Докато човек е млад, се случва да си мечтае за онзи момент, в който ще се пенсионира. Ще си почине от стреса, задълженията и отговорностите на сивия работен ден. За някои тази картинка изглежда привлекателна. За други обаче е точно обратното. Много хора, когато изживяват момента на своето пенсиониране, изпадат в истинска дилема, чудейки се какво ще правят оттук нататък с ежедневието си. Всеки ден цялото свободно време и липса на ангажименти ще е пред тях. Но това не радва особено голяма част от пенсионерите. Така, както не радва и мосю Жан.
Когато си отдал повече от 40 години от живота си на своята професия и още повече – когато тя се е превърнала в истинско призвание за теб, тази трансформация е наистина трудна. Пенсионерите често се чувстват безполезни, самотни и отегчени, защото нямат конкретни неща за вършене. Изчезва и ритъмът, който докато работим ни кара да се чувстваме пълноценни, ангажирани и потребни. Може би вече се чудите: Добре, де, ама кой в крайна сметка е този мосю Жан, за когото стана дума? Отговорът е прост. Съвсем прост, каквато е и самата история на главния герой от книгата на Томас Монтасер –
Мосю Жан в преследване на щастието
Да, проста, но и толкова истинска, че може да те усмихне, разплаче и накара да се замислиш едновременно.
Накратко казано, сюжетът на книгата разказва за наскоро пенсионирания консиерж* на луксозния швейцарски хотел Тур о’лак – Жан Пикар. Познат на всички като мосю Жан. За живота му преди и след пенсионирането, но най-вече за огромното му, изпълнено с доброта сърце и искрено желание да помага на другите. Още в първите си дни като пенсионер, мосю Жан загърбва скуката и лентяйството, които вероятно биха налегнали много хора в неговото положение. Той се впуска в търсене на щастието. Но не на своето собствено (поне не директно), а на това на хората, които го заобикалят. Разбира се, правейки тях щастливи, той самият също изпитва тези така желани и искрени чувства.
Джентълменът и невероятен алтруист решава, че след като вече има цялото свободно време на света, е дошъл моментът да се заеме с някои дълго отлагани задачки. Или по-добре да кажем добринки, свързани с хората около него. Те са прилежно записани в малкото тефтерче, което консиержът винаги носи със себе си и не спира да дописва постоянно. И което жена му нарича „списък с мечти“. Мосю Жан измисля множество хитри схеми, за да ги реализира. И те наистина работят безотказно. Вероятно защото са подбудени от чисти, добронамерени помисли и искрена загриженост за хората. Единствената му цел е
да помогне на всеки с каквото може
И го прави. Съвсем тайничко и незабележимо. За да не се самоизтъква, а и за да не кара другите да му се чувстват длъжни. С хитроумни и фини действия и разговори добродушният старец дискретно успява да нареди една след друга пионките по картата на живота. И то в най-правилния ред. А в крайна сметка ще се окаже, че не само той мисли за другите, но и те за него. Макар също така тайничко като самия него, хората, на които е помогнал майсторът на добрите дела, успяват да направят същото за него.
Но за да е истински и пълнокръвен, един герой не може да е нито само положителен, нито само отрицателен. Това важи и за симпатичния Жак Пикар, чието истинско име всъщност е Джакомо Пиколи. Защо и с какви краски е белязано тъмното му минало, предпочитаме да не ви издаваме в този текст. Защото наистина вярваме, че ще е далеч по-ценно и забавно за вас да прочетете самата книга.
И все пак, за да привлечем интереса ви към нея, няма да разчитаме само на собствените си думи и убеждения. Днес в Lifebites.bg ще споделим с вас част от най-докосващите и запомнящи се
цитати от Мосю Жан в преследване на щастието:
Спря се пред една будка и се замисли дали да си купи сладолед. Вместо това даде франка, който вече държеше в ръка, на една жена, която седеше на земята с дете в ръцете и просеше.
Човек остава дотогава играчка на съдбата, докато не я грабне в собствените си ръце.
Той не само разбираше хората, той ги обичаше. Дори онези трудните. Особено тях.
Не че беше бедна, но все пак бе обратното на богата, поне що се отнася до материалните блага.
Не става дума да живееш така, както си го представят другите, а да начертаеш сам живота си и след това да следваш този план.
Тя носеше роклята на цветя, всъщност една обикновена престилка, но той я харесваше, тъй като цветовете бяха в чудесна хармония с тъмносините ѝ очи и с онзи лек нюанс на мед, проблясващ в бавно избледняващите ѝ коси.
Остарял беше. Изглеждаше уморен, много по-уморен, отколкото се чувстваше. Отколкото се бе чувствал. До вчера. Сега, когато изведнъж вече бе ненужен, той усети как годините го дърпат надолу. Увисваха като тежести по него, тежести, които преди не бе забелязвал.
Понякога случайността ни смигва дяволито и ни поднася незаслужено парченце щастие, което човек не бива да отказва.
Колкото и да се чудеше, не можеше да измисли какво да прави с времето, което му оставаше на този свят. Той дори нямаше представа колко точно му остава. Е, все пак имаше няколко неща, които трябваше да довърши. Защото да си тръгне просто ей така, не беше в негов стил.
Не, животът на госпожа Фукс не можеше да се определи като щастлив, дори и не като успешен. Въпреки това тя отдавна бе решила да не бъде нещастна. През повечето време даже успяваше.
Умението да усетиш другия изисква немалка доза самоотрицание.
Забелязваме услужливия служител само когато ни потрябва, също както палим лампата, за да получим светлина, без да забележим самата лампа или пък да я оценим по достойнство.
Големите неща са перфектни само ако дребните им детайли са перфектни.
С две думи: отец Хутер не успя да се наспи през онази нощ. Но тъй като е всеизвестно, че господ никога не спи, защо служителите му да са в по-добро положение?
Животът е труден. И въпреки това го обичаме и сме привързани към него.
Понякога не са нужни огромни усилия, за да се даде нова посока на сложния механизъм на живота.
* консиерж – Първоначално с този термин се е обозначавал портиерът или служителят на рецепцията на един хотел. С времето длъжността на консиержа прераства в ново и комплексно ниво на обслужване, свързано с по-голяма отговорност, по-осезаемо усещане за лукс, по-голямо удобство – все неща, които се предлагат в един хотел с високи претенции.
