9 хубави неща, които се случват по време на ремонт

29/05/2021

A A A

Какво му е хубавото на ПРАВЕНЕТО на… ремонт?! Ако сте си помислили за любов, може и да се намерят известни паралели. Та, отвъд мантрата “Колко хубаво ще стане после”, вече близо месец сериозно си задавам този въпрос.

Отговорите почнаха да ме връхлитат един след друг. И макар тук да иде реч за реален (уж, малък, а всъщност нетърпимо мащабен и бавен) ремонт, ако все пак продължите да четете, приемете го като

житейски образ на 38-та земна годишнина:

По време на ремонт намираш отдавна “изгубени” вещи – за някои се радваш като малко дете, а други веднага загубваш отново, със страхопочитание и облекчение. Така си открих стар тефтер, пълен със сладки спомени. Горчивата чаша обаче не закъсня в образа на списък с неплатени дългове.

С носталгия се сещаш за детството и летата на село, когато се живееше щастливо без течаща вода в къщата. Помня как се къпехме с дъждовна вода, няма по-добър “балсам” за косата от нея.

А студентски времена на общежитие! Най-вкусните гозби ставаха на едно котлонче, а чиниите се миеха в банята. И всички си бяха напълно ок с това хигиенно гурме.

Пиеш си кафето сутрин с майстори, които вече са ти толкова семейно близки. Дори се развълнувах, че на единия му предстои сватба.

Имаш си поводи за вечерни семейни спорове, без да се налага да намесваш работата и децата – как така цветът на камината напомня помийна яма, а вратата към терасата се е стеснила толкова, че е дедлайн наложително да се започне диета?!

Развиваш неимоверно много зрителната си памет, тъй като вече нищо, ама буквално нищо не е на мястото си. Сутрин само регистрирам кое къде се намира и доволно тръгвам за работа с тази картина в главата. Уви, вечер си играя на открий десетте разлики между моята картина и новата реалност.

Свикваш с неотменния прахоляк, мотаещите се под краката ти кофи с цимент и ронещите се итонгови блокчета на терасата. Това все още не мога да преценя за добро ли е, за лошо ли е. Но е готино да не ти пука!

Ама то и непукизмът си има граници все пак! Особено по време на ремонт.

Един ден просто стигнахме предела на живот в ремонтиращия се апартамент, та се наложи за седмица-две да си наемем квартира. Все едно си някъде на почивка в непознат град – небето от терасата е друго, съседите са усмихнати, стаите са чисти, кварталът е нов, разхождаш се и разглеждаш като жив турист, ама се налага сутрин да станеш в шест и трийсет, да изпратиш децата на училище, мъжа на работа, а ти да се чудиш сега всичко това някаква сбъдната мечта ли е или все пак се налага да стигнеш до офиса.

Към края на ремонта не спирам да посягам към кухненските шкафове, които са отда-а-авна свалени и на тяхно място се намира холният диван, който съвсем скоро ще отстъпи на новите ни гардероби. Въобще кой е измислял разпределението по стаи?!? Добре си е било едно време – в една одая – всичко. А сега кое ми е кухнята, кое ми е холът, къде да сготвя, къде да почета, къде да седна да си прегледам фейса, без някой майстор да се пречка наоколо…

Та, ремонт ли е да го опишеш?!? Ама не започнеш ли го, ще замирише… Защото идва един момент в живота, когато много ти се иска (дори е наложително) да започнеш/продължиш на ЧИСТО. А голямото чистене след ремонта тепърва предстои.