Нели Средкова
За да добие човек предства каква съм, може би трябва да спомена, че съм от онзи тип момичета, които биха прекарали деня си край реката. Да, точно там. На зелената полянка, изпъстрена с маргаритки, божури и макове. Да не забравяме и глухарчетата. Бих се наслаждавала на песента на птиците, пеещи в гората зад мен. Бих си играела с кучето си, защото обожавам животните. И след като то уморено отпусне глава, бих се зареяла из моите измислени светове. Бих извадила тетрадката от раницата си и бих изписала на един дъх целия лист. И бих рисувала от време на време между редовете. Или просто бих си подраскала нещо.
Успехите на България по света
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
С десетките нови имена на български автори, които може да намерим днес в книжарниците, читателите оставаме с усещането, че едва ли не всеки срещнат...
Мария Касимова: Всеки мъж трябва да има в живота си по...
На 15 август отбелязваме Успение Богородично, Голяма Богородица или казано по-просто, имения ден на всички жени, които носят името Мария. Миналата година на тази...
Диана, която мечтае за тундрата на Северна Швеция
Тя се казва Диана Арсова. На 29 години, родопчанка от Смолян, която към момента живее в Холандия... Не, днес няма да ви разказвам историята на...
Люба Атанасова: Един български даскал в Китай
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Две действителни истории за “работата” в чужбина
Това, което ще прочетете, са две действителни истории. Всъщност, по-скоро художествено разкрасените им версии. Рамката на случките е реална, детайлите са плод на фантазията...