Брене Браун и тайното копче “Продължавай напред”

0
срам
Всички се срамуваме от своите недостатъци

В месеците, когато освобождаваме и последното копче, за да се разсъблечем, повечето от нас – с неудобство, и да останем на плажа само по две парчета плат и несъвършеното си тяло, на очи се набива нещо по-страшно от няколкото излишни килограма, трапчинките, изпъстрили бедрата, и косъмчетата, пропуснати при мисията “Гладка кожа”. Нарича се уязвимост.

И е новата епидемия на века

“Всички ние се срамуваме от своите недостатъци. Стараем се да се държим така, че околните да не ни заподозрат в уязвимост. В това, че на практика далеч не сме толкова добри, колкото се опитваме да изглеждаме, пише Брене Браун в книгата си Даровете на несъвършенството. Според авторката, която е учен, изследовател, психолог и професор в Хюстънския университет, съвременният човек твърде често изпитва чувство на срам.

И тъкмо срама Браун определя за епидемията на нашата култура. Повече за това – в лекцията на изследователката Вслушвайки се в срама:

Тази епидемия от срам, страх и уязвимост ни пречи да бъдем в хармония със себе си. Според Браун, ако практикуваме устойчивост срещу тях, ще променим начина, по който живеем, обичаме, отглеждаме децата си и работим. Как ли? Като се оставим

да бъдем уязвими

Например в работата. Примерът е от живота на самата Брене – отпреди 8 години, когато блогът ѝ бил още нов. Тогава пуснала в него пост за това, как тайното ѝ копче Продължавай напред се било развалило.

“Това е копчето, на което разчитате, когато сте зверски уморени – натискате го, за да станете още веднъж посред нощ, да напълните още една пералня с мръсни дрехи след поредния кошмарен ден, да хванете още един самолет, да върнете още едно телефонно обаждане, да угодите на околните/да докажете качествата си/да надминете себе си, макар единственото ви желание да е да им покажете среден пръст и да се скриете под завивките”, обяснява Браун.

Тя решила да НЕ поправя своето копче. Обещала си, че когато се почувства емоционално, физически и духовно изчерпана, ще се опита

да забави темпото

вместо да прибягва към старите си трикове: да си пробива път, “да изпълнява воинския си дълг” и да преглъща всичко.

напред
Мъжете и жените, които живеят с цялото си сърце, наистина продължават напред

“За известно време това подейства, но копчето ми липсваше. Липсваше ми да няма нещо, към което да се обърна, когато съм изчерпана и повалена. Имах нужда от средство, което да ми помогне да се измъкна.”

И ето какво открила – мъжете и жените, които живеят с цялото си сърце, наистина продължават напред. Само че го правят по друг начин.

Още един, по-пресен пример: “Ровех се в интернет и бях потънала в мъгла. Вместо да работя, се увлякох в безсмислена игра във Фейсбук и си пилеех времето на компютъра. Не беше нито отпускащо, нито продуктивно – беше само огромна загуба на време и на енергия”, спомня си изследователката. Тогава опитала

новото копче Продължавай напред

То означавало “обмисляй, вдъхновявай се и действай”. Говорело ѝ с разбиращ глас: “Ако имаш нужда да презаредиш и щом да се ровиш в интернет ти действа приятно и отпускащо, направи го. Ако не е така, почини си съзнателно. Заеми се с нещо вдъхновяващо, а не с нещо, което ти изсмуква силите. И не на последно място, стани и го направи!”

спасение
Освободете се от този, който според вас трябва да бъдете, и се приемете такъв, какъвто сте

Брене затворила лаптопа, напомнила си да бъде състрадателна към себе си и си пуснала един филм, който стоял и чакал да го гледа вече над месец.

“Беше точно това, от което имах нужда. Не действах по стария начин. Не се насилих да се заема с работа или да правя нещо продуктивно. По-скоро молитвено, обмислено и съзнателно направих нещо възстановяващо”

обяснява Браун.

Изводът

Освободете се от този, който според вас трябва да бъдете, и се приемете такъв, какъвто сте. Защото да живееш с цялото си сърце означава да подхождаш към живота от позицията на собствената си стойност.

копче
В месеците, когато освобождаваме и последното копче…

Означава да изградиш в себе си смелост, състрадание и такива отношения с хората, че сутрин да се събудиш и да си кажеш:

Каквото и да свърша и колкото и да остане несвършено, ще е достатъчно.” 

А вечер да си легнеш с мисълта: “Да, аз съм несъвършен, уязвим и понякога се страхувам, но това не променя истината, че съм смел, достоен за любов и като всички други.”

И когато дойде времето за лятната почивка, да разкопчаваш последното си копче със същата сила и увереност, с която натискаш новото Продължавай напред.


Вижте още: Да попаднеш в лапите на самотата

СПОДЕЛИ
Предишна статияБой, стригане и сръбска музика
Следваща статияБългария през 60-те, 70-те и 80-те в серия фотографии
Агент 3.14
Извинете, че не мога да ви се представя с истинското си име, но рискувам да обрека на провал любимото ми занимание – наблюдаването под прикритие с цел описването без цензура. За себе си ще кажа само, че в работата си минах през всички клишета: от стажанта, който виси с часове пред вратата на главния редактор, през сервитьорчето в щатски ресторант или фрийлансъра в сивата икономика, до престижните издания и позиции. Много по-ценен обаче ми е опитът, натрупан по заведенията, улиците, мотрисите на градския транспорт, wi-fi спотовете в парка, чуждите квартири, родните плажове, второкласните пътища, селските и онлайн мегданите. Там откривам живота, идеите и типажите, за които искам да ви разкажа. Кой знае, сред тях може да сте и вие!

Отговор