Всеки познава такива хора. Пренебрегвани. Директно, индиректно. На принцип красота-грозота, здраве-болест, София-провинция, богат-беден, умен-неумен.
Има хора, които се раждат и умират и за които никой никога не узнава.
Има хора, които правят изкуство, което умира с тях.
Не искам, отказвам това да се случи с музикантите, които предстои да ви представя.
13 SENSES
Има ги – това трябва да се знае. Дори един човек повече да отключи сърцето си за това, което правят те, мисията ми е напълно изпълнена.
Музика за Сетивата
Нека започнем още веднъж: Колко сетива имаме? 5?
Отскоро 6 – в това число зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и равновесие.
Ами, ако имахме 13? 13 сетива са необходими да усетим първата група, която ще ви представим в рубриката Лига на Пренебрегваните.
Четири е вълшебна съставка:
Уил Саут Том Уелам Адам Уилсън Брендън Джеймс
Още в училище, Уил, вокалът, формира групата Soul Magician. Той пише песни, показва ги на Адам Уилсън, който се влюбва в тях, напуска тогавашната си банда и посреща Том, третият от екипа. Скоро стават четирима. Но не просто четиримата от запаса, четиримата от групата, а приятели.
Те се слушат в тесен световен кръг, не заради липса на качество. Просто мястото на подобни групи е винаги в ъгъла. Вероятно и затова са такива каквито са – малки, меланхолични, тихи, тъжни, различни.
Но все се намира ценител, който да си разтвори сетива за тях и никога да не ги пусне да си идат отново.
13 SENSES – когато вратата на музиката се затваря. Или На Прощаване
Какъв е този свят, в който комерсиалната музика има милиарди гледания, а групи като тази, с която ще ви запозная, няколко хиляди.
Трудно се живее в подобен несправедлив свят…
След като ги чуете, вероятно ще подкрепите това ми твърдение.
Ето го най-големия им хит:
Според основния източник на световна информираност, това са стиловете, в които тези момчета от Англия с 4 албума и десетина сингъла, творят:
Dream pop
Indie rock
Alternative rock
Piano rock
Post-Britpop
Art rock
Интригуващо начало.
Освен всичко друго, тяхната музика ни е трогвала в сюблимни моменти на фона на филми и гледива като : Анатомията на Грей, Малки Сладки Лъжкини, Шампионска Лига, Спешно Отделение, Наградите на МТВ и още доста други.
13 Senses пуснаха своя четвърти албум. A Strange Encounter – когато искаш музиката да говори сама за себе си, просто пускаш албум. Без промо, шум, видео, турне, сингли, реклама. Един ден албумът просто вече е роден. Звучащи като Coldplay и Travis в началото, прогресивни в края си.
Последен, вероятно наистина последен. Музикална точка. Медиите го нарекоха Лебедовата им песен. Толкова добър и толкова смъртоносен… краят беше поставен.
Когато няма какво да губиш, с кого да се съобразяваш, а само правиш музика, няма как да не се получи толкова изпипан продукт.
Сърцето си знае работата.
Всеки меломан за когото нежността е търсен елемент ще каже мощно „да” на това сбогуване. Защото никога преди това не съм чувала толкова лична изповед, такова пиршество на мелодията – с поръсенка от Foreigner, Moody Blues , Beatles , Mike Oldfield, от космоса, нещо за душата, която е търсеща, а и намираща.
- Какви са основните теми на албума?
„Всеки път, когато погледна към небето нощем усещам вдъхновение, което е безкрайно. Тук, ние се намираме върху гигантска въртяща се топка от камък, която бръмчи из космоса, на средата на нищото. Защо? Кой знае… вероятно не и аз. Но поне мога да направя музика затова.”
- Не е ли несправедливо, че музиката ви така и не достигна голям успех? Вероятно това, от друга страна ви дава свобода… няма нужда да доказвате нищо на никого.
„Вероятно, ако имахме по-голям успех, щеше да има натиск да предлагаме същата формула на слушателите. Наистина не искаме да доказваме нищо на никого. Правим това, което чувстваме като правилно в настоящия момент.”
Последно, какво ви хрумва, когато чуете тези два елемента „надежда” и „страст”? Две много важни съставки за щастлив живот…
*В материала е ползвана малка част от интервюто на Уил Саут за онлайн изданието Nothing but Hope and Passion.
