Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат...
Повод за гордост: Българче смая журито на Гласът на Русия
Русия за първи път вижда такова нещо. И чува. Баща и дъщеря, които участват в "слепите прослушвания" на супер популярното предаване Голос (Гласът на...
Езикът при децата, които живеят в чужбина
Езикът е редовна тема на разговор на българите в чужбина. Семейството ми живее извън пределите на родината от няколко години. Българи сме – и аз, и...
Български фотограф с уникални кадри на коледна Виена
Кадрите на коледна Виена, които ще видите в този материал, не са и помирисвали Фотошоп! Те са направени с камера, статив, черна шапка, уред...