Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Малкият Виктор: В Трън е по-хубаво от Ню Йорк
В Ню Йорк, един от най-космополитните градове на света, 9-годишният Виктор има мечта. Да порасне и да заживее в трънското село Берайнци. Преди много години...
Розичка: Феята, закриляща всички български деца
Розичка - това е името на една малка вълшебница. Облечена е в сукманче, живее в къщичка, жълта като минзухар, а в градината ѝ растат...
Българинът и не/щастието на живота в чужбина
Тези дни за пореден път в живота ми се настани коментар по така актуалната през последните години тема за шанса в чужбина. За това...
Как се отглеждат деца в Швейцария
В Децата роби на Швейцария ви разказахме за съдбата на малчуганите, имали лошия късмет да се родят в бедни семейства и превръщани в роби в...
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...