Паша Христова: Една българска роза

Паша Христова
Паша Христова е една от най-ярките изпълнителки на българската музикална сцена на 60-те и 70-те години.

Паша Христова. Някои вероятно вече са забравили името ѝ. Други може би за първи път го чуват. А трети без съмнение ще го помнят и припяват до края на живота си. Защото тя, макар и кратка, оставя  дълбока следа в българската музика, култура и в сърцата на безбройните верни почитатели на българската естрада.

Парашкева (Паша) Христова Стефанова се ражда на 16 юли 1946 г. в град София. Когато е едва 5-годишна, родителите ѝ се разделят и тя израства с баща си, баба си по бащина линия и брат си Краси. През 1964 г. започва

работа като чертожник

в комбинат Балканкар, но съдбата има съвсем други планове за нея. Една година по-късно Паша (както я наричат всички) завършва школата за естрадни певци и постъпва в Ансамбъла на строителните войски. Но това е само първата крачка към кратката, но незабравима музикална кариера на Паша Христова.

Първата ѝ самостоятелна песен – Щъркелът пристигна пак се появява на бял свят през 66-та година, а първият ѝ голям успех идва година по-късно на фестивала за забавна песен в Сочи, Русия.

Там тя грабва първата награда и златен медал за представянето си. В следващите години

Паша Христова става любимка на публиката  

Паша Христова
На 22 години Паша Христова режда своя син Милен.

Не само в България, но и в Съветския съюз, Чехословакия, Унгария, Румъния, Югославия, Източна и Западна Германия. За период от 5 години талантливата българска певица записва цели 60 песни за фонда на Радиото. Работи с най-добрите композитори, а песните ѝ бързо се превръщат в хитове. Тя печели множество наши и международни фестивали и награди. В това число Златният елен (Румъния), радио конкурсът  Пролет, Златният Орфей (1970), където надареното българско сопрано взима 2 първи награди. Посмъртно (1972 г.) Паша Христова е отличена и със званието Заслужил артист. А през 2000-та година песента ѝ Една българска роза е обявена за песен на столетието, заедно с Моя страна, моя България на Емил Димитров.

Паша Христова изпява някои от

най-въздействащите песни

на 60-те и 70-те години, а и в историята на българската поп музика изобщо. Сред най-популярните шлагери на певицата попадат незабравимите Повей, ветре, Остани, Една българска роза, Янтра, Бяла песен и др. Освен брилянтен изпълнител Паша Христова свири на пиано и цигулка.

На 22-годишна възраст ражда сина си Милен, но дори майчинството не успява да я откъсне от любимото ѝ занимание. Музикалната кариера на Паша Христова се развива бурно, а пътят ѝ се вие все по-нагоре и все по-високо. В този момент пред нея се откриват грандиозни планове и възможности за бъдещи успехи. И никой, дори за секунда, не може и да си представи, че този талант ще напусне земния ни свят в един нелеп инцидент.

Паша Христова
Паша Христова и много други загубват живота си в кървавата катастрофа.

Катастрофата

Датата е 21 декември. Годината – 1971-ва. Предстои отбелязването на дните на българската култура в Алжир. На борда на самолет Ил-18 се намира голяма част от елита на българската музикална сцена. Там са музикантите от оркестър София, народната певица Янка Рупкина, фолклорен ансамбъл Аура, Мария Нейкова, Паша Христова, Борис Годжунов и др. Общо малко над 70 души. Двама от пасажерите имат рожден ден. Единият е самата Мария Нейкова. Настроението е приповдигнато.

Самолетът, на който се намират, тъкмо се е върнал от ремонт. Както ще се окаже по-късно – неуспешен. Машината набира скорост и се отлепва от земята. В този момент се появява силен страничен вятър. Заради погрешното свързване на частите по време на ремонта, вместо да се изправи до хоризонтално положение, самолетът залита още повече в посоката на вятъра. Крилото се удря с гръм и трясък в пистата, корпусът на летящата машина се пречупва на две и

двете части избухват в пламъци

От 73-мата пасажери на борда 30 изгубват живота си. В това число и талантливата българска певица Паша Христова.

Един от оцелелите – музикантът Румен Сираков, си спомня, че вечерта преди той и колегите му да се качат на борда на самолета и преди зловещият инцидент да стане факт, е имал сън с много изкопани гробове. Той “стърчал” прав на първия. И други стърчали също така на другите гробове. Той казва с въздишка:

“Ето ти предсказанието може би за тая голяма катастрофа!”.

Паша Христова
Приживе за кратко време Паша Христова печели множество конкурси и отличия.

През годините Паша Христова и Мария Нейкова от просто колежки са се превърнали в много близки приятелки. В трагичния 21 декември в самолета-ковчег – Паша трябвало да седне на седалка номер 3, но преди излитането по свое желание се преместила на номер 2. На номер 3 се настанила близката ѝ приятелка Мария Нейкова. Паша загива, Мария Нейкова оцелява. От този ден нататък Мария Нейкова спряла да празнува рождения си ден, разказва синът ѝ в интервю за БТВ репортерите.

На 23 декември Паша Христова е изпратена от многобройните си верни почитатели и близки хора в ритуалната зала на Централните софийски гробища. По ирония на съдбата новогодишната програма с нейно участие била вече заснета и излъчена дни по-късно по телевизията. А може би така е трябвало. Да пее и да радва хората дори когато вече не е част от нашия триизмерен свят. Така, както го прави и до днес…


Вижте още: Спомен за една звезда – Фреди Меркюри

Отговор