Клишетата са супер досадни. Понякога е трудно да им повярваш, друг път изобщо не те касаят и ги подминаваш. Една история сама ме намери, затова реших да споделя нея и още няколко доказателства, че дори най-трудните моменти в живота са просто стъпала, по които се качваме нагоре към себе си и смисления, истински щастлив живот. Че понякога препятствията са просто трамплин в живота ни.
Представи си, че си на 24 (а може би наистина си). Животът е шеметен, цветен и нито ден не се повтаря с друг. Имаш безброй приятели и всяка вечер е различна. Дори да си атлет, посветил младостта си на спорта, едно е сигурно – радваш се на живота и постиженията си, а мечтите ти са големи. ЗАЩОТО СИ НА 24!
Мелиса Стокуел се събужда на 13 април 2004 г. в болница. Без левия си крак. Тя е на 24 години, служи в американската армия и по време на мисия в Багдад бомба край пътя разкъсва плътта ѝ.
Последното нещо, което минава през главата на човек в тежка ситуация е, че животът е прекрасен! Да, на финала го разбираш, но пътят, който трябва изминеш, си e твое лично изпитание. Едно от
препятствията в ежедневието ти
което ще те отведе там, където не си мислел, че ще стигнеш.
Така например, преди да направи милиони от продажбата на своите Разговори с Бога, писателят Нийл Доналд Уолш изкарва няколко години като клошар… Дали се обезверява? Със сигурност е имал и такъв момент. Но продължава напред с идеята, че животът е нещо по-голямо и красиво от временното препятствие.
Не знам защо, но хората, преминали през големи трудности са
много по-смирени, щастливи и уверени
в себе си и всичко, което им се случва… Вярата на Мелиса Стокуел се връща с пълна сила, когато попада във военния медицински център Walter Reed. Сред множеството обезобразени тела и ужасяващи лични истории, Мелиса осъзнава, че е истинска щастливка. Тя разполага с 3 здрави крайника, зрението и слуха си, разсъдъка и преди всичко – живота си.
Петдесет и два дни след загубата на крака си, американката прави първите си стъпки с новата протеза. Като атлет и човек бил винаги във форма, Мелиса никога не си е представяла, че ще реализира
най-великите си спортни постижения
когато загуби крака си. Мотивирана да успее да ходи и отново да е независима, американското момиче започва да тренира усилено. По това време дори не знае значението на думата “параолимпиец”.
През 2005 г. участва в нюйоркския маратон в инвалидна количка. През 2008 г. участва в параолимпийския отбор по плуване на Олимпиадата в Пекин. След включването ѝ в паратриатлоните, три пъти успява да стане световна шампионка.
Днес се радва на живота със съпруга си и двете си деца, докато тренира, за да сбъдне следващата си голяма мечта – медал от Олимпиадата в Токио през 2020 г.
Мелиса е треньор и съосновател на паратриатлонския клуб Dare2tri, където мотивира и работи с атлети на всякаква възраст, пострадали от ампутация, загуба на зрението, церебрална парализа и различни увреждания.
Историята на Мелиса може да се обобщи в изречението:
от ранен ветеран до световен шампион
С посланието, че можем да създадем себе си, през 2016 г. тя участва като говорител в TEDх, за да разкаже как с постоянство и вяра е преодоляла личните си препятствия и да вдъхнови всички, че сами избираме пътя в живота си.
Следващия път, когато сте на прага на отчаянието, защото сте без гадже, работа, пари или “никой не ви обича”, повярвайте в случайността и себе си. Оставете егото си настрана, забележете малките неща днес и оставете големите да се случат утре. Защото препиятствията често са просто поредното стъпало, което може би ще те отведе много по-далече, отколкото си предполагал. Повярвай ми. Ако не на мен, то поне на Мелиса Стокуел, която би ти казала:
“Животът е твърде кратък. Не чакай утре, за да правиш нещата, които те правят щастлив. Направи ги сега.”
И помни. Препятствията са трамплин в живота ти само, когато им позволиш.
