Д-р Стоян Чомаков: Началото на българската хирургия

0
д-р Стоян Чомаков
Д-р Стоян Чомаков е един от първите дипломирани български лекари.

В следващите редове ще ви разкажем историята на д-р Стоян Чомаков – един от първите професионални лекари в нашата страна. Един от пионерите на българската хирургия, измежду първите петима дипломирани български лекари. Той е и човекът, който пръв извършва професионални хирургически интервенции у нас. Преди това обаче да ви въведем в контекста на времето, в което живее и работи той.

Помните ли д-р Соколов от Под игото на Иван Вазов? Той е единственият лекар в град Бяла Черква.  Денем работи, а нощем пие ракия и братува с онбашията. Отглежда мечка на име Клеопатра, а освен това намира време да задиря бейовицата.

“Той не беше излязъл из никое медицинско училище, но младежите, за да го турят по-високо от гърка хекимин, кичеха го с титлата “доктор”, а той не намираше за нужно да протестира против тая клевета”. 

Д-р Соколов е представителна извадка на български лекар от епохата на Възраждането. Как изглеждат нашите самоуки лекари от онова време в историческите документи? Народът ги нарича билери или хекимини. Те се отличават с шарените си антерии и шишенцата с илачи, с които са пълни силяхлъците им. Едновременно преглеждат пациенти, лекуват ги и им продават лекарства. Тези билери (хекимини) имат церенето на болни за свой занаят, който предават на потомците или на чираците си.

д-р Стоян Чомаков
Чомаковата къща, днес галерия “Златю Бояджиев” в Пловдив. Снимка: http://www.visitplovdiv.com

Какви са обичайните им лечебни процедури?

Универсалният способ е очистване на организма. За целта обикновено те предписват пиявици, кръвопускане или повръщане. Много често прибягват до помощта на лечебни гадания, магии, заклинания и молитви за здраве. Когато се наложи „рязане“, се работи в нестерилна обстановка. Раните се промиват с вино, изписват се мехлеми, съдържащи лой, пчелен мед или смоли.

С тези остарели практики, характерни за мрачното и безпросветно средновековие, са изправени да се борят първите дипломирани български лекари, сред които и д-р Стоян Чомаков. Първото специализирано учебно заведение в Османската империя, където се преподава медицина, е Военно-медицинското училище в Цариград, открито през 1832 г. Занятията в него се провеждат на френски език. Дипломираните там обаче излизат лекари без докторат. За да получат такъв, трябва да учат допълнително някъде на запад. Лекарите с докторат, завършили западни университети и решили да се върнат и работят в България, са голяма рядкост преди Освобождението.

д-р Стоян Чомаков къща Пловдив
Чомаковата къща в Пловдив, където днес е галерия “Златю Бояджиев”. Photo by mitko_denev on Foter.com / CC BY-NC

Ще направим уговорката, че лекарската професия не е основен приоритет за д-р Стоян Чомаков. Той е медик по образование, но

политик и общественик по призвание

Пише за себе си, че след смъртта на съпругата си се оженил повторно “за идеалната оная булка, която имаше да даде живот на цял един народ”. Под брак с идеална булка има предвид, че се отдава изцяло на борбата за църковна независимост на българите. Познат по-малко като лекар и много повече като политик, до Освобождението Стоян Чомаков е член на Екзархийския съвет (в периода 1871-1876 г.) и член на Държавния съвет в Цариград (1877-1878). След Освобождението за кратко е министър на народното просвещение в едно от правителствата на Константин Стоилов от 10 юли до 1 септември 1887 г.

Д-р Стоян Чомаков е повече известен като политик и общественик и има големи заслуги в това поприще за модерна България. Ние обаче ще се спрем на онзи момент от младежките му години, в който чрез лекарската си практика той се превръща в

родоначалник на съвременната българска хирургия

Според различни сведения, Стоян Чомаков е роден в Копривщица между 1817 и 1819 г. По майчина линия произхожда от рода Чалъковци – една от най-богатите български фамилии преди Освобождението. Братът на майка му Груда, Големи Вълко Чалъков, е вторият българин след Стефан Богориди, комуто се оказва честта да получи лична аудиенция от султана.

Първоначално Стоян Чомаков се записва в килийното училище в Копривщица, открито с парите на вуйчо му. Там негов съученик е Найден Геров. През 1833 г. вуйчото ги праща, тях двамата и други две талантливи деца, на негови разноски да се учат в гръцкото училище в Пловдив.

Впоследствие Чомаков посещава най-прочутите гръцки школи – при Теофилос Каирис на остров Андрос и Атинската гимназия. Напуска Гърция през 1841 г., за да се запише студент по медицина в университета в Пиза. През 1847 г. се дипломира като доктор по медицина и хирургия. Това го прави втория българин със специална хирургическа подготовка, след завършилия две години по-рано д-р Георги Странски. Известно време учи и във Флоренция, после специализира в Париж.

През 1848-49 г. докторът по медицина и хирургия

Стоян Чомаков се завръща в България

Не без помощта на вуйчото, през 1849 г. е назначен на държавната служба градски доктор на Пловдив. Стоян Чомаков се прочува надлъж и шир с чуждестранната си диплома и професионализма си. При него идва да се лекува Петко Рачов Славейков.

д-р Стоян Чомаков
Д-р Стоян Чомаков

В своята Смесена китка през 1852 г. П. Р. Славейков изказва големите си благодарности към д-р Чомаков за

неизтощимите негови благодеяния, с които мя от гроба дважди завърна”.

Поп Златан Груев пък посвещава свой сборник с неделни и празнични евангелия от 1857 г. на

искусному доктору господину Стоянчо И. Чомаков заради че много пъти мя повърна от при самити врата смъртни”.

В цялата Османска империя и в историята на българската медицина Стоян Чомаков се прочува с хирургическите си интервенции – зашиване на перфорирал хранопровод, извършено от него на три пъти (на двама българи и един грък). Тези операции навремето предизвикват такова вълнение, че довеждат до свикване на имперския Съвет за медицински надзор, който ги разисква.

Първата операция датира от юли 1861 г.

В пристъп на умопомрачение българинът Михаил Иванов си прерязва гръкляна с бръснач в Цариград. Местните гръцки лекари определят случая му за безнадежден. Предписват му да си сипва чорба през раната и само го чакат да умре. След намесата на д-р Стоян Чомаков и асистентите му Вичо Панов и Георги Маркович обаче гръклянът е успешно зашит, а самоубиецът оцелява.

През септември същата година друг българин посяга на живота си. Вестник България пише за още един “българин, самоубил се с бръснач”. Причината е, че не е в състояние да издължи заем от 2000 гроша. Намират го “приклан в жилището му”. Кръвта му изтича. Отново се намесва д-р Стоян Чомаков, който своевременно зашива гръкляна и така спасява и този човешки живот.

Докторът изоставя редовната лекарска практика през ноември 1863-та, когато е отзован от поста градски лекар на Пловдив. В следващите десетилетия ще стане известен като основно действащо лице в разрешаването на българския църковен въпрос и учредяването на Българската екзархия. Но в историята на хирургията у нас името му винаги ще стои на челно място.


Вижте и една съвременна история – на лекар, избрал да остане в България

Отговор