Време за вълшебства

Тя е вълшебна. Или вълшебница. Или по-скоро и двете.

Като я погледнете и ще разберете. Цялата сияе и носи цвят. Зарежда те с усмивка – още преди да си прочел мислите й подредени в рими. А когато го сториш, денят става по-лесен, весел и някак лек като сапунен мехур.

Петя Кокудева обича да играе на измисляне. Родена е в Смолян, автор на „Лулу” и „Малки същества” (детски стихотворения за възрастни).

Време е да разберете какво вдъхновява един български писател, къде очите му виждат красота и кои са героите на нашето време.

books

Представи се с няколко изречения…

Аз съм Петя. Пиша и чета детски книги. Въодушевявам се от сурикати, еноти и пуфини. Най-често мога да бъда видяна да се тревожа напразно, да пътешествам из чужди страни, да тършувам в книжарници на рафта с детски книги, да спя до мноого късно…

 

Каква мечтаеше да станеш като малка?

Журналист, защото се чувствах много боязлива и исках професия, която да ме направи по-смела. Така и стана, само дето изобщо не се “охрабрих”  толкова, колкото планувах.

 

Как отговаряш, когато дете те попита какво работиш?

Играя си на измисляне. Съчинявам истории, същества, понякога думи. За мое щастие, и официалната ми професия (копирайтър), и личната ми страст – детската литература, са игри на съчиняване.

 

Кога написа първия си стих?

В трети клас, една вечер след училище. Нашите ми бяха подарили корекомско яйце, от което ми се падна син хипопотам с жълт гащеризон. Дебелушкото беше застинал в танц.  Беше ми прелестен и наред с това ме напуши страшен смях. И досега търся най-често това – прекрасното, чиято фина осанка е разчорлена от неподправен хумор. Прекрасното, което тайничко се присмива на себе си. То има най-голям шанс за живот според мен.

 

Представи ни Лулу и малките същества. Как се родиха те?

Те са дребни въображаеми създания, които живеят с мен и ми помагат да се промъквам там, където ръстът и възрастта ми не позволяват. Замисли се например кога си виждала хола си от гледна точка “под масата” или от перспективата “яхнал гардероба”. За да имаш интересни гледни ъгли – и буквално, и преносно –  трябва да си подвижен, малък и гъвкав, да се въргаляш, катериш, да лазиш и да се провираш…

with kids

Какво е да си писател в България?

Покрай писането се срещам предимно с деца. А с тях е малко трудно да се заеме “писателска позиция” – те не общуват с теб като с автор, а като с някой, на когото с удоволствие биха се метнали на гърба, играли на пържоли или порисували костенурки-нинджи. Това на практика. На теория, за мен най-трудното на това да си писател е да съумееш да си здравословно уверен, но същевременно безкомпромисно критичен към себе си и отворен за чужда критика. Този баланс ми се струва никак не лесен.

 

Кога се чувстваш „най-себе си”?

То това “себе си” се променя, но в общия случай се чувствам свой съюзник, когато успея да се отстоявам, макар това да ме хвърля в изолация, неизгодна позиция или конфликт. Случаите, в които посмея. Иначе, и когато плача от смях.

 

Най-умното нещо, което ти е казвало дете?

О, не. Не мога да отговоря еднозначно на подобен въпрос. Умността зависи от контекста, тя не е умност сама по себе си. Понякога “Чаят изкипя!” може да е много остроумно изречение, ако на котлона има празен чайник, в който възрастните просто са забравили да сипят вода. Моите наблюдения са, че всички деца са остроумни, разликата е в родителите – дали те имат уши за тези “реплики”, дали ги смятат за нещо смислено, или тъкмо напротив. Родителите, които забелязват игрите на смисъл и се забавляват, реално поощряват децата да продължават в тази посока. И тогава вече децата започват да се отличават.

 

Какво би направила, ако имаш вълшебна пръчица за един ден?

Бих изкупила билети за всички дестинации на някоя самолетна компания. Май егоистично подходих, ама…

 

Най-красивото нещо, което си виждала?

Норвегия. Книгите на Valeria Docampo, Satoe Tone, Inga Moore… Остров Skye и Fairy Glen в Северна Шотландия. Филмите за мечоци и лисици по National Geographic. Брези.

 

Любимата ти игра?

Да пиша детски стихотворения.

 

Кои са героите на нашето време?

Белите мечки, китовете, пчелите. Стискам им палци да не се дават. Те водят по-важни битки от нашите.

 

Вижте кои са малките същества и научете повече за Лулу.

Отговор