Диан Арбъс е провокативна и със силно влияние. Копирана, критикувана, хвалена. Снимките ѝ – сурови и естествени. Тя е икона. Особнячка. Фотографка, която избира моделите си на личен принцип.
Чудаците на Диан
Джуджета, хора с гигантизъм, ексцентрици, имитатори на известни личности, транссексуални, пешеходци, циркови артисти, нудисти. Всичко, считано за нелицеприятно, непонятно, отблъскващо и извън понятието „нормалност”, става парче вечност през очите и обектива на Диан.
Противоречива или не, творбите ѝ са горда част от голям брой американски музеи.
В последните дни от съществуването си Диан едва припечелва пари дори за наем. Дава уроци по рисуване, допълнително се включва в изследвания към Музея на Модерното Изкуство, снима голямата дъщеря на президента Никсън за корица на списание London Sunday Times.
В главата ѝ обаче са те – нейните умствено изостанали хора, нейните малки и големи модели, които може би само тя и лентите ѝ виждат. Които просто обожава да заснема.
Отива си на 27 юли 1971 г. Изпращането ѝ е скромно – много от опечалените не са в града, друга част просто не са уведомени.
Диан става член на клуб 48 заедно с Уитни Хюстън.
Прибира статива, инструментариума, прави последен кадър, закопчава сърцето си и сама затваря вратата след себе си.
Остават само стъпките в снега на босите ѝ крака и крясъците на хората, които превръща във вечност чрез изкуството на фотографията.
Вижте още снимки на Диан Арбъс в галерията:
