Преди време в Lifebites.bg споделихме с вас няколко ситуации, в които винаги се стъписваме и обещахме продължение – Как да се справим с притеснението. Ето го и него:
Да се притесняваме е нещо, присъщо на хората – дали ще си вземем изпитите, дали избираме правилния човек, с когото да споделим живота си, дали ще се справим с проблемите в работата, дали сме добри родители и т.н.
Понякога притеснението може да бъде полезно – то ни кара да се стараем повече и ни открива различни перспективи за всяка една ситуация. Но ако то ни завладее, се превръща в тревожност, с която все по-трудно можем да се справим. Започваме да се чувстваме зле постоянно (тъй като все сме разтревожени), а в главата ни не спират да се блъскат хиляди „ами, ако“-та, които направо могат да ни подлудят. Но
хроничното притеснение е
психически навик, който може да бъде победен
За да се справим успешно с него е необходимо да тренираме мозъка си да остава спокоен и да се научим да гледаме живота от светлата му страна – това твърдят специалистите от HelpGuide.org.
Тревожността е неприятно, но натрапчиво чувство. За да се справим с него трябва наистина много да се потрудим, защото в повечето случаи е много трудно да спрем да се тревожим. От една страна негативните тревожни мисли ни създават усещането, че ще полудеем, ще изгубим контрол над собственото си притеснение или няма да можем да се справим със ситуацията. От друга, понякога се случва да си мислим, че като се притесняваме за дадено нещо, това ще ни помогне да се справим и да намерим решение за него. А за да не бъдем неподготвени за ситуацията трябва да продължаваме да обмисляме всеки притеснителен детайл от нея – това също поддържа тревожното ни състояние.
Един от основните проблеми в справянето с тревожността е, че когато се опитваме да спрем негативните си мисли и си казваме, че няма да мислим за дадено нещо, се получава точно обратното. Притеснението се засилва, а мислите за това, което ни смущава, стават още по-чести и натрапчиви. Ако успеем да ги спрем за кратко, това трае не повече от няколко секунди. Това е така, защото казвайки си, че няма да мислим за нещо, всъщност се фокусираме върху него и мозъкът ни започва да мисли именно и изключително само за него. Но това не значи, че няма какво да направите, за да установите контрол върху тревожните мисли. Ето какво съветват специалистите:
Стъпка 1:
- Създайте си „Време за притеснения“ – изберете си време и място, в което да се отдавате на тревогите си. Те трябва да са едни и същи всеки ден. Например 17.40 – 18.00, в хола. Не е препоръчително вашето „Време за притеснение“ да е късно вечер, преди лягане. По време на този специален период е позволено да се тревожите за всичко, което ви притеснява. През останалата част от деня обаче времето ви трябва да бъде свободно от притеснения, защото вече сте си „взели дозата“.
- Ако тревожна мисъл се появи през деня – запишете си я на лист хартия и я оставете за следващото „Време за притеснения“. Напомняйте си, че ще имате възможност да мислите за това по-късно, така че няма защо да се тревожите за него в момента.
- През „Времето за притеснения“ прегледайте списъка си с тревожни мисли от по-рано през деня. Обърнете внимание на тревожните мисли, които сте записали там и си позволете да се потревожите за тях.
Отлагането на тревогите е ефикасен метод за справяне с тях, тъй като разбива навика да се притесняваме постоянно, през целия ден и ни помага да наложим контрол върху тревожността.
Стъпка 2:
Проучвания показват, че в моментите, в които се притесняваме, сме по-малко разтревожени, отколкото в моментите, когато „се опитваме да не се тревожим“. Затова най-добрият начин да ги опитомим е да създадем план за справяне със ситуации и проблеми, които ни тревожат, след което да ги впуснем в действие.
Първото и най-важно нещо е да си отговорим на въпроса: Можем ли да решим проблема, който ни притеснява? Иначе казано – зависи ли той от наши действия, свързани с него, има ли какво НИЕ да направим? Ето три помощни въпроса, които ще са ви от полза:
- Реален ли е проблемът, съществува ли той в действителност или е плод на нашето въображение и „ами, ако“ мисли?
- Ако проблемът е тип „ами, ако“ колко вероятно е да се случи в действителност? Доколко обективна е вашата преценка?
- Можете ли да направите нещо, за да предотвратите или да се подготвите предварително за възникналия проблем, или това е извън вашия контрол?
Ако можете да помогнете за решаването на казуса, който ви тревожи – тогава трябва да измислите план за действие и да го реализирате. Ако ли не – да се тревожим се оказва абсолютно безполезно, тъй като нищо не зависи от нас.
Стъпка 3:
Страхът от неизвестността стои в основата на повечето тревожни мисли. Бъдещето е несигурно и можем да бъдем изненадани от непредвидени обстоятелства, които ще ни поставят в неприятна ситуация. Именно този факт може да направи притеснението наше постоянно състояние. За да се отървем от него трябва да си дадем ясна сметка за това, че бъдещето е непредвидимо и да го приемем. Както и да разберем, че колкото и да се тревожим, това няма да промени този факт.
Стъпка 4:
Осъзнайте, че в главите ни нещата са въображаеми, а това им дава свобода да стават в пъти по-лоши, опасни и страховити, отколкото е самата действителност. Винаги мислете не за най-лошото което може да стане, а за най-вероятното, което се предполага, че ще се случи.
Вижте още: Стига черногледство и тревоги! Да минем към Светлата страна
