Митко Гидишки: За музиката, извираща от сърцето

Митко Гидишки
Композиторът Митко Гидишки пред компютъра и синтезатора в дома си.

Името на Митко Гидишки може да не е широко известно сред младежите в България, но със сигурност навява топли спомени на техните родители. И е обичано от музикантите от онова поколение, което вкарваше музиката в мислите и сърцата на хората по един небивал начин.

Митко е от музикантите, които не са склонни да правят компромиси с качеството до ден днешен. Въпреки промените в средата. Той продължава да твори музика, която изплаква болката, обяснява се в любов и тържествува от радост. Казва, че е

Митко Гидишки
Митко Гидишки и Марги Хранова. Снимки: Личен архив

работил с цялото зведно небе от български изпълнители

Васил Петров, Йълдъз Ибрахимова, Стефка Оникян, Веселин Маринов, Нели Рангелова, Орлин Горанов и кой ли още не. Единствено не е работил с Лили Иванова. Сред имената, които пеят песните му през последните години пък са Орлин Горанов, дует Ритон, Еделина Кънева, Петя Буюклиева и много млади бъдещи звезди.

Като дете танцувал балет в родния си град Троян, заедно с известния журналист и спортист Сашо Диков. После сам се научил да свири на китара. Влязъл да учи в Консерваторията (сега Музикална академия Панчо Владигеров) и завинаги свързал живота си с това омайно изкуство. Свирил с най-големите в родната естрада. Пътувал в чужбина – там също се изявявал на сцената с известни музиканти.

Години по-късно, докато се разхождал из Троянския Балкан в родното село на баща си, го спрял един възрастен човек. Разпитал го кой е, чие момче е. Знаел го – онзи, дето пътува по чужбината. “А какво работиш?“, го попитал. “Свиря“, отговорил Митко. Старецът го изгледал изпитателно, потупал го по рамото и рекъл: “Е, няма нищо“. Митко обича да разказва тази история с лека усмивка и тънка самоирония.

Митко Гидишки
С Петя Буюклиева и наградата на БНР за песента Кестенови нощи.

Избрах да ви запозная с този изключително скромен и дори стеснителен на пръв поглед мъж. Защото неговата история е всъщност историята на съвременната българска музика. С романтиката на най-хубавите дни, когато е под крилото на държавата. С борбата по време прехода и с тихата, но вълнуваща изява на качеството през последните години.

Първите си стъпки в музиката Митко Гидишки направил с уроци по акордеон и балет

В Троян на малките деца им намираха занимание. Имаше балетна школа и аз и Сашо Диков бяхме балетисти там. Имаше държавна оперета в Троян и в две постановки съм бил солист в балета. Бях 4-5 клас някъде“.

Още тогава проличало увлечението му по музиката. Но трябвало да се сдобие на първо място с професия, затова се записал да учи в местния Механотехникум. В свободното си време обаче не спирал да се вълнува от това, което създавали тъкмо появилите се Щурците, Сребърните гривни, Златни струни и други. С приятели слушал музика, опитвал се да свири на китара, изявявал се и в местния Оркестър Троян.

Митко Гидишки
Митко Гидишки в казармата като гвардеец.

След училище влязъл в казармата. Пратили го в поделение в София. Но знаел, че иска да учи в Консерваторията. И трябвало да намери начин да се подготви. “Нямах инструмент. Сашо Диков ми даде една акустична китара, която майка му беше донесла от СССР. Тя беше 7-струнна, а аз се готвех да кандидатствам с бас китара, затова

махнах три от струните и оставих 4. Така се упражнявах

Дошъл денят на изпита в Консерваторията. Митко Гидишки отишъл при един от офицерите в казармата и помолил да му съдейства с намирането на истинска бас китара. И така за сюблимния момент Митко се оказал подготвен. Но имало друг проблем, който можел да го препъне.

Деня, в който се явявах на изпит, нашият оркестър трябваше да свири в Плевен на някакво регионално събитие. Мина ми изпита по инструмент, после имаше политически. Аз влязох, погледнах си часовника и казах, че нямам време. Трябваше да хвана влака за Плевен и се изнизах. След 1-2 седмици се обадих да питам какво е станало и секретарката ме пришпори до 5 дни да ида да си попълня документите, че съм приет. Напук на това, че не минах политическия изпит“.

Митко Гидишки
Митко Гидишки с Петър Чернев на Северния полярен кръг в Лапландия. Снимки: Личен архив

Както има една дума – когато нещо ти е писано, нищо не може да го обърка. Станал студент и в живота му се отворила нова, изключително привлекателна страница. Митко Гидишки имал възможността да се посвети изцяло на любовта към музиката. Но заедно с това усилията му получавали страхотно възнаграждение.

Като станах студент, родителите ми изпращаха 80 лева на месец, включително за квартирата, която беше 35 лева. По това време в София имаше 4-5 бара. Аз започнах да свиря в бар Астория. И като си видях първата заплата, не можах да повярвам – 420 лева! 77-ма година някъде. Огромна сума“.

В бар Астория по това време се събирал интелектуалният елит на България. Поети, преводачи, режисьори, писатели. Митко Гидишки седял сред тях

Митко Гидишки
Митко в групата Черен Петър.

с отворени очи и уши

както казва. През следващите години минал още през известното през 70-те Трио Обектив. През него са минали имена като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Катя Филипова, Стефка Оникян. После дошъл ред на оркестъра на известния музикант Петър Чернев Черен Петър. През това време се родил и интересът на Митко към правенето на аранжименти.

В началото на 80-те години Митко Гидишки започнал работа извън България – в Германия, Дания, Норвегия, Финландия. Работил с известни изпълнители от Америка, Великобритания, Норвегия, Пуерто Рико. Сред тях бил натурализираният Ирландец (родом от Австралия) Джони Логан, който е три пъти победител в песенния конкурс Евровизия – два пъти като изпълнител и автор и един път като автор.

Митко Гидишки
Митко Гидишки с Франц Бекенбауер.

Докато свирели навън, Митко Гидишки и колегите му от Динамит Брас Бенд, ставали любимци на публиката. “Кайзерът” Франц Бекенбауер например толкова обичал изпълненията им, че няколко пъти ги канил на лични тържества.

През годините работа навън, често се прибирали и в България, тъй като и тук имали редица вълнуващи проекти. Редовно пътували из страната – правели летни турнета по стадиони и театри. Свирели в елитни клубове и хотели, сред които култовия на времето “японски” хотел Ню Отани в София. Това били златни години за тях.

Имали няколко проекта с Тодор Колев

Още преди да дойде демокрацията, заедно записали плоча. Митко Гидишки направил аранжиментите на прочутата песен Чистачките и други парчета на големия артист. Когато Тодор Колев се завърнал от Канада, отишъл една вечер в японския хотел при Митко и групата и казал, че ще се прави шоу. Искал те да стоят до него на сцената.

Динамит Брас Бенд
Плочата на Динамит Брас Бенд с Тодор Колев.

В екипа си имаше страхотни имена – Крикор Азарян, Рангел Вълчанов. Ние бяхме постоянното присъствие – съставът, който акомпанираше на Тодор и гостите му. Шапката свирехме, тушове и т.н. Беше много интересно, защото той е много забавен и всичко беше абсолютно на живо. Нямаше записи, за да се избегнат гафове. Благодарение на него и страхотния му професионализъм ситуации имаше, но гафове не“.

Шоуто на Тодор Колев е вероятно първият подобен формат в българския ефир. Впоследствие негов наследник е една от най-успешните български телевизионни продукции – Шоуто на Слави. Самият Слави Трифонов, колегата му Камен Воденичаров и други хора от екипа им по това време са били в шоуто на Тодор Колев. Както като гости в публиката, така и на сцената в предаването. “Тогава се разбра, че България има нужда от такива шоупрограми и може да се каже, че имаше някаква приемственост между Шоуто на Тодор и това на Слави. Макар, че те са много различни“.

Да си припомним един незабравим музикантски момент от това прекрасно шоу, в който активно участие има Динамит Брас Бенд с Митко Гидишки в състава си. Гости на Тодор Колев са Георги Минчев и Васко Кръпката:

Дошъл моментът пътуванията да приключат. Митко Гидишки се завърнал трайно в България. Казва, че никога не е стоял пред него въпросът дали да остане навън. Когато се завърнал, го чакали трудни години. Години, в които буквално боледувал. Един път по самите пътувания и втори път заради променената обстановка.

Вече нямало нужда от такъв тип музиканти на българската сцена

Друг тип музика беше завладяла всичко. Запазихме състава за още известно време. Търсехме работа по партита, коктейли, но ни липсваха концертите“.

Митко Гидишки
Митко със съпругата си проф. Емилия Коларова в Рожен.

Към днешна дата Митко Гидишки продължава да пише песни. Хубави, чувствени, вълнуващи. Като романтичната Може би не, изпълнявана от дует Ритон, която е изцяло негова – текст, музика и аранжимент. Или Кестенови нощи в изпълнение на Петя Буюклиева по текст на Иван Тенев. В проект с испански поет и поетеса от Хондурас пък Митко създава прекрасни песни на испански език, изпълнени от изключителния Орлин Горанов. Митко-ва е и песента, посветена на Христо Стоичков и представена на юбилея на футболната звезда. Номер 8 – победител завинаги е по текст на Живко Колев и се изпълнява от Орлин Горанов и Еделина Кънева.

Няма рецепта за писането на песни, казва Митко Гидишки. “Трябва всичко да е искрено. Аз специално сякаш чувам всичко. Имам завършена идея“. Самата инвестиция не е евтина, макар да не е и невъзможна. Зависи какво искаш.

Митко Гидишки
Митко със съпругата си Еми на моста в Авиньон. Снимки: Личен архив

Една песен като цяло – със студио, с всичко може да струва не по-малко от няколко хиляди лева. Ето защо много хора правят всичко на компютъра и на синтезатор. А аз си позволявам лукса да работя с музиканти. И то най-добрите. Михаил Йосифов – тромпетист, Цветан Недялков – китарист от Куку бенд, Живко Петров. То е удоволствие да работиш с такива хора“.

Удоволствие. Това е думата, която се излъчва от изражението на Митко, когато говори за музиката. Какъв е резултатът от тази отдаденост, как звучат сърцето и душата на Митко Гидишки можете да чуете, като кликнете на имената на споменатите песни и изпълнители.

Вижте още… Интервюто със съпругата на Митко Гидишки:Проф. Коларова: Да възпитаваме музиканти, не певци

Отговор