Емил Йотовски: Учих да спасявам животи, а започнах да пиша

Българинът е мачкан от нагла липса на справедливост, казва писателят

unnamed-3
Емил Йотовски подписва своя книга.

Рана

Той влезе в банята и я завари притеснена и объркана.
– Какво правиш?
– Порязах се!
– Дай да видя…
– Ето! – тя показа ръката си.
– Дълбоко е.
– Да… Май наистина е дълбоко.
– Боли ли?
– Не много. По-скоро щипе.
– Тече много кръв. Така нормално ли е?
– Предполагам, че да.
– Знаеш ли – предложи той. – Ела. Ще те превържа.
– Няма нужда. Така си губи смисъла – каза младата жена и остави кръвта да се стича от прерязаните ѝ вени.
– Може би е по-добре да натопя ръката в топла вода. Чувала съм, че така ставало по-бързо.

Викане

– Е? Викали сте ме?
– Да. Тук ли си?
– Разбира се, че съм тук! Нали вие ме извикахте. Къде искате да съм?
– Значи си тук.
– Да, мамка му! Тук съм.
– Искаме да те попитаме!
– Питайте! Нали за това съм тук?
– Искаме да знаем какво се случва след смъртта?
– Нищо! – заядливо отговори призракът.
– Хайде чао!
– И престанете с това призоваване. Нямате представа какво разкарване е!

Отговор