Пазвантоглу – еничарят, удържал три обсади на Видин

0
Осман Пазвантоглу
Пазвантоглу (вдясно) успява да удържи три пъти атаките на султан Селим Трети (вляво). Илюстрация: Konstantin Kapidagli

Осман Пазвантоглу, за когото вече ви разказахме, е един от най-известните и почитани видински управници в рамките на Османската империя. Заслугите към потиснатите от султанската власт му завоюват славата на народен закрилник – песни и легенди за него имат и българи, и турци, и гърци. Богатият еничар, който искал да стане втори Наполеон Бонапарт, бил покровител и на мюсюлманите, и на християните, които населявaли управляваните от него земи.

Библитеката Снимка: Elena Chochkova - Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link
Библитеката
Снимка: Elena ChochkovaСобствена творба, CC BY-SA 3.0, Link

Благодарение на дипломатическите си умения, Пазвантоглу успява да привлече на своя страна основните обществени групи в района си и да отбие не веднъж, а цели три пъти атаките на османската войска, която обсажда родния му Видин.


Политическата кариера на Пазвантоглу


Осман Пазвантоглу започва политическата си кариера във Видин в началото на 90-те г. на XVIII век. Това е времето, когато султан Селим III (1789-1807 г.) планира да въведе широкомащабни, но непопопулярни реформи. Те са по-известни като низам-и-джедид – “нов ред”. Целта е да се обнови институционално Османската империя, за да стане тя модерна европейска страна.

Новите реформи на султан Селим III предвиждат да се въведе наборна военна служба по европейски образец. Така еничарството щяло да бъде ликвидирано. От подобни промени най-потърпевши щели да бъдат традиционните османски съсловия – оджака (еничарите) и улемата (мюсюлманското духовенство), от които произлизат и родителите на самия Осман.

Селим III
Селим III. Неговият образ, както и този на Осман Пазвантоглу, е пресъздаден в романа на писателката Вера Мутафчиева “Летопис на смутното време”.

Пазвантоглу усеща надигащото се масово недоволство и решава да се възползва от ситуацията. Храбрият войн и далновиден дипломат се съюзява с консервативно настроените слоеве от мюсюлманското население и оглавява

бунт срещу султаната във Видин

Години преди това заради подозрение в организиране на бунт е екзекутиран баща му Йомер. Осман също е осъден на смърт, но успява да избяга и да се укрие във Влашко. През 1795 г., в отговор на разбунтувалия се еничар, султанът обсажда Видин. Обсадата продължава едва година и за изненада на всички завършва с пълен крах за империята.

“Пазвантоглу, който току-що развя знамето на бунта, заявява в тази прокламация, че не стои начело на скитници, нито обирници, както би могло да се повярва или хитро да се разпространява, а на истински чисти мюсюлмани, движени от същите принципи като него и грабнали като него оръжие, за да опазят мюсюлманската вяра и да удържат целостта и чистотата на османските нрави и обичай срещу корумпираната власт, стараеща се да ги подмени с всичко най-долно и развратно”

– гласи прокламацията, която видинският еничар изпраща до Високата порта през онези години.

Тези негови послания са особено актуални сред мюсюлманите – еничари и държавни служители до 1798 г., когато при подготовката за нов, втори поход срещу Видин отцепникът е официално прокълнат от великия мюфтия. Но дори това не успява да отслаби подкрепата, която Пазвантоглу има от консервативните общности.

Поради тази причина султан Селим III прибягва до още една отчаяна мярка: официално се забранява в столичните кафенета да се споменава името на “Пазванджията” (Пазвантоглу) по какъвто и да е повод. Той, разбира се, предприема и много по-сериозни мерки.


Паметната обсада на Видин


Султанът е гневен на видинския отцепник и подготвя нова обсада на Видин. Военната кампания е обявена за “свещена война” (джихад) срещу хулителя на исляма – Осман Пазвантоглу.  В нея участват 14 османски паши с хората си –  общо над 100 хил. души!

В този си вид и брой османската армия участва в Австро-турската война (1787-1791), затова се налага Портата да обяснява, че не готви нападение нито срещу Австрия, нито срещу Русия. Въпреки сериозната подготовка, войската на султана отново претърпява крах. Великите сили са изумени от неуспеха на похода – един самозванец удържал цялата румелийска армия на Османската империя!

В края на XVIII в. еничарите се ползват от правото да създават семейства, затова за тях не бива да се мисли, че са станали такива по пътя на кръвния данък, т. нар. девширме.
Осман Пазвантоглу

Тази победа превръща Пазвантоглу в

основен политически играч в региона

На него гледат като на независим владетел, а и той прави всичко, за да се представи за такъв. Пуска в обращение собствена валута: монети, познати на съвременниците като “пазвантчета“. На едната им страна е написано на френски: “Има само един бог”, а на другата – “Свобода”.

Освен мюсюлмани, Пазвантоглу успява да привлече на своя страна и християните.

Как го прави ли?

Още в първите години на своята узурпаторска власт (1793-1794) той изменя данъчния режим във Видинско по свой вкус. Целта му е да въведе данъчни облекчения за християните, като в замяна да разчита на помощта им.

Два са документите, които оказват самостоятелната данъчна политика във владенията му – от юли 1793 г. и декември 1794 г. Единият информира, че Пазвантоглу е

“сключил договор с раята”

по силата на който тя няма вече да плаща годишни държавни повинности, а фискът ще трябва да си ги търси лично от него. В другия пише, че “трябва да бъде опростени данъкът беглик и други данъци на бедната рая”, тъй като християните в неговите владения не притежават “нито една глава добитък”. Тези данъчни облекчения примамват дори влашки поданици да напуснат родината си и да заселят в земите на

прочутия Пазвантоглу

Той прави още нещо нечувано до онзи момент. Осман Пазвантоглу е първият, който масово и дори принудително въоръжава християните във владенията си. Това решение влиза в разрез с вековните забрани за носене на оръжие от страна на обикновената рая.

Зенита си Пазвантоглу достига през 1799 г., когато Наполеон Бонапарт решава, че целостта на Османската империя е важна преграда пред разширяващото се руско влияние и няма интерес от нейното отслабване. От тази година до смъртта си  – 8 г. по-късно, Осман Пазвантоглу губи малко по малко всичките си вътрешни съюзници, без да получи каквото и да било подкрепа отвън.

Гроба на Осман Пазвантоглу
Гроба на Осман Пазвантоглу.

Той устоява и на третия, последен поход на султанските войски срещу Видин през 1800 г., отбит още преди да достигне до градските стени. Това е и

последната голяма победа

в живота на непримиримия боец. Следва серия от външнополитически несполуки. Най-показателна от тях е неуспешната мисия на агентите му Неделко Попович и Полисой Кондон. През 1801 г. двамата са приети в Париж лично от външния министър на Франция Шарл Морис дьо Талейран, но отпратени без да е поет ангажимент към каузата им. Така Осман Пазватоглу остава сам срещу голямата империя.

Най-верните му поддръжници го напускат или се разбягват, а видинският еничар, все още мечтаещ да стане

Наполеон на Балканите

губи битка след битка. Влиянието му отслабва и някогашният могъщ владетел се превръща в бледа сянка на самия себе си.

Краят му настъпва през 1807 г., година след като избива стотици българи, обвинени в предателство. Османците отказват да го погребат в градината на джамията му, която се счита за свещена земя, защото за тях той е предател и враг. Въпреки спорните моменти в историята му, в народната памет Пазвантоглу остава като покровител на мюсюлманите и християните, почитащ и подкрепящ тяхната свобода.


Прочетете още… Османската експанзия: защо, как и поуката от историята

Отговор