Във всичко можем да открием по нещо хубаво. Даже и в най-мащабния, досаден и тежък ремонт.
Какво му е хубавото на ПРАВЕНЕТО на… ремонт?! Ако сте си помислили за любов, може и да се намерят известни паралели. Та, отвъд мантрата “Колко хубаво ще стане после”, вече близо месец сериозно си задавам този въпрос.
Отговорите почнаха да ме връхлитат един след друг. И макар тук да иде реч за реален (уж, малък, а всъщност нетърпимо мащабен и бавен) ремонт, ако все пак продължите да четете, приемете го като
житейски образ на 38-та земна годишнина:
По време на ремонт намираш отдавна “изгубени” вещи – за някои се радваш като малко дете, а други веднага загубваш отново, със страхопочитание и облекчение. Така си открих стар тефтер, пълен със сладки спомени. Горчивата чаша обаче не закъсня в образа на списък с неплатени дългове.
С носталгия се сещаш за детството и летата на село, когато се живееше щастливо без течаща вода в къщата. Помня как се къпехме с дъждовна вода, няма по-добър “балсам” за косата от нея.
А студентски времена на общежитие! Най-вкусните гозби ставаха на едно котлонче, а чиниите се миеха в банята. И всички си бяха напълно ок с това хигиенно гурме.
Пиеш си кафето сутрин с майстори, които вече са ти толкова семейно близки. Дори се развълнувах, че на единия му предстои сватба.
Имаш си поводи за вечерни семейни спорове, без да се налага да намесваш работата и децата – как така цветът на камината напомня помийна яма, а вратата към терасата се е стеснила толкова, че е дедлайн наложително да се започне диета?!
За безбройните възможности по време на един ремонт.
Развиваш неимоверно много зрителната си памет, тъй като вече нищо, ама буквално нищо не е на мястото си. Сутрин само регистрирам кое къде се намира и доволно тръгвам за работа с тази картина в главата. Уви, вечер си играя на открий десетте разлики между моята картина и новата реалност.
Свикваш с неотменния прахоляк, мотаещите се под краката ти кофи с цимент и ронещите се итонгови блокчета на терасата. Това все още не мога да преценя за добро ли е, за лошо ли е. Но е готино да не ти пука!
Ама то и непукизмът си има граници все пак! Особено по време на ремонт.
Един ден просто стигнахме предела на живот в ремонтиращия се апартамент, та се наложи за седмица-две да си наемем квартира. Все едно си някъде на почивка в непознат град – небето от терасата е друго, съседите са усмихнати, стаите са чисти, кварталът е нов, разхождаш се и разглеждаш като жив турист, ама се налага сутрин да станеш в шест и трийсет, да изпратиш децата на училище, мъжа на работа, а ти да се чудиш сега всичко това някаква сбъдната мечта ли е или все пак се налага да стигнеш до офиса.
Към края на ремонта не спирам да посягам към кухненските шкафове, които са отда-а-авна свалени и на тяхно място се намира холният диван, който съвсем скоро ще отстъпи на новите ни гардероби. Въобще кой е измислял разпределението по стаи?!? Добре си е било едно време – в една одая – всичко. А сега кое ми е кухнята, кое ми е холът, къде да сготвя, къде да почета, къде да седна да си прегледам фейса, без някой майстор да се пречка наоколо…
Та, ремонт ли е да го опишеш?!? Ама не започнеш ли го, ще замирише… Защото идва един момент в живота, когато много ти се иска (дори е наложително) да започнеш/продължиш на ЧИСТО. А голямото чистене след ремонта тепърва предстои.
Питали ли сте се някога каква е храната на българите по света? Как сънародниците ни променят хранителните си навици, какво ново добавят към традиционното...
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Вчера ви представихме първа част на материала за българчетата, които растат в чужда езикова среда. Време е да разберете как събудим интерес у децата...