Зимата на 1870-1871 г. е една от най-критичните в историята на Париж. На 19 септември 1870 г. германските армии обсаждат френската столица в продължение на повече от четири месеца. Причината за това е, че френският император Наполеон III, който е политик с изключително лоша преценка, обявява война на краля на Прусия Вилхелм I заради персонална обида. Това е време на жестоко изпитание за парижани.
![обсадата на Париж](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/soldaty58-e1450445454593.jpg)
Пруският министър-председател Ото фон Бисмарк е повече от щастлив да започне война и е на мнение, че Париж трябва да бъде бомбардиран, за да се сломи духа на французите. Но кралят на Прусия Вилхелм I смята, че е е много по-добре врагът да бъдe принуден да се предаде, като бъде подложен на мъчителен глад.
![Ото фон Бисмарк](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/General_Otto_von_Bismarck.jpg)
Четири месеца след началото на обсадата на Париж, докато прусите са удобно настанени в двореца Версай, парижани, които са обзети от масов глад, са принудени да убиват и ядат кучета, котки, гълъби и плъхове, за да оцелеят. По време на обсадата, продължила повече от четири месеца, около 65 хил. коня са заклани за храна. Сред тях са и два от жребците на императора Наполеон III. Когато конете свършват
парижани посягат на домашните си любимци
Опашките за кучешко и котешко месо пред месарниците се превръщат в обичайна гледка и според някои източници дори художникът Едуар Мане е принуден да заколи котката си, за да оцелее.
![парижани ядат плъхове](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/rat_seller_during_the_siege_of_paris_1870_poster-r296401c788f74d78b7463117443befe5_wve_8byvr_1024.jpg)
Според изследователи на кулинарната история на Франция, обсадата на Париж оказва сериозно влияние върху хранителните навици на французите. Особено що се отнася до консумацията на конско месо. Месарниците, в които се продава кучешко и котешко месо пък продължават да съществуват до началото на XX век.
Животните в парижката зоологическа градина също падат жертва на обсадата.
Пощадени са единствено маймуните
вероятно защото убиването им и яденето им би било само на крачка от канибализма. А също и лъвовете, тигрите и хипопотамите – поради хигиенни причини. Парижани убиват и изяждат две от най-популярните животни в зоологическата градина – слоновете Кастор и Полукс.
![месарница кучета котки](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/butcher.jpg)
По същото време местните ресторанти започват да предлагат ястия от меко казано екзотични меса. Така например известният парижки шеф Александър Етиен Шорон, който работи във Voisin, един от най-добрите ресторанти в Париж по онова време, съставя брутално меню. То включва супа от слонско, пържени тестиси от камила, яхния от кенгуру, мечешки пържоли, вълчи бут, котка с гарнитура от плъхове, пастет от антилопа с трюфели и ордьовър от пълнена магарешка глава.
![меню парижани обсада](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/Menu-siegedeparis.jpg)
Менюто на Шорон е толкова гротескно и вулгарно
че някои историци са на мнение, че то не е нищо повече от неговия личен протест срещу една абсурдна и безсмислена война.
Шорон не е единственият, който сервира ястия от екзотични меса. Ресторантът Peter’s, недалеч от парижката опера, предлага плъх соте и филе от слон. Веднъж една от посетителките, вероятно добре запозната с менюто на ресторанта, си поръчва единствено салата, на което раздразненият сервитьор отвръща –
“Мадам, това е ресторант, а не ливада”
![месарница париж](https://www.lifebites.bg/wp-content/uploads/2015/12/Grande_Boucherie_Canine_a_Paris.jpg)
В края на краищата Ото фон Бисмарк постига своето. Германските армии изсипват 12 хил. снаряда над Париж в продължение на 23 нощи, в опит да пречупят морала на парижани. По време на бомбардировките загиват около 400 души и на 28 януари 1871 г. Париж се предава. Тази победа слага край на Френско-пруската война и поставя основите на модерна Германия. Но обсадата на Париж също така доказателство, че дори във времена на изпитание, парижаните не са склонни да се разделят с любовта към живота, част от която е добрата храна.