Дядо Добри – старецът с битие на светец

Дядо Добри
Дядо Добри е наричан от хората Светеца от Байлово.

Дядо Добри е човекът, който със скромността и делото си винаги успява да сплоти хората, да ги накара да се замислят и да ги направи малко по-добри. Защото когато имаш такъв пример в съвременния свят, потънал в материализъм и негативни събития и емоции, няма как да останеш безразличен. Няма как да не се разчувстваш и няма как да не поискаш поне малко да приличаш по делата и думите си на този обявен от народа за свят старец.

Дядо Добри изглежда като изваден от стара историческа книга

герой, с дрехи сякаш изровени от някоя музейна сбирка. Но за всички хора в България, а и по света, той се нарежда сред най-красивите хора, които бихме могли да посочим сред нас. Защото душата му е красива. И сърцето.

Мил и непретенциозен старец, който седеше във или пред Храм-паметника Св. Александър Невски. Сгушен, мирен и гледащ хората около себе си с най-чистата и силна любов, на която е способен един човек. А това, което всекидневно правеше през последните над две десетилетия беше да изпълнява мисията на живота си.

Дядо Добри
Дядо Добри е най-големият дарител на Българската църква.

Да събира пари за българските църкви. И да ни напомня (макар и несъзнателно) с примера и вярата си, че егоизмът, липсата на ценности, злобата, агресията, нахалството, материализмът и т.н. са все неща, които страшно ни ограбват духовно. Които ни правят малки и ни пращат на светлинни години от това, което е Дядо Добри.

Един скромен старец, който ден след ден отдаваше живота си на мисията да ПРОСИ, за да събира пари, които да дарява на българските църкви. За да съхрани вярата и доброто у хората.  Защото макар да звучи невероятно,

Дядо Добри е най-големият дарител

на българската църква. Освен всички свои имоти, които преди повече от 10 години ѝ дарява абсолютно безвъзмездно, през живота си той успява да събере и да дари общо над 70 хил. лева за ремонти и реставрация на няколко български светилища. През 2005 г. живият светец дарява 10 хил. лв. за църквата в родното си село Байлово. В чийто двор, в мъничка постройка, се премества да живее, след като се разделя доброволно с имотите си.

Две години по-късно Дядо Добри дарява 25 хил. лв. за реставрацията на Елешнишкия манастир и църквата на село Горно Камарци. На следващата година пък подпомага църковния храм в град Калофер. Но най-голямото дарение на светия старец се осъществява през месец май 2009 г., когато по сметката на Храм-паметника Св. Александър Невски постъпват 35 700 лв. Не е нужно да уточняваме името на вложителя…

Дядо Добри
След дългогодишна служба, Дядо Добри се оттегли в Кремиковския манастир.

Малко преди да навърши 102 години – през пролетта на 2016 г., Дядо Добри разбра, че е време да се оттегли от света и

да дочака спокойно сетния си час

Живият светец избра за свой последен пристан Кремиковския манастир в София. Светеца от Байлово прекарвал дните си там в строг пост – само на вода и по 2 филийки хляб на ден. Далече от суетата. Там, където винаги е бил! В Божия храм, сред иконите, запалените за живи и мъртви свещи и сред вярата. Най-висшият идеал за бедния материално, но изключително богат духовно беловлас старец.

Дядо Добри е роден на 20 юли 1914 г. – в разгара на Първата световна война. Истинското му име е Добре (Добри) Добрев. Добротата, както става ясно е заложена в него, чрез името му, още с първата му глътка въздух. Родното му село Байлово се намира на 43 км източно от София. По време на войната баща му умира и майка му Катерина е принудена сама да отгледа и изучи децата си. Но това не е единствената загуба, която благият светец претърпява по време на военни действия.

Дядо Добри
Дядо Добри е почти напълно глух, заради избухнала край него бомба.

В началото на Втората световна война бомба избухва в непосредствена близост до Дядо Добри и почти изцяло го лишава от слуха му. Малко преди това старецът се жени, но впоследствие отношенията между него и съпругата му охладняват, а той е повече от убеден, че трябва да се посвети на единствената истински важна за него мисия в живота и започва да обикаля българските манастири. Макар църквата да не го е удостоила с тази титла (поне засега),

Дядо Добри е наричан истински светец

и ангел в човешко тяло от хората. Няма и как да е другояче. Защото той определено е нещо много по-голямо от обикновен човек. Той раздава това, което дори няма, с единствената цел да помогне и спаси не себе си, а вярата. А по този начин и хората, за които винаги е бил готов да даде дори живота си.

Още подробности за живота и делото на Дядо Добри можете да откриете на сайта и Фейсбук страницата, носещи неговото име.


Вижте още историята на Стареца Паисий Светогорец

Отговор