Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Една българка в миланската Ла Скала
Казват, че човек е голям колкото са големи мечтите му. Аз упорито вярвам в това и се възхищавам искрено на всички, които следват желанията...
Късчета от България, разхвърляни по света
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Христо Кирилов – Златната китара на Европа
Преди време, когато карах такси в Лас Вегас, имах шанса да возя популярен руски кино режисьор, който се оказа, че познава мой скъп приятел...
Нужно ли е Кристо да говори български?
Две седмици, милион и половина посетители от всички краища на планетата и водещо място в новините на световните медии... Златистите отблясъци на плаващите кейове...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...