Нели Средкова
За да добие човек предства каква съм, може би трябва да спомена, че съм от онзи тип момичета, които биха прекарали деня си край реката. Да, точно там. На зелената полянка, изпъстрена с маргаритки, божури и макове. Да не забравяме и глухарчетата. Бих се наслаждавала на песента на птиците, пеещи в гората зад мен. Бих си играела с кучето си, защото обожавам животните. И след като то уморено отпусне глава, бих се зареяла из моите измислени светове. Бих извадила тетрадката от раницата си и бих изписала на един дъх целия лист. И бих рисувала от време на време между редовете. Или просто бих си подраскала нещо.
Успехите на България по света
Българинът и не/щастието на живота в чужбина
Тези дни за пореден път в живота ми се настани коментар по така актуалната през последните години тема за шанса в чужбина. За това...
Елена Парушева и нейните стълбове-скулптори
Скулптурата на снимката по-горе е дело на Елена Парушева. Българската художничка е родом от Ямбол, но живее във Франция от 1991 г. Тя е...
Малкият Виктор: В Трън е по-хубаво от Ню Йорк
В Ню Йорк, един от най-космополитните градове на света, 9-годишният Виктор има мечта. Да порасне и да заживее в трънското село Берайнци. Преди много години...
Българско е най-хубавото кафене с библиотека в Лондон
В Лондон има едно място, където може да се насладите на кафето си с книга на Радичков, която сте избрали от рафта до масата...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...