Историите на големите българи: Симеон Радев

Симеон Радев е един от българите, оставили най-солиден отпечатък върху времето, в което живеят. Личност, преобърнала историята на България, чието име не бива да позволяваме да потъва в забрава.

Макар в днешния забързан свят отдавна да е отминало времето на “всестранно развитите личности”, някога е било друго. Векът на Ренесанса и Просвещението настъпва заради енциклопедистите – личности с пространни познания, търсещи изява в много области. Нагласата на онези хора – Дидро, Русо, Монтескьо, Да Винчи, Бейкън, Галилей, Коперник –  е била, че

пред човешкия ум не съществуват прегради

Макар и по-късно от повечето европейски страни, през Възраждането България също изживява своето Просвещение – дело на неколцина светли умове, наричани патетично “предводители на нацията” или “цветът на българската нация”.

Един от най-ярките “цветове” на нацията ни се нарича Симеон Трайчев Радев. Този голям български дипломат, журналист, историк, литературен критик, писател е роден на 19 януари 1879 г. в Ресен, Македония. Завършва френския лицей Галатасарай в Истанбул, след това право във Виена. Автор е на един от

най-известните историографски приноси

– Строители на съвременна България. Пише множество журналистически статии, няколко литературнокритически текста, спомени. Доживява до старини (умира през зимата на 1967 г.), като до сетния си дъх и полусляп работи по мемоарите си.

Симеон Радев расте в скромно българско семейство, в което образованието e на особена почит. Макар да края на живота си да остава безкнижна, майка му живее с мисията да отгледа и възпита велики синове.

“Майка ми седеше над мене, плетеше нещо и ме гледаше с умиление: “Пиши, синко, да станеш като Кирил и Методий!” Това страшно ме вдъхновяваше!”

– спомня си детските си години известният историк и допълва разказа си с още спомени от онези години:

“В детството ми баща ми често ми казваше: “Най-великите хора в нашата история не са царете, а Кирил и Методий, защото са писали книги. Ти трябва писател да станеш.” 

Може би у мнозина млади наши сънародници ще възникне въпросът с какво толкова е повлиял този днес не особено популярен човек на българската история? Защо трябва “да го знаем”? Ще отговоря с конкретен епизод от историята на страната ни, който сам по себе си е достатъчен повод

името на Симеон Радев да не бъде забравено

По време на Първата световна война той е пълномощен министър в Букурещ. България и Румъния тогава се разполагат във враждуващите лагери. Не се знае в кой момент ще се разрази военен конфликт между двете страни.

Късно след полунощ, в края на август 1916 г. в легацията при Симеон Радев идва разтревожен човек, който без много да се обяснява му подава пакет и скоро след това излиза. Какво е учудването на българския дипломат, когато отваря съдържанието на пратката… В пакета, доставен от непознатия, са два изключително важни за България документа – планът на Тутраканската крепост и планът за настъпление срещу нея от страна на румънската армия.

Румъния всеки момент се подготвя да атакува България! Радев уведомява незабавно българското правителство. Армията ни действа превантивно и след около 2 месеца

войските ни влизат победно в Букурещ

Една от най-славните страници от военната история на България – победите на ген. Иван Колев, ген. Стефан Тошев и пр., става възможна именно благодарение на Симеон Радев.

Но той не е просто редови дипломат, който се задоволява с участие единствено в политиката. За него френският журналист Марсел Дюнан, автор на книгата Българското лято, свидетелства:

“Това е единственият българин, който може с часове да дискутира на блестящ френски език върху историята на френската култура, класическа и съвременна.”

Поетът Емануил Попдимитров пък ще го оцени като “човек с такава ерудиция, език и стил, че отговаря на най-големите френски писатели“.

За Симеон Радев може да се пише и разказва много. Още като студент в Женева бъдещият дипломат проявява блестящи полемически способности. Обича да посещава модните някога сказки, на които известни хора разказват интересни неща за

света и политиката

На такова мероприятие веднъж се изказвал един от най-големите теоретици на марксизма – Георги В. Плеханов. Радев се изправил и го попитал:

“А ще има ли престъпления по време на социализма?”

Плеханов смутено отвърнал, че отговорът на този въпрос е извън възможностите му. Нужно е да дочакаме бъдещото социалистическо общество и ще разберем.

Симеон Радев е образован във френската интелектуална традиция. За него българският писател и преводач Владимир Свинтила отбелязва: “На себе си той гледаше като на “моралист” във френския смисъл ма думата – наблюдател на нрави (мьорс). Сам той не се поместваше в никаква доктрина.”

Именно това има предвид и самият Радев, когато казва:

“Аз съм намерил една дистанция, която ми позволява не само да запазя своето спокойствие, но и своето достойнство. Смятам поведението си за образцово. Не искам моите думи да обезпокоят когото и да било. Аз съм човек на миналото.”

През годините, и покрай политиката, той се сближава и с царското семейство. Случва се веднъж да помага по френски и на цар Фердинанд за съставянето на едно писмо. В типичния си хаплив стил тогава царят се обърнал към сина си: “Борисе, ела да видиш как цар Фердинанд пише под диктовката на Симеон Радев.”

След урока царят констатира: “Дълбае го френския този македонец!“

Поради близостта до царското семейство, по време на Втората световна война злите езици коментират, че Симеон Радев е изпаднал в немилост, защото е отказал да преведе на български Моята борба на Хитлер.

Всъщност той открито се дистанцира от тоталитарните крайности – и на комунизма, и на фашизма. При всяка възможност подчертава близостта си със САЩ, Англия и Франция. В края на живота си, по време на сбирка се обърнал към един генерал на НР България с думите: “Господине, аз съм единственият българин, който притежава снимката на американския президент Франклин Делано Рузвелт с надпис

“На големия българин г-н Симеон Радев”

Когато пък разговарял с комунисти по идеологически въпроси, Радев често си е позволявал да използва израза “вие, комунистите”. Споделял е открито мнението си, че съществува упадък на градската култура след 9-и септември, който никак не му се харесва.

Симеон Радев винаги е имал свободата да казва каквото мисли. И преди, и след  9-и септември. Разбира се, това е станало с благоволение “отгоре”. Преди 1944 г. уважаваният дипломат ходатайства за освобождението от концлагер на земляка си Тодор Павлов.

След промените на 9-и септември

Павлов попада сред силните на деня и връща “услугата” на Радев. Именно той му съдейства, за да може известният българин да продължи да пише, макар да му е забранено да участва в политиката и обществения живот на страната си.

Веднъж двамата се срещнали на улицата. Павлов го питал: “Как си, бае Симоне?“ Радев отвърнал: “Добре, живеем си…” На което получил отговора: “Оо, и не случайно!”

При работата по мемоарите се случило така, че някакъв млад историк писал негативна рецензия, която наложила временното им преустановяване. Като разбрал това, Тодор Павлов побеснял и постановил:

“За Симеон Радев марксизмът не важи!”

И това е безспорен факт, който никой не може да оспори.

Прочетете още… Независимостта на България – от формалност до триумф