Искаше ми се да видя повече от Бали. Повече от това, което предлагат туристическите каталози, списания и сайтове. Да видя страната извън луксозните ú курорти и красиви плажове. Искаше ми да видя другото лице на Бали – хората, които обикновено остават извън кадър.
От самото начало на професионалната ми кариера за мен най-интересен обект на снимане са хората. Наблюдавам тяхното поведение, реакции и навици… Своите също. Така стана и по време на това пътуване.
“Ако сте щастливи, винаги можете да се научите да танцувате”
– казват балийците. Две неща ми направиха най-силно впечатление в страната им. Почти не видях закачени часовници по стените на хотели, ресторанти и магазини. Сякаш времето няма значение на това място. Второто беше, че не видях нито един човек, който да носи чорапи. Вижте сами какво улови фотоапаратът ми в търсене на
другото лице на Бали
Линията между религията, суеверието, културата и ежедневието често е неясна в Бали. Разположена върху над 17 хил. острова, Индонезия е съставена от над 300 етнически групи. Бали е единственият индонезийски остров, на който около 90 % от населението изповядва хиндуизъм. |
Хиндуизмът е една от шестте официални религии в Индонезия. Въпреки това само 1,5 % от населението на страната са негови последователи. |
Балийците наричат своята религия Наука за Свещената вода. Тя всъщност е тълкуване на религиозни идеи от Китай, Индия и остров Ява. |
Теологичната основа идва от индийската философия, докато местните вярвания формират гръбнака на ритуалите. |
Идеята на местните религиозни практики е да поддържат баланс между доброто и злото. За тази цел принасят ежедневно дарове както на богове, така и на демони. |
Обикновено малки парченца ориз се поставят върху бананов лист и се нареждат около семейната къща и земя. Цветя и плодове в красиво сгънати палмови листа се оставят на земята, за да успокоят злите духове. |
Животът се възприема като цикъл, който започва в свято състояние на дете. Остарявайки, човек се отдалечава от това състояние на святост и се връща отново към него в смъртта. |
Местните виждат света като безкраен процес на раждане, равновесие и унищожение. Човекът, микрокосмос на света, е подложен на същия процес, докато не постигне окончателното освобождаване – т. нар. “мокша”, сливайки се с Космоса и Бога. |
Моралният закон за причината и ефекта на действията “карма” определя естеството на превъплъщението ни на този свят, смятат жителите на Бали. |
Една от последиците от принципите на “карма” и “самсара” (цикличният процес на прераждането) е съществуването на кастовата система. В нея човек наследява своя статус в резултат на миналия си живот. Обществото на остров Бали е разделено на четири касти. |
На най-високо ниво е кастата на “Brahman” – светите мъже, учителите и пазителите на свещеното познание през поколенията. Следват “Satria” – войни и царе, и “Wesya” – някои благородници и търговци. Тези три по-висши касти се считат за местната аристокрация. |
На най-ниското стъпало на обществената йерархия стоят “Sudra”, кастата на селяните и майсторите. Тя обхваща около 95 % от общото население на острова. Докато възрастните балийци все още до голяма степен са подвластни на кастовото разделение, все повече млади хора гледат на тази система като на отживелица. |
Всяка каста употребява различно по трудност ниво на балийския език. Ако се срещнат представители на различни касти, за да покаже уважение, представителят на ниската, трябва да заговори другия на по-високото езиково ниво. Ще получи отговор обаче на съответстващото му, като така ще бъде потвърдено превъзходството на по-висшата каста. Националният език на Индонезия, който се преподава в училище, опростява комуникацията до известна степен. |
Жителите на Бали вярват, че планините са обиталища на боговете, обожествените предци и душите, които не са постигнали окончателното освобождаване. Къщите са ориентирани към тях и леглата са разположени, така че главата да е насочена към свещения връх Агунг, висок над 3 хиляди метра и действащ вулкан. |
Боят с петли е древна традиция, която се провежда и на други места по света. Тя е официално забранена от индонезийското правителство заради вървящият ръка за ръка с него хазарт. Понякога се прави изключение за боеве, свързани с религиозни цели. Съществува негласно разбирателство между местните и органите на реда, боевете могат да продължат, стига всеки да претендира, че не съществуват. |
Такива боеве се провеждат преди религиозни церемонии. Вярва се, че след провеждането им злите демони си тръгват удовлетворени и светите ритуали могат да започнат. За местните обаче боят с петли не е само ритуал и традиция. Хазартният елемент е една от най-очевидните атракции, а печелившият петел може да бъде разликата между бедност и по-добър живот. Не малко хора са проиграли оризищата си с надеждата за лесна печалба. |
Дълбоко във вътрешността на острова, в малкото градче Пенебел, встрани от петльовите борби се играят и други видове хазартни игри, които събират завидно количество участници. |
Игра на зарове. Вместо числа, на заровете са изобразени различни животни. |
Може би най-уникалният от всички балийски танци – “kecak” е единствено по рода си представление. За разлика от всички останали балийски танцови изяви, този танц не се акомпанира от музикален оркестър, а хор от около 40-50 мъже последователно повтаря “чак-чак”, махайки с ръце към небето. Смята се, че това произтича от един стар ритуал, наречен “sanghyang”.Това е танц, по време на който се достига до състояние на транс. Целта е така да се влезе в контакт с богове или предци. Развитието на “kecak” като туристическа атракция започва през 30-те години на миналия век благодарение на немски музикант на име Уолтър Шпийс. Очарован от ритуала, на Шпийс хрумва идеята да претвори представлението в драма, основана на древната индуистка епопея Рамаяна. В наши дни такъв ритуал може да се види дори на плажа – като част от сватбено тържество за чужденци. |
