Остави ме! – Змей Огнен е моят любовник! Посред пламък и вихри гръмовни – змейове с бели жребци, в златни каляски змеици – с развени далече крила всяка вечер той идва при мене.
Ела!
Притисни ме с безумни, свирепи ръце до своята люспеста гръд от червени звезди, до своето зверско сърце, мокро в морава кръв: вземи, изгори ме с пламтящата стръв на свойте целувки – грабни ме оттук ти, отлети, отнеси ме – далече, далече, далече – зад гори, планини, стръмни бездни и гробища, в свойто царство без име – о сън! о чудовище! – дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер: Там! О знам: Ти си Той! Не отхвърляй едничката моя молба, изпълни ми едничкото искане – ах… стой! – Подир знойна и страшна борба, в безсъзнание, няма да знам – и ще чезна – аз гола – в скверната сладост на твойто притискане – не, не, не! – Аз падам надолу – с мене ти – летим през огън и дим, и звезди, зелени въртопи змии, настръхнали копия, – по невидими стръмни пътеки – трясък и прах, кисък и звън; не, не, не! –
Ах!
– Пробуда: камбанният звън. В зората на местност безлюдна оплаквам връх своите меки колене
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
Симеон Радев е един от българите, оставили най-солиден отпечатък върху времето, в което живеят. Личност, преобърнала историята на България, чието име не бива да...
Преди време ви показахме сладките красоти, които твори българката Бистра Дийн, която живее в Австралия. Покрай тази история се натъкнахме на поредната ни сънародничка, която...