За първи път видях Евгени на един от плажовете около Бургас. Беше със семейството си и с един фотоапарат с огромен обектив. В тези години фотографията все още беше хоби за него, а почитателите на този тип изкуство тепърва щяха да се запознават с творчеството на Евгени Динев и да се впечатляват от красивите гледки, които е уловил в кадрите си.
Тепърва щеше да се говори за българина, чието име попадна в класация на американския сайт topteny.com за 10-те най-добри пейзажни фотографи в света (и то на престижното шесто място). Но и без това заслужено признание от чужда медия
Евгени Динев е достатъчно успял
Има работа, която обича. Върши я страхотно. Разпознаваем и оценяван е. Само дето на Запад фотограф от неговия калибър действително би бил по-добре платен (както и други българи със същата професия, за които се сещам на прима виста).
Днес в Lifebites.bg разговаряме с Евгени за особеностите на пейзажната фотография, за чаканите залези, за перфектните утрини, за търпението и изкуството на пейзажа.
Какво би казал Евгени Динев за себе си?
Аз съм от онези фотографи, които предпочитат да снимат сред отворени пространства, което неизменно е свързано с разнообразни премеждия. [“Виждал съм бури край морето, попадал съм във виелици, тичал съм километри вир вода насред светкавици”, казва в свое интервю за 168 часа през септември той]
Като пейзажист, наблягам върху красотата на българската природа, кръстосвам по познати и непознати кътчета и описвам преживяванията си под формата на фотописи (комбинация от снимки и текст). В течение на годините това привлече внимание и снимките ми постепенно взеха да набират популярност.
Оттогава до днес измина почти десетилетие – цифровата фотография навлезе в своя разцвет, появиха се социалните мрежи и смартфоните, начинът на изразяване се промени. Донякъде се възползвах от този възход на технологиите, посредством които имам възможност да творя и показвам пред широка аудитория моето отношение към пейзажа като изкуство.
Какви са основните разлики мeжду това да снимаш хора и природа?
Добрите портретисти умеят да предразполагат модела в своите картини или снимки. Те имат способността да вникват умело под привидно безизразните лица и да извадят нещичко отвътре, което е невидимо за останалите. По отношение на това да се снима сред природата, не намирам съществена разлика.
Творецът е надарен със способността да пречупва и изразява по интригуващ за останалите начин видяното. Погледнато от друг ъгъл, докато единият фотограф е
в компанията на красиви модели
то колегата му пейзажист в същото време ще зъзне, стискайки зъби на някой връх в очакване на поредния залез.
Каква е тайната на това да заснемеш перфектния пейзаж?
Не мисля, че има някаква тайна. Най-напред трябва да имаш желание. Ако желанието е налице, събираш си багажа, палиш колата или
хващаш самолета и тръгваш да го дириш
Това може да отнеме твърде много време и средства, но може и да е чист късмет, който в редки случаи би се повторил.
Каквото и да правиш, за да е перфектно, без да имаш призвание няма да получи. Ако изгубиш търпение и се откажеш, то търсенето на каквото и да било, не е за теб. В общи линии това е – желание, призвание и търпение.
Имаш ли любимо място в България, което буквално може да спре дъха ти?
Местоположението само за себе си не е всичко. В зависимост от такива фактори като сезон, метеорологични условия, светлина, може да е омайващо красиво или съвсем непретенциозно. В съчетание с най-добрите условия много места могат да претендират за спиращи дъха гледки.
Уникално за нашата страна са все още неизсечените стари гори, в които можеш да се почувстваш като в приказка. За съжаление, шумът от резачките става все по-силен и заплашителен осмеля ли се да се разходя отново по тези места. Затова и желанието ми спада, когато виждам грозната действителност. По-добре да си запазя спомените, такива, каквито са.
[За едно такова място прочетете ТУК]
Как избираш посоката, в която да потеглиш за снимки?
Както споменах, в зависимост от условията – дали навън е зима или пролет, дали е някое място, което разпалва любопитството ми.
Ловът на пейзажи изглежда самотно занимание? Случвало ти си е да скучаеш?
Не остава време за скучаене. В случай, че разполагам с повече време, винаги си имам книга под ръка. Ако съм в такава ситуация, която не позволява да чета, се вглъбявам в себе си, което е един голям бонус и трудно за постигане в градски условия.
Бил ли си разочарован – да очакваш някое място да е наистина впечатляващо, а де се окаже преекспонирано и надценено? И обратното…
Не си създавам излишни илюзии, каквото е такова. Старая се, когато е възможно, да издебна удачно време, с подходяща светлина. Примирил съм се, че не всеки път е възможно да имам този късмет.
Можеш ли да подбереш 10-те си любими пейзажа?
Не мога да се огранича в някакво число, но това, което най-ми допада съм отделил в моята галерия http://seen.evgenidinev.com/, която всеки желаещ може да разгледа и да си направи собствен топ 10.
Аз също не успях да подбера
най-доброто от Евгени Динев
Всяка негова снимка ми се струва такава. Затова, ако искате да откриете още красота, потърсете я на Фейсбук страницата на фотографа и на официалния му сайт http://evgenidinev.com/.
