Марина Евгениева за смелостта да бъдеш журналист

Марина Евгениева
Марина Евгениева в действие.

В първата част на разговора ни с Марина Евгениева научихте за някои от опасностите, които крие журналистическата работа и за хората с добри сърца. Хората, които нямат предразсъдъци, делят хляба си с непознати в беда и които всъщност са истинските герои на нашето време.

В продължението на интервюто известната журналистка от BTV разказва за едни от най-интересните хора, с които я е срещнала професията ú, за трудните моменти в нея и за страстта си към музиката и книгите…

Оставяме ви с Марина Евгениева!
Марина Евгениева
Марина Евгениева

Претръпнала ли си вече в работата. Знаеш, както става при лекарите?

Най-вероятно да, защото правя много материали за хора, които се нуждаят от пари за лечение и установих, че ако се поддам на емоцията ще рева и сигурно няма да спра няколко месеца, но когато снимам се държа професионално, след това избива, за това на моменти ми е много тъжно без видими причини.  Ето ти

смешна история

как работата ни държи в кондиция. Доминик Мълър – този гениален човек, когото аз обожавам – при първия си концерт в София трябваше да гостува в сутрешния блок. Аз в същия ден бях станала в 3.30 часа, защото трябваше да отразявам матурите по литература.

След което се връщам в телевизията, за да подготвям материал за обедните новини, когато разбирам, че Доминик Милър е в студиото. С него беше една изключителна цигуларка – Дорина Маркова (свири в Кралската филхармония, с която Стинг беше на световно турне), която аз познавам. Отивам, виждам се с нея, тя ми казва, че ще ме запознае с него. Но аз толкова се притесних, че нито на английски, нито на испански успях да кажа нещо, а той знае и двата езика.

Глътнах си всички думи, бях като в 6 клас. Следващия път той идва пак в България, отивам на пресконференция и абсолютно спокойно правя интервю, без нищо да трепне нищо в мен. Третата среща беше, когато с трепереща ръка отидох да си поискам автограф върху най-новия му албум.

Знам, че си правила интервю с Елиф Шафак, тази изключителна жена, разкажи ми за срещата си с нея.

Тя не само, че е много приятен и отворен човек, но притежава изключително богат и красив речник. Тази жена говори с думи, които обикновено само четем, речникът ú е невероятен.  Другата прекрасна писателка, която съм снимала е Лаура Ескивел, която е уникална, тогава не знаех много добре испански, но дори и сега не бих си позволила да правя интервю на испански с испаноговорящ писател. Никога!

От страх и уважение

към езика не бих го направила. С музиканти мога, но с писатели – не! Когато правихме интервюто с нея имах преводач, който аз помолих да превежда само въпросите, защото Лаура Ескивел говори с много пищен и красив език, който при бърз превод на български се осакатява. Това ми е един от най-щастливите спомени. В книгата ú Малинали се разказва за Малинче, която превежда на Кортес – завоевателя на Мексико. По-късно тя се превръща в негова любовница.

Испанското ú име е Доня Марина и аз приемам много лично тази героиня. Занесох книгата на Лаура Ескиавел за автограф и тя ми написа – “На Марина – една жена много прелестна и интелигентна”. След  това се обадих на майка ми да й разкажа и тя се разплака от умиление.

Марина Евгениева
Марина Евгениева обича природата.

Колко бързо допускаш хората в живота си?

Зависи от човека. Някои ги допускам много бързо, въпрос на усет.  Нещата просто се получават. Покрай работата имам много приятелства и хора, които са ми много ценни. Зависи от отсрещния човек.

Кога казваш край на един човек?

Аз мисля, че съм склонна да прощавам, не съм злопаметна. Обикновено се опитвам да се поставя на мястото на другия и ако ме е ядосал се опитвам да си изясня причините.

Представи си, че си мъж. Какъв щеше да си?

Нямам никаква идея, сериозно. Никога не съм си мислила или представяла. Част от характера ми са, типично мъжки – аз не закъснявам, знам какво искам, което обичайно не се случва при жените, категорична съм в решенията си, много съм добре с пространствената ориентация, много принципна. Доволна съм от пола си.

А мислиш ли, че плашиш мъжете?

Не само, че мисля, това е факт, точно заради тези неща, които казах.

Знам, че музиката е много сериозна част от живота ти. Имаш ли концерт, който би препоръчала на всеки един да отиде и да го гледа.

Като изключително преживяване определям концерт на един германец, който се казва Стефан Микош. Много особен човек, по-скоро бих го нарекла изследовател. Той обикаля света, събира инструменти и се учи да свири на тях. Този човек отиде да се учи да свири на гайда в Широка лъка. Представи си един сух, висок германец, който обаче беше магьосник. На сцената по време на концерта имаше най-невероятни инструменти. Това беше нещо между лекция, концерт и преживяване. Уникално!

Марина Евгениева
Марина Евгениева

Коя е най-личната книга за теб?

Не знам. Нямам такава или поне до момента не съм я открила.  Много обичам Фарс или никога вече самота на Кърт Вонегът, защото много ми харесва посвещението на паметта на Стан Лаурел и Оливър Харди – “два ангела на моето време”. Бях доста малка като я прочетох и не съм сигурна дали я разбрах, но ми стана много любима. Тази книга по някакъв начин ми напомня на една песен на Police, която се казва Tea in the Sahara.  Цялата история за съвършенството в съединяването с някой ми харесва. Обичам тази книга!

Обожавам да чета. Спомням си горделивото усещане, което изпитах, когато прочетох една книга за един ден – 101 далматинци. Бях

толкова щастлива и горда

– все едно бях открила перпето мобиле.

Имам една много смешна случка през едно лято, което аз прекарвам при баба ми и дядо ми в Кърджали. Майка ми беше също там. Един ден я помолих да ми купи приказки от една огромна книжарница в града. Но тя се връща по-късно и ми носи една книга „Да си поговорим девойчета“. Аз я отварям и виждам, че вътре пише дълбоко възмутителни неща, които не ме интересуват като например “Какво да правим, когато ни целуне момче”, “Първа менструация” и всякакви такива безумия. Съответно вдигнах ужасен скандал на майка ми и я попитах – “Ти за каква ме мислиш?”. Все пак я прочетох тази книга, аз всичко четях.

Ако можеш да си построиш къщата на твоите мечти, каква ще бъде?

Ще бъде на брега на морето. Представям си я на високо, на хълм, на един етаж. Широка, с френски прозорци, двор , много кучета, без съседи, без басейн, но с хамак.

Точно такава къща отива на момиче като Марина!

Първата част на интервюто с един от най-добрите репортери у нас може да прочетете тук.

Отговор