“Няма как да лекуваш психологическа рана, ако дори не знаеш, че си ранен.” Една такава душевна рана е самотата. И най-объркващото при нея е, че колкото повече я потулваш, толкова повече се самоизолираш. А колкото повече се самоизолираш, толкова повече се самозаблуждаваш, че светът не те иска.
Такава е тя – самотата
Не, не го е казал Мечо Пух. Цитатираме Гай Уинч, психолог, автор на книги и мотивационен говорител. В ролята си и на трите, той разказва за един от своите най-самотни периоди, за да илюстрира механизма, по който ние, хората, страдаме в и от моментите на емоционална и социална изолация.
“Най-трудното нещо, което съм правил през живота си, бе да отида в Ню Йорк, на другия край на Атлантическия океан, за да взема докторска степен по психология”, спомня си Уинч, който има брат близнак. “Тогава бяхме разделени за пръв път в живота си и раздялата беше ужасна и за двама ни. Но докато той остана заобиколен от семейство и приятели, аз бях сам в непозната страна. Липсвахме си страшно много, а международните разговори тогава бяха наистина скъпи и можехме да си позволим да разговаряме само по пет минути на седмица.
Когато наближи рожденият ни ден, беше първият, който нямаше да прекараме заедно. Решихме да се поглезим и тази седмица щяхме да говорим десет минути. Прекарах сутринта, крачейки из стаята, докато чаках да се обади.
И чаках, и чаках…
Но телефонът така и не звънна. Заради часовата разлика реших, че е навън с приятели и ще се обади по-късно. По онова време нямаше мобилни телефони. Но не се обади.
И започнах да осъзнавам, че след като ме е нямало за над десет месеца, вече не му липсвам така, както той ми липсваше. Знаех, че ще се обади на сутринта, но тази нощ беше една от най-тъжните и най-дългите нощи в живота ми.
Събудих се на следващата сутрин, погледнах към телефона и забелязах, че съм го разкачил, без да искам, докато съм крачел около него предния ден. Скочих от леглото, наместих слушалката и телефонът звънна секунда по-късно. Беше брат ми и… леле, колко беше ядосан! За него нощта също е била тъжна и дълга. Опитах се да обясня какво се е случило, но той каза: “Не разбирам. Ако си видял, че АЗ не ти се обаждам, защо ТИ не вдигна телефона и не ми се обади?”
Беше прав! Защо не му се обадих?
Тогава нямах отговор, но днес имам. И той е прост: самота.
Тя отваря дълбока психологическа рана. Такава, която изкривява възприятията ни и обърква мислите ни. Кара ни да вярваме, че на околните им пука много по-малко, отколкото е в действителност.
Кара ни да се страхуваме да направим първата крачка. Защото защо да се поставяме в позиция да бъдем отхвърлени и наранени, когато нас вече ни боли повече, отколкото можем да понесем?”
Така Уинч едва по-късно осъзнава, че е бил попаднал
в лапите на самотата
Истинската самота. Навремето не си давал сметка за това, защото бил заобиколен от хора по цял ден. Само че самотата се определя чисто субективно. Зависи единствено от това, дали се чувстваме емоционално или социално откъснати от хората около нас.
Прочетете още една, по-забавна гледна точка – тази за мита за самотата
Днес, като дипломиран вече психолог и автор на книгата Емоционална първа помощ, Уинч се е заровил сред проучвания по темата и ги намира за ужасяващи. Твърди, че самотата няма просто да ви направи нещастни, тя ще ви убие!
Вижте защо в лекцията му за TED, в която обяснява защо е важно да обръщаме повече внимание на психическото си здраве и да се научим да прилагаме емоционална първа помощ.
