Прилича на коледен дух, но е по-скоро циничен такъв. Нещо като анти-празнично настроение. Или липса на каквото и да е настроение. Пълна апатия. Дупка, а в нея – нищо. Празнота, която лъсва под светлината на коледните свещи и лампички. В тиха нощ, свята нощ…
Нарича се празнична, а също и екзистенциална депресия. Макар че по-често я описваме с “не съм фен на Коледа“ или “цялата тази еуфория ме дразни”. Още по-сериозно е, ако изобщо не я описваме. Тогава само страдаме мълчаливо – една особено тиха реакция на конкретно разочарование от празниците или на системен дефицит, който съзираме, когато за малко изключим от работния ритъм и насочим поглед навътре.
Екзистенциалната депресия е различна от клиничната. Отключва се от неудовлетворението, от усещането за повърхностно съществуване, от невъзможността да се осмисли празникът. Усещане, характерно за по-задълбочено мислещите хора. За тези, загубили контакт със семейството си. Или загубили конкретен близък по празниците.
За никога неималите семейна Коледа
И понякога – за винаги очакващите я с нетърпение. Които тази година посрещат озадачени онази тиха нощ, свята нощ, чудейки се къде е отишло цялото ѝ очарование. Къде ли? И питате!
![тиха нощ](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/christmas-anger-725x483.jpg)
Сетете се за тълпите в магазините. Винаги в последния момент. Да, и ти, който все планираш с месец предварително. Знам, че все ти се е случвало да забравиш размяната на подаръци в офиса, партито на дъщеря ти в балетната школа, доброволно (или не) приетата покана за гости в последния момент.
Имало е нощи в последните седмици преди Коледа, когато е трябвало да съчетаеш две празненства или да готвиш за някое консуматорско мероприятие и да ти липсва (точно сега ли?!) канелата. И знам, че винаги си се опитвал да избегнеш подобни непредвидени обстоятелства със сложно стратегическо планиране, но дори когато си се справял перфектно с всичко, стресът си е казвал думата.
А също и умората. Било то и приятната такава. Тъкмо за нея казваме, че ще ни трябва
почивка след почивката и тази тиха нощ…
Ако има нещо по-безсмислено от подобна ситуация, здраве му кажи! (Здраве, здраве, ама не и за черния ти дроб…).
И както сме наблъскани така задушевно на масата, в дома на вашите или у когото си се озовал навръх празника, осъзнаваш, че откакто е почнал декември, личното ти пространство е мит. По претъпканите улици, мотриси и магазини. Също по къщите на роднините. И по най-болезнените кътчета на душата ти (Кога, казваш, ще се жениш? Ами бебе? Айде, време е вече!)…
Схващате идеята. Ще ви спестя подробните описания на родната действителност по “плюещите” плочки на тротоарите, намръщените лица на минувачите, безвкусно еднаквите подаръци, произведени на Изток и на ишлеме… И за унизителната финансова невъзможност да празнуваме. А ако все пак ни се случи – за момента на потиснатост при взирането в останките на трапезата или в капещите от елхата иглички.
![тиха нощ](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/christmas-the-same-644x483.jpg)
Вместо към тях, нека се насочим към
психологията на самия празник
Към страха, че ще се провалим да зарадваме близките си. Че няма да успеем да спазим традициите. И че цяла година ще сме обречени на нещо противоположно на късметите от баницата.
Към страха от равносметките. От погледа назад и към отминалата година. Към вечното, а всъщност нормално несъответствие между поисканото и постигнатото.
Или още по-назад – към детството. Към онази застинала във времето представа какво е Коледа. Поглед през очите на “деца”, които всяка година по това време отказват да пораснат. И да изживеят един не по-малко хубав празник като възрастни.
Да погледнем и към телевизора
Към всички нереалистични филми и реклами, към онова, което “би могло да бъде, ако…”, към лъжата, наречена “манипулирано щастие” (невъзможно, защото само така дава шанс на кино индустрията и рекламата изобщо да съществуват).
И накрая, да се взрем в здравия си разум. Онзи, който има нужда от чудеса, магични случвания, молитви. От почивка извън рационалния свят. Но когато се завърне в него, осъзнава, че съдбовните сили не са извън логиката на всекидневието. Те могат да присъстват в нея, ала само когато самите ние знаем какво би ни направило щастливи и се решаваме на истински крачки към това. Без значение дали са тихи или шумни.