски родове, които участвали в създаването на държавата – те именно обвинявали Бориса, че е отстъпник от бащината чест и слава и чрез него България ще бъде поробена от ромеите“, пише в първия том на Български хроники Стефан Цанев, цитирайки средновековни летописи. И добавя: “По такъв жесток начин християнството е налагано само в Америка от испанските конквистадори, но там палачите са били чужденци, а при нас брат е убивал брата си, баща – сина си, син – баща си и майка си … в името на най-човечния бог… Последователите на Христос коригираха своя бог – замениха свободата с насилие…“.


Втора българска държава: цар Борил и богомилите

Борил е наследник на един от най-бележитите ни царе – страховитият за мнозина Калоян, убит при заговор. Всъщност, Борил му е племенник. И марионетка в ръцете на извършилите заговора кумани. Не са много нещата, с които се откроява в историята ни. Но определено една от първите асоциации за него са гоненията срещу богомилите.

Борил печат
Печатът на цар Борил.

На 11 февруари 1211 г. Борил свиква събор, на който присъстват всички епископи, свещеници, болярите, както и голямо множество. И мнозина богомили. Богомилите излагат същността на учението си. И както живо описва тази част от историята ни Стефан Цанев: “последвали гръмове и мълнии… И започнало жестоко гонение из цялото царство, кладите били в разгара си и съперничели на кладите, които разпалвал по същото време в Южна Франция зловещият папа Инокентий III… по колко богомили на ден е горял Борил, нямаме сведения, но горите наоколо били изсечени, баирите оголели...”

Най-страшното е, че покрай богомилите Борил изтрепва и повечето си противници. Щом някой надигне глас против него – обявяват го за богомил и право на кладата. Пуска шпиони навсякъде. Изгражда “първата полицейска и доносническа държава в нашата история“.


Между втората и третата българска държава

робство
Баташкото клане. Художник Антони Пьотровски

В периода, когато няма държава, съвсем логично, няма и терор на властта над народа. Защото едното просто не съществува. Или го има, но в ръцете на чужди, не на свои. Има много предателства, събития, наситени с низост. Но такива масови братоубийства отсъстват.

След Освобождението, както знаете, България е разпокъсана. През 1885 г. Княжество България се съединява с Източна Румелия. Скоро след това в обединена България отново започват да вършеят призраците на жестокостта на брат към брата. Малко след Съединението русофобите подлагат на гонения русофилите в страната. Жертви на това разделение падат майорите Олимпий Панов и Атанас Узунов и много други видни български офицери. Само половин век по-късно историята се повтаря, но с обратен знак – русофилите карат русофобитес нокти да ровят из нивята – да изровят костите на разстреляните русофили, след което ги разстреляли и ги хвърлили в същия гроб…“, разказва Стефан Цанев.


Войнишките бунтове в края на Първата световна война

братоубийства
Положението на българския войник на фронта през 1918 г. е повече от окаяно.

В най-размирните и тежки години на новата българска история се случват и най-големите зверства-братоубийства. Избухва Първата световна война, преди още да успее да заглъхне ехото от Балканската, последвана от Междусъюзническата. България е изнемощяла още от първата национална катастрофа. И ето, че пак трябва да е на фронта и да дава жертви.

Положението на нашите войници е изключително тежко. Дрипави, болни, обезверени. Започват да дезертират. Избухват и открити бунтове. Войници, които “приличали на привидения“, се надигат против безразличното отношение на държавата към окаяното им положение. Разбира се, реакцията в такъв момент, особено по време на война, може да е само една. Бунтовниците са масово съдени и разстрелвани по бърза процедура. Стотици загиват. А на фона на това отчаяно положение нашата окаяна армия е нападната от близо милион противници – сърби, гърци, италианци, албанци, французи, англичани, африканци, азиатци (от колониите на Великите сили)…

войнишкото въстание
Войнишкото въстание от 1918 г.

На всичко това става свидетел престолонаследникът и бъдещ български цар Борис III. А през това време баща му, от страх за живота си, спи във влак, готов във всеки момент да “отлети” с височайшия си пътник за Виена. И има защо да се страхува, защото бунтовниците напредват към София. Превземат Бояна, Княжево и Горна баня. И спират временно настъплението си. Тогава реорганизиралите се правителствени войски нападат и във Владайското дефиле се разразява кървава баня.

За няколко часа са убити между 2500 и 3000 души

И не стига това, ами в този момент на Захарна фабрика пристига влак с ранени войници от фронта. Тези войници без въпроси и без обяснения са разстреляни буквално от упор. “500 ранени защитници на Отечеството“, както казва Стефан Цанев. Начело на цялата тази кървава жестокост стои членът на ЦК на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) ген. Протогеров. По това време македонците вече са проникнали във всички структури на властта в България.


атентат братоубийства
При атентата в църквата Св. Неделя загиват 213, ранени са над 500.

През следващите години властите се сменят, а с тях и терорът се пренася ту към една фракция и нейните поддържици, ту към друга. Земеделците на Стамболийски преследват ВМОРО заради кървавата баня при потушаването на Войнишкото въстание. ВМОРО на свой ред също сеят смърт в знак на отмъщение срещу репресиите, на които са подложени.

Знаем колко страшно виждат сметката на министър председателя Александър Стамболийски. Но той не е единствен. Един след друг се случват преврати и атентати, които се потушават най-безмилостно. С различни главни действащи лица. Ту македонците, ту комунистите, ту земеделците, ту демократите… Хиляди погиват. Според едни източници – десетки хиляди, според други – в пъти по-малко. Ясно, историята се пише от победителите и едва ли някога ще се разбере точно какво се е случило.

Но почакайте. Най-страшното тепърва предстои…


Преди това можете да прочетете още за прочутия атентат в църквата Света Неделя


Партизаните

ястребинчета
Шестте ястребинчета на възраст между 7 и 13 години са сред най-известните жертви на репресиите срещу партизаните и техните ятаци. Жестокост, не познаваща милост даже и за деца…

Идва онова свирепо време, от което още потръпва целият свят. Втората световна война. Знаете най-общото – България е съюзник на Хитлеристка Германия. В страната се разгръща антифашистка партизанска мрежа. Няколко хиляди партизани хващат гората и организират голямо количество акции срещу властта. Последната, естествено, се опитва всячески да се отърве от тях. Над 4500 партизани са ликвидирани между 1941-44 г., а за главите им са раздадени награди в размер на десетки милиони левове (според архивите на МВР, цитирани в Българските хроники). Много повече са хвърлените в затворите, в концлагерите и интернираните в глухата провинция.

След смъртта на цар Борис III положението става дори още по-страшно.

Цената за всяка партизанска глава

партизани
Едно от поредните братоубийства. Партизани пред разстрел. А в краката им – главите на техните приятели.

става 50 хил. лева, а за по-важните – 200 хил. лева. По това време едно гергьовско агне струва около 1000 лева, за сравнение. Всички тези цифри са на Стефан Цанев, който цитира Дневника на регента  и бивш премиер Богдан Филов и показанията му пред Народния съд. “Така правителството на (Добри – б.а.) Божилов чрез парични суми поощряваше онези склонни към убийства и престъпления лица, които се настървяваха, за да получат пари” – думи на началника на жандармерията ген. Борис Димитров.

Освен това населението е заплашено, че който не предава нелегалните на властта, ще бъде третиран като съучастник, а наказанието за това е разстрел. Издадена е даже Инструкция-указание за мъченията, които трябва да се прилагат спрямо заловените партизани. Страховит наръчник за палачи, който те държи буден нощи наред, ако го прочетеш. Можете да си го видите сами в четвъртия том на Български хроники. Само ще спомена отделни техники: побои с всичко възможно и навсякъде – по цялото тяло; изнасилвания; гладуване; мъчения с ток и горене; чупене на ребра; рязане на части от тялото; убиване на деца пред родителите им… Не мога да продължа, скъпи читатели. Простете…

А за капак на всичко това, подобно на нацистите, нашите палачи също се фотографират щастливи с отрязаните глави на жертвите си…


Не-комунистите

Народен съд
Врагове на народа. Снимка: actualno.com

Всичко това по-горе, което кара косата да настръхне, продължава до… поредната смяна на властта. Идва Отечественият фронт. И… същата песен, но на нов глас. Веднага е сформирана Народната милиция. На позиции в армията се назначават партизански командири, произведени в генерали и полковници. Който от офицерите противодейства – арест и дори разстрел.

След което Партията разпорежда преди началото на Народния съд да се поразчистят колкото може повече врагове, защото с присъдите после ще става по-бавно. Около стотина нощи по пет камиона с по 20-тина души са изпращани в радомирските нивя, където местни момчета “опушквали хората и набързо ги заривали“. Това са думи на ген. Мирчо Спасов в интервю пред журналиста Наско Мандаджиев. Спасов набързо пресмята, че поне едно

братоубийства
Осъдени на смърт, натоварени на камион, за да бъдат откарани към мястото на екзекуцията.

10 хил. души трябва да са заминали по този начин

Години по-късно журналистът Мандаджиев отива из селата, където става всичко това и търси свидетелства. Малцина се осмеляват да говорят, но това, което споделят сподавено, е ужасяващо. Кладенци преливали с гниещи тела и дълго из района се разнасяло страшно зловоние. Телата из нивите били леко позасипани, не дълбоко заровени, и много време “кучища влачили месо из къра” (разказ на жена от махала Петрово)…

Под ножа минават всякакви хора – от кметове и наместници, през жандармеристи и военни до обикновени люде и представители на интелигенцията. Само в средите на военните според доклад на министъра на войната Дамян Велчев за два месеца от 9 септември до 15 ноември 1944 г. “бяха убити или безследно изчезнаха 7288 офицери, подофицери и войници, 10 955 бяха ранени (инквизирани), 1050 офицери бяха арестувани, а 314 уволнени…

Народен съд
“Народният съд съди, както народът иска. Той изразява народната воля”.

В крайна сметна Народният съд е сформиран и на 20 декември 1944 г. започва да съди. До 3 юли 1945 г. се занимава с 10 919 подсъдими, от които осъдени на смърт са 2618 души. Останалите са осъдени на затвор – различни години или до живот. Малко под 2 хил. души не са осъдени. Данните са на Централния партиен архив. На други места се срещат други цифри, но като цяло са аналогични.


Вече ви разказахме за ужасната нощ на 1 февруари 1945 г., когато са извършени екзекуциите на княз Кирил Преславски, 8 царски съветници, 47 висши офицери, 22 министри и 67 депутати


лагери карта
Карта на лагерите на смъртта в България. Едно от поредните братоубийства.

След това идва ред на т.нар. трудововъзпитателни или концентрационни лагери. Всъщност, те са създадени в деня, когато започва работата си Народният съд. Същите като концлагерите в Нацистка Германия и Сталински СССР. Според различни източници от 1944 до 1962 г. в България действат 44 концлагера. Само през първите месеци след излизането на заповедта за създаването на тези места там са въдворени над 37 000 души, по данни на тогавашния вътрешен министър Антон Югов. А колко са преминали през тях за всичките години – със и без присъда и колко от тях са излезли… едва ли някога ще знаем точна цифра.


Ще спра дотук. Повече детайли не са нужни. Изводът се налага от само себе си. Кръвта, съчетана с власт, сякаш действа опияняващо. И всичката, що изтича, е все българска. Не стигат войните, които изпиват кръвта на народа, ами и помежду си се изтребваме. Земята е подгизнала. Навсякъде е пълно с костите на абсолютно ненужно погинали съотечественици. Паднали от ръката на свой…

И ето, че днес отново се опитват да ни насъскват един против друг. И пак заради мръснишки политически игри. Крайно време е да се поучим от жестокостите в историята си. Защото сме обединени от едно и то е най-важното – българската кръв. Тя не трябва да изтича нахалост…

*Избрахме да се позовем на Хрониките на Стефан Цанев по няколко причини. Едната е перото на писателя, което вълнува искрено. Втората – за хрониките е работил в сътрудничество с цяла плеяда български историци. Третата – цитирани са безброй много оригинални документи и хроники, а не се залага само на лични интерпретации.


Вижте още за екстрадициите от България във времена на война и мир

8 КОМЕНТАРА

  1. Когато левичар, съчетано с русофил, (каквито са Стефан Цанев и авторката на публикацията) разказва историята на България, оставаш жестоко излъган и веднага усещаш, че нещо не е наред. Достатъчно е да пропуснеш некоя подробност и придобиваш съвсем различно впечатление за събитията. А левичарите, независимо дали са комунисти, червени земеделци (по дефиниция – всичките русофили) сега притежават целата медийна власт, пишат, каквото им се иска (или, каквото им е поръчано), внимават с автоцензурата и си осигуряват по този начин безоблачно съществуване.

    Между впрочем не бях виждал на снимка “ястребинчетата” – ма те много грозни, бе! Ако е верно, че лицето изразява душата, то те са излезли от Ада. Представяте ли си, какви са им били родителите, а и какви са щели да станат като пораснат…

  2. Стефан Цанев пише художествена литература! Неговите книги по никакъв начин не могат да се приемат за исторически извор, колкото и увлекално да са написани!

    • Под текста е написано защо сме избрали да се позовем на Хрониките на Стефан Цанев. Поздрави!

      • Тогава му цитирайте “оригиналните документи” а не художествените преразкази. Колкото по-далеч от извора пиеш вода толкова е по-вероятно да е замърсена.

        • С кое по-точно не сте съгласни? Стефан Цанев далеч не е единственият, описал тези събития. Е, със сигурност го е направил по-увлекателно, благодарение на литературното си перо, което определено привлича внимание. А и текстът не е исторически труд и няма ни най-малко такива претенции, че да цитира надлежно и изчерпателно и източниците на източниците. Поздрави!

          • 1. В България никога не е имало ханове. Каквато и “плеяда историци” да повтарят тази лъжа (умишлено или не), пак си остава съшита с бели конци лъжа.
            2. Няма и славяни. От цялото “славянско море” на Балааните не е запазен нито един артефакт който със сигурност може да се отнесе към славяните от 6-7 век. За повтарянето на лъжите вече си говорихме
            3. За 52-та болярски рода в летописите се споменава единствено числото “52”. На тази база плеядата историци успява да развихри фантазията си до неподозирани висоти. Освен това много по-вероятно е Борис I да не е покръстил варвари-езичници, а да е приел византийската трациция в християнството за сметка на българското първохристиянство.
            4. Но като си говорим за развинтена фантазия, то няма данни в България въобще да са горени богомили. Тук вече приноса на Стефан Цанев за облагородяване на изторическите източници не може да се отрече

            Тък като предполагам че вече ви е дошло много в повече смятам да спра до тук

  3. КОМУНЯГИТЕ – по стълбовете – обесени с главите надолу – до 9-то Червено коляно , като тези в УНГАРИЯ 1956 г. ! ” Око за око – Зъб за зъб ! ” , докато не бъде изтрита Черваната чума от лицето на БЪЛГАРИЯ ……..!!!

  4. Литературни вариации, интерпретации, пермутации и фалшификации . . .

Отговор