Любомир Кючуков и неговото фентъзи за ценители

0
Любомир Кючуков
Любомир Кючуков

Всички, които твърдят, че младите хора не четат или, че нямат отношение към изкуството, ми се иска да ги срещам с такива интересни и амбициозни личности като писателя Любомир Кючуков. Той харесва фентъзи и е създал свой собствен литературен свят за ценители. Учи, работи, мечтае и има много какво да ни разкаже.

Любомир Кючуков
Любомир Кючуков
Снимки: Личен архив
Кой е Любомир Кючуков?

Любомир Кючуков е един млад мъж с различни интереси, който иска да научи още много за света и да го предаде на други.

Откога пишеш?

Първите ми опити са още от 6-7-годишна възраст, когато съм свързвал няколко изречения в едно параграфче и съм ги наричал “приказки”. Майка ми още ги пази. Сериозно пиша от около 16-годишен, когато се зароди идеята за Светлородните.

Кои са Светлородните?

Светлородните са три деца (даже вече станаха трима младежи, ако броим възрастта им по нашата времева линия) – принц Дерин, принц Мелех и принцеса Бриана, чието раждане създава невиждана дотогава магия, защитаваща границите на тяхната държава – Калеа – от набезите на сианите и Тъмните повелители. Оттам идва и прозвището, с което ги удостояват калейците. Тяхната поява временно спира Вековната война между Сиан и Калеа, но седемнадесет години по-късно Тъмните повелители, предвождащи сианите, успяват да преодолеят тази защита и сагата започва…

Разкажи ни повече за твоя роман.

Поредицата Съдбата на Светлородните започва, когато сианите, предвождани от Тъмните повелители на стихиите, преодоляват защитната магия, за която споменах по-горе, и превземат калейската столица Вераден със своите армии от възкресени мъртви. Подновяването на Вековната война заварва принц Дерин и принцеса Бриана в двореца във Вераден. Принц Мелех и крал Ередар са заминали за Сиан като част от калейска делегация, на преговори с крал Гердок за възстановяване на търговията между двете страни, но не се завръщат оттам.

Съдбата на Светлородните
“Съдбата на Светлородните” е първият роман на Любомир Кючуков.

Тук е важно да се спомене, че има и сиани, които са против войната, но Тъмните повелители извършват преврат, свалят крал Гердок и ги заставят да се бият отново.

Всеки Светлороден си има свой Пазител

който в случай на опасност е длъжен да се погрижи за своя повереник. Магьосникът Алерей, който е и Повелител на светлината, извежда Дерин до таен тунел, водещ извън превзетия Вераден, но умира в дуел със Зарк, Повелителят на тъмнината и водач на Ордена на сианските магове.

Дерин, останал сам и преследван от Зарк, трябва да предприеме опасно пътуване до гората Нирнаи, където да намери убежище при прокудените херейци. Там той ще овладее новите си способности на Повелител на светлината, които преди смъртта си му завещава Алерей (добре е да спомена, че всеки Повелител, независимо дали Светъл или Тъмен, може да посочи свой наследник преди смъртта си, а ако не го направи, стихията му остава без господар и се нарушава балансът). Принцеса Бриана и нейната Пазителка – Светлата повелителка на бурите Стела, трябва да известят останалите калейски градове – Айсдоум и Нортгард, за подновената война и да ги опазят от завоевателния поход на Зарк и маговете от Ордена.

Имаш ли любим жанр и автор?

Отраснах с фентъзи поредици – дори не е нужно да споменавам велики заглавия от времето, когато бях дете, като Наследството на Кристофър Паолини (още познато като книгите за Ерагон), Властелинът на пръстените и изобщо целия свят на Толкин (макар че него го е чел още баща ми), Хрониките на Нарния (те също са старички, но нашумяха в началото на второто хилядолетие) и др. По-късно, вече като студент, се запознах с поредиците на Брандън Сандърсън и Светът на Диска на Тери Пратчет, когото преоткрих.

Любомир Кючуков
Любомир Кючуков с един от любимите си писатели Брандън Сандърсън.

През 2017 г. дори успях да се срещна лично с Брандън Сандърсън при посещението му в България и да разменя няколко думи с него, което ще помня цял живот. Късметлия съм, че отраснах във време, донесло ни такива автори. Благодарение на тях въображението ми се разви и съвсем естествено също поисках да напиша своя трилогия.

Какво четеш в момента?

В момента нямам много време за четене за удоволствие, тъй като фокусът ми е върху кариерата и работя на две места. Едното от тях е свързано с четене на много академична литература и честно казано ми липсва безгрижното засядане по няколко часа с книга в ръка, без да е необходимо да правя друго…

Сега съм захванал да препрочитам Изкуството на войната от Сун Дзъ, до която за първи път се докоснах като тийнейджър. Източната философия е нещо, което ми допада, и това ясно се вижда и в трилогията за Светлородните – херейците, например, изповядват много от принципите, които бихме определили като “източни”.

Има ли нещо конкретно, което те вдъхновява в писането?

Най-вече това, че създавам нещо свое. Когато имах време да пиша, сякаш се изгубвах в своя свят и всичко останало нямаше значение. Сега вече е необходимо да мисля за кариерно развитие, за плащане на сметки, наем…

Акцентът ми е да поставя основите и един ден да изградя семейство, така че съм в етап от живота си без много писане. По-скоро на преден план е подготвянето на вече написаните страници за техния нов самостоятелен живот като публикувани книги. Но създаването на светове определено ми липсва и знам, че един ден ще се върна към него.

Как планираш сюжета за романа си, има ли формула?

Обичах да си създавам линия на времето, на която да начертавам кое след кое събитие следва хронологично. Тъй като се стараех да поддържам няколко постоянно сменящи се сюжетни линии, беше необходимо да онагледя всичко на схема, за да не пропусна нещо. После си правех кратък план и записвах в резюме какво трябва да съдържат следващите 2-3 глави, така че да се съхрани интригата у читателя. Исках в идеалния случай да го лиша от възможността да остави книгата, както се е случвало с мен безброй пъти.

Харесваш ли поезия?

Да, определено, дори пиша поезия. И като всеки човек, желаещ да създава нещо, трябва да поддържам постоянно сетивата си отворени за нови нестандартни идеи. Последната такава дойде от мой приятел и доктор на филологическите науки, Николай Генов, който ми препоръча т.нар. “спекулативна поезия”. Това е сравнително съвременен жанр и отново има общо с фентъзи и с научна фантастика. Трябва да призная, че в този жанр има прекрасни попадения, но за съжаление е още слабо познат в България.

Смяташ ли, че с писане човек може да се издържа в България?

Вероятно да. Може би не съм човекът, който да даде най-обективния отговор на този въпрос, защото моята професия е друга и писането е по-скоро за удоволствие. Аз съм от хората, които вярват, че ако наистина се посветиш на нещо и го правиш постоянно и редовно, с цялата си страст, просто няма как да не успееш. Въпрос на време и търпение.

Кога за последно ходи в библиотека?

Преди около месец, заради академичните ми задачи. Готвя докторска дисертация в областта на правото и посещавам Централната университетска библиотека на Софийския университет дори по-често, отколкото като студент. За съжаление, през август повечето големи библиотеки са в лятна ваканция, но от септември ще покорявам рафтовете им с нови сили!

Има ли книжен герой, с когото би се описал?

Много ми допада Каладин от Летописите на Светлината на Бурята на Брандън Сандърсън. Той е лекар по призвание и воин по неволя, който също като мен е изгубил близък на ранна възраст и се разкъсва вътрешно между желанието да спасява и необходимостта да воюва. Харесва ми психологическата задълбоченост, с която Сандърсън е изградил образа му и се разпознавам в нея.

Повелителят на времето
Втората книга на Любомир Кючуков – “Повелителят на времето”, излиза от печат тази есен.
Кое е следващото заглавие, което да очакваме от теб?

Повелителят на времето, книга втора от Съдбата на Светлородните. Излиза съвсем скоро, тази есен!

Какво не те питах, а искаш да кажеш?

Ще синтезирам основното послание на Светлородните, което трите книги разказват метафорично, но понякога трябва да се каже и директно – а именно, че всеки от нас има своята сила, своя талант, своя дар, който не само е призван, но и длъжен да даде на света. Благодаря за поканата и за смислените въпроси!


Вижте още… Емил Минчев – един бъргарски писател от световна класа

Отговор