Тя отвори очи и леко се стресна. Беше заспала на удобното кресло. Усети аромат на кафе, от отворения прозорец – натрапчиво и приятно галещ сетивата ú.
Протегна се лениво. Днес не бързаше – имаше почивен ден и беше решила да му се отдаде напълно. Отдавна жадуваше за малко спокойствие и време само за себе си с книга в ръка.
Живееше сама в кокетно малко жилище, с красива гледка, над популярно кафене. Имаше прекрасно южно изложение, тераса пълна с цветя и един рошав котарак, който я обожаваше. Обичаше да се събужда, погалена от лъчите на слънцето и да се усмихва на новия ден.
Тя имаше подреден живот
с ясни правила и много си го обичаше. Интересна работа, приятели, хобита – за нея можеше да се каже, че е от онази категория жени, които наричат млади и успели.
Нямаше оплаквания от живота си, чувстваше се отлично в кожата си, знаеше какво иска и как да го постигне. Пълна хармония.
Единственото, което я вълнуваше и малко смущаваше почивката ú, беше крайният срок на проекта по който работеше. Както и дали да си купи синята чанта, която толкова хареса. Но щеше да мисли за това утре, днес почиваше.
*** *** ***
Тя отвори очи и леко се стресна – бебето плачеше. Стана бързо, за да се погрижи за тримесечния си син. Гушна го нежно, залюля го и му запя – само така се успокояваше.
С първото дете беше по-лесно, защото не плачеше толкова и не проявяваше характер, но този малкият я побъркваше. Търпение… трябваше да бъде търпелива. Да си майка е призвание, мисия в живота на всяка жена…
Всъщност второто бебе дойде малко непланирано. Скоро беше свършило майчинството с първото ú дете и няколко месеца дори опитваше да си намери работа. Но за съжаление, само като чуеха, че е майка, много бързо намираха причина да не я назначат, независимо от образованието и стажа преди това…
Но така е трябвало явно
защото скоро забременя и в това видя някакво спасение от ситуацията. А и искаше да се чувства полезна. Вече майка на две деца, усещаше, че има два пъти повече отговорности, но и се чувстваше два пъти по-значима като реализиран човек. Чувстваше се щастлива и пълноценна. Тя обичаше живота си.
А и малката разлика на децата беше добър вариант предвид това, че щеше да ползва всичко купено за първото дете. Още не беше забравила недоспиването и грижите, а и толкова много обичаше бебешкия смях и малките ръчички около врата си.
Леко задряма, докато го люлееше. Малкият изпищя и тя отново се сепна. Запя му…
*** *** ***
Тя отвори очи и леко се стресна. Чу високоговорителя на летището да съобщава за предстоящите полети. Погледна си часовника и се успокои – имаше още час.
Връщаше се от командировка и нямаше търпение да се добере до удобната си възглавница у дома. Прекара две чудесни седмици на служебен семинар, запозна се с много интересни хора, обиколи всички музеи, галерии и забележителности. Времето ú беше запълнено повече от пълноценно и ползотворно. Беше заредена с нови идеи, които смяташе още първия работен ден да предложи на съвещанието.
Малко ú липсваха децата, но те вече бяха достатъчно големи да се оправят сами. Трябваше да спре да ги надзирава така неотлъчно и знаеше, че трябва да ги пусне вече от зоркия майчински контрол.
Учеше се отново да се радва
на свободното време, което беше позагубила в годините, когато растяха. Но сега си припомняше с лекота за всички онези отложени хобита и места за посещаване и не смогваше да направи всичко набелязано.
Отношенията със съпруга ú бяха поели в нова посока, която я караше да се усмихва засрамено… Нов етап – харесваше ú. Тя си обичаше живота и не го заменяше с никой друг.
Пак заспа, имаше още малко време.
