Диан Арбъс: Суровото и естествено лице на живота

Снимката е онемял момент. Обездвижен, но все още жив. Добрият фотограф има око, което сякаш слага миговете във формалдехид. Издирва и бутилира моменти, които могат да се нарекат безвъзвратни. Кое е това момиче? Диан Арбъс.

Провокативна и със силно влияние. Копирана, критикувана, хвалена. Сурови и естествени. Снимките ѝ. Искам да ви разкажа за една необикновена фотографка.

Тя е икона. Особнячка. Избира моделите си на личен принцип.

Визитка на Диан Арбъс

Диан Арбъс
Диан Арбъс през 1949 г. Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=22368914

Място на действие: Ню Йорк.

Раждане: Дете на месец март. Годината ѝ – 1923. Стадион Уембли проплаква за първи път тогава. Писателят Норман Мейлър също.

Умения: Майсторка и авторка на най-интимните и изненадващи фотографии на миналия век.

Професия: Фотограф.

Предишен опит: Работила за модната индустрия (което включва и списание Vogue).

Допълнителна информация: Странстващ фотограф – търсеща своите образи из паркове, паркинги, морги, хотели.

Диан и нейните хора

Джуджета, хора с гигантизъм, ексцентрици, имитатори на известни личности, транссексуални, пешеходци, циркови артисти, нудисти. Всичко, считано за нелицеприятно, непонятно, отблъскващо и извън понятието  “нормалност”, става парче вечност през очите и обектива на Диан.

Диан Арбъс
Еврейски гигант в дома си в Бронкс, с родителите си. Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=16499357

Противоречива или не, творбите ѝ са горда част от голям брой американски музеи.

През 1969 нюйоркският Metropolitan Museum of Art купува нейни 3 снимки. Цена на парче: 75$. В година, в която цената на хляба е около 20 цента, това е добра сделка, особено за така неконвенционален артист.

[ Още за изумителното фотографиране на обикновените хора:  Изумителни портрети на нюйоркчани през 70-те ]

Филм за нея

Диан Арбъс
Филмът за Диан Арбъс е с участието на Никол Кидман и Робърт Дауни-Джуниър. By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=6963839

Козина: Въображаем портрет на Даян Арбъс
2006 г., режисьор Стивън Шайнберг
Филмът за живота ѝ, но не съвсем.
С Никол Кидман в ролята на Диан.
Робърт Дауни Джуниър също прави невероятен образ.

Както животът и деянията ѝ под формата на фотоси, филмът също е обагрен с малки причудливости.

Никол Кидман играе вечно търсещата Диан, Робърт е космат странник с маска леко подобие на Кори Тайлър (Slipknot). Почти перверзна любов, нестихваща непримиримост и фотографии.

Смъртта не ѝ отива

26 юли 1971 г.

В последните дни от съществуването си Диан едва припечелва пари дори за наем. Дава уроци по рисуване, допълнително се включва в изследвания към Музея на Модерното Изкуство, снима голямата дъщеря на президента Никсън за корица на списание London Sunday Times.

Диан Арбъс
Фотография на Диан Арбъс.

В главата ѝ обаче са те – нейните умствено изостанали хора, нейните малки и големи модели, които може би само тя и лентите ѝ виждат. Които просто обожава да заснема.

Вероятно разкъсвана между ежедневието си, мислите, болестите си (страда от хепатит и тежки депресии). Без успокоителни (тялото ѝ реагира лошо към повечето лекарства), всеки ден Диан пропада с няколко милиметра надолу. Сърдечна ерозия.

Диан и телефонът – така минават дните ѝ, в разговори с приятели и собствената ѝ майка. Уви, в празнината и усещането, че това, което прави не ѝ носи нищо повече, а обикаля в злокобен кръг, Диан усеща как нещо не е наред. В нея се събужда нечовешка паника.

Нарича състоянието си ”монументална тъга”.

На 27 юли телефонът на Диан звъни многократно. Неин ученик иска да потвърди участието ѝ в симпозиум, който тя самата ще проведе. Приятелят ѝ Марвин също прави няколко несполучливи опита да достигне до нея по телефона. Но силно притеснен от тази тишина, той просто тръгва към дома ѝ.

Намира тяло, изоставено от душата си и то отдавна.

Диан Арбъс
Нюйоркски чудак пред обектива на Диан Арбъс.

Тефтерът ѝ, отворен на датата 26 юли, гласи набързо надраскана бележка ”Последната вечеря”.

Изпращането ѝ е скромно – много от опечалените не са в града, друга част просто не са уведомени.

Диан става член на клуб 48 заедно с Уитни Хюстън.

Прибира статива, инструментариума, прави последен кадър, закопчава сърцето си и сама затваря вратата след себе си.

Остават само стъпките в снега на босите ѝ крака и крясъците на хората, които превръща във вечност чрез изкуството на фотографията.

 Още снимки на Диан Арбъс вижте в ГАЛЕРИЯТА.

И понеже съм наясно, че великите личности обикновено могат да ни разкажат много не само с изкуството си. Затова си позволявам да споделя няколко цитата от главата на Диан, които ще ни доближат метър по-близо до душата ѝ.

Диан Арбъс и мислите ѝ


Любимото ми нещо е да ходя там, където никога не съм била.


Снимките никога не стават такива, каквито са намеренията ми. Винаги са или по-добри или по-лоши.


Не съм особено привлечена да снимам известни хора, дори известни предмети. Бивам запленявана от нещо, за което не съм чувала почти нищо.


Това, което се опитвам да опиша е, че е невъзможно да излезеш от собствената си кожа и да влезеш под нечия друга. Че трагедията на другите не е същата като твоята.


Камерата е жестока, затова опитвам да бъда възможно най-добра, за да мога да балансирам.


За мен обектът на снимката е винаги по-важен от самата снимка. И по-сложен.


Снимай това, от което се страхуваш.


Колкото сте по-конкретни, толкова по-общ ще е резултатът.


Наистина вярвам, че има неща, които никой не би видял, ако не ги бях снимала.


Вижте още: Фотографиите на легендарната Инге Морат

2 КОМЕНТАРА

Отговор