Нели Средкова
За да добие човек предства каква съм, може би трябва да спомена, че съм от онзи тип момичета, които биха прекарали деня си край реката. Да, точно там. На зелената полянка, изпъстрена с маргаритки, божури и макове. Да не забравяме и глухарчетата. Бих се наслаждавала на песента на птиците, пеещи в гората зад мен. Бих си играела с кучето си, защото обожавам животните. И след като то уморено отпусне глава, бих се зареяла из моите измислени светове. Бих извадила тетрадката от раницата си и бих изписала на един дъх целия лист. И бих рисувала от време на време между редовете. Или просто бих си подраскала нещо.
Успехите на България по света
Изабела Шопова: Рискувах всичко заради Антарктида
Помните ли историята на българката, която искаше да покори Марс? Разказахме ви за Изабела Шопова преди година. Варененката кандидаства за участие в експеримент, целящ...
Авиаторът Асен Йорданов, който учи Армстронг да лети
Историята на Асен Йорданов е история за полет към мечтата. Защото това е история за създателя на първия български самолет. Човек, на когото са...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....
Яна и Вячеслав – българи на колела из Америка
8 часа сутринта е. Отпивам глътка от първото за деня кафе и се наслаждавам на сутрешната прохлада, която нахлува през отворения прозорец. Скоро ще...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...