Татяна Чохаджиева
Обичам думите вселени - тези, които се изписват с няколко букви, а за значението им може да се напише роман. Като саудаде, икигай, дуенде. Обичам и хората вселени - тези, с които всяка среща е вълнуващо пътешествие, които без да знаят всеки път разгръщат страници от собствената ти душа и ти подават парченце смисъл. Обичам фотографията, книгите, разходките с кораби, дъждовните дни, филмите, музиката и танците, сцената. А най-много обичам двете си деца - все още малки породени братчета, а вече цели вселени.
Успехите на България по света
Късчета от България, разхвърляни по света
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Нужно ли е Кристо да говори български?
Две седмици, милион и половина посетители от всички краища на планетата и водещо място в новините на световните медии... Златистите отблясъци на плаващите кейове...
Жорж Папазов: Никой не е пророк в родината си
Жорж Папазов оправдава библейската истина, че никой не е пророк в собствената си страна. Почитан в чужбина като един от най-добрите художници на своето...
Една българка в миланската Ла Скала
Казват, че човек е голям колкото са големи мечтите му. Аз упорито вярвам в това и се възхищавам искрено на всички, които следват желанията...