Детски спомени: Как се празнуваше 1-ви май на село

1-ви май
Как се празнуваше 1-ви май на село.
Нямам никаква идея какво и защо празнуваха възрастните на 1-ви май! Е, имам, технически, но реалността не съответстваше на официалната версия.

1-ви май се празнуваше даже и на село

така, както в града, че може да е било и по-пищно. До обяд денят беше за Партията, а следобед за “трудовия” човек. Значи, спомням си, как свако навличаше синята си униформа – беше дападжия, караше един “готин” червен автобус Чавдар, нахлупваше фуражката си и кресваше на домочадието:

“Айде да си минем от реда, да е.а тяхната мама, че после и ний да поживейм.”

Нямах представа защо цялата рода псуваше чичковците и леличките, наредени по стълбите на сел-съвета, които махаха възторжено на колоните “трудови хора”, пъплещи като мравки един подир друг дорде се изредят всички… за да им помахат, че и те да помахат – милостиви Боже, колко безсмислено ми се виждаше всичко още тогава. Но хората вървяха и махаха, и викаха:

Ка-Пе-Ес-Ес, Бе-Ка-Пе, слава, слава, ураааааааааа…

Ленин, Сталин, Ди-ми-тров, слава, слава, ураааааааааа…

Носеха се портрети, плакати, байраци и чудновати надписи като: “Слава на всички Бе-Ка-Пе-та, по всички земни кълбета!” Е, точно такъв надпис не – бяха по-тъпи, истински бисери на глупостта. Например, отдел чистота и озеленяване носеха транспарант, на който с големи букви пишеше:

Дръж маркуча си в изправност

Тружениците от ВиК винаги носеха нещо от сорта: “На партията – вярност, на народа – чиста вода”. Филиалът на завода за детски играчки също изпъкваше с оригинални идеи: “Всеки палет готова продукция – гвоздей в леглото на империалистите”. Най-оригинални обаче винаги бяха другарите от ТКЗС-то:

Всяко яйце – бомба, всяка кокошка – летяща крепост срещу агресорите!

или

Всеки кооператор – свиня! Всеки комунист – две!

или “Да не оставим неодрусана слива в нашето село!” и т.н. и т.н. Последно, много ми харесваха милиционерите! Първо, щото имаха пищаци. Второ, щото единият ми вуйчо бе в редиците им, макар и за малко, изпъдиха го за нещо и трето, имаха много яки лозунги, като: “Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.”

1mai

Класика!

Та значи, всички много мразеха да маршируват, да викат и да носят плакати, портрети и т.н. Поне сред моите роднини бе така. Обаче го правеха!? Щом не им е харесвало (ама наистина не им се нравеше, много попържни учех покрай 1-ви май), са го правили насила, а това е много кофти – меко казано. Сега разказват с умиление колко хубаво е било навремето!? Направо ще ми се пръсне главата, от тоя силогизъм…

Обаче, изведнъж се сещам: Чааакай малко, ами втората част от деня, тази, която ни оставаше след “като си минем от реда” – както казваше свако? Ето, значи, какво ставаше във втората част от деня:

Цяло село се засиляше към близките гори – досущ като едни шумкари, юрнали се към мандра. Всеки бързаше да се прибере от манифестацията, че да натовари Москвича и газ към пояса, па да си заплюе по-добро място за банкет. Завъртаха се, братко, едни чевермета,

вадеха се каси с бира

и се лееше червено вино, с жълта лимонада… неведнъж съм се будил с болки в стомаха, след първомайска вакханалия. Подир обилно плюскане, се играеше футбол, и се провеждаха пехливански борби. Люпеха се семки, ядеше се сладолед и те така, дорде се мръкне… Верно, купон си беше.

Добре де, чудя се значи, вече никой не ни кара да маршируваме, да развяваме байраци, портрети и плакати, не трябва да викаме и ръкомахаме, не трябва… ама заедно с онова дето не трябва, си отиде купонът. Аз купон не само на 1-ви май мога да си направя и честничко да си призная, правя си от време на време по едно джумбаре с фамилията и приятели. Ама думата ми е за онова странно общество и време, в което имаше някаква алогична, противоестествена

симбиоза между Партията и работника

Партията ограбваше народа, докато го лъжеше, че го води към светлото бъдеще, а народът лъже, че обича партията, докато на първомайските банкети псуваше властта и се късаше от смях, слушайки вицове за бай Тошо.

Истината в крайна сметка е, че хората са егоисти и лицемери. Това не е непременно неприятна констатация – всъщност, може и да е, ама пак си е истина. Просто исках да кажа, че в детските ми спомени 1-ви май никога не е бил онова, което официалните пропагандатори на социализма-комунизъм казваха и казват, че е. Това си беше просто един преди обед, в който всички викаха Слава на онези, които яростно псуваха следобеда на същия ден!


Прочетете още… Людмила Живкова, Мисия Лондон и тайната гробница

Отговор