За красотата на поезията – задочно интервю с поети

0
поезията
Поетите рядко говорят за тънкостите на своя занаят. Но днес ни дават задочно "интервю" по темата!

Красотата на поезията е като лекарство. Точната доза лекува, повдига духа, осмисля живота. Но една сричка накриво или пък прекаляване с количеството – и вечерта завършва с лош привкус и подгизва от сълзи.

Защо ни е тогава поезията?

Нима сме болни? Не можем ли и без днешния Световен ден на поезията? Сигурно можем. Стига да не бяхме вече чели римите на Шели или Пушкин. Да не бяхме чували строфите на Смирненски, Вапцаров, Яворов, Славейков-син, Далчев, Дамян Дамянов, Недялко Йорданов… Да не бяхме споделяли във Faceboook свежата плът от букви на Константин Трендафилов, Илиян Любомиров, Георги Господинов…

Вероятно можем да чувстваме, описваме и живеем дните си и без техните танцуващи думи. Залезът си е залез и извън стиховете, нали? Може да бъде сниман – защо да го рисуваме с думи…

А можете ли да снимате душата? Да събудите нечии чувства само като обърнете мястото на две думи в словореда? Някои хора все още владеят това изкуство. Проникват там, където Instagram профилът ви никога няма да стигне. Наричат се поети. И пишат поезия.

Понякога тя е тъжна

Друг път весело подвиква след вас. Но е винаги красива. Различна от обичайното. А в същото време описваща точно него. Така, че когато и да го прочетете, то да продължава да съществува.

По същия начин, по който съществува Витоша на Смирненски тази вечер: “тъй загадъчна и нежна – като теменужен остров в лунносребърни води”. Като слънцето на Шели, което милва “земята росна” във Философия на любовта. Или като онова на Далчев, довело до “над старото тържище ален бе залезът като домат”. Няма Photoshop филтър, с който да докарате този нюанс. А онези, които владеят

тайната палитра на поезията

я използват, за да творят. Не за да се занимават със себе си. Рядко, твърде рядко те заговарят за тънкостите на своя занаят. За мястото им в света, за призванието и за предизвикателствата.


Прочетете още… за вълшебницата на българската литература – Петя Дубарова


Днес, на професионалния им празник, обаче успяват да ни дадат задочно “интервю” по темата. В рими, естествено. На роден български, в превод от английски и румънски – но все така леки и лековити.

"Той, който Гледките разбулва –
Поетът – Той обрича
останалите – чрез Контраста –
на Нищета привична.
За своя пай – който нехае –
И кражбата не е опасност –
Той Сам – за Себе си – Богатство –
на Време – неподвластно."
Емили Дикинсън

Още от изключителните стихотворения на Емили Дикинсън ще откриете във филма Прикрита Страст със Синтия Никсън в ролята на поетесата. Лентата вече е по кината и у нас, в рамките на София Филм Фест 2017:

И още поети за поезията…

ЩО Е ДУШАТА НА ПОЕТА?
"Опната звънлива струна,
 що от нищо затрептява,
 на всяк удар и фъртуна
 с една песен отвещава."
Иван Вазов
НА ЕДИН ПОЕТ
"Поете, мразя хищната ти муза, 
 тя все далеч от хора те зове. 
 Как вплитат те във мрежа от илюзии 
 и тайни тези твои богове! 
 Езичнико, разстреляй боговете, 
 не вярвай ти на тяхното „ела“! 
 Под теб земята, проста като цвете, 
 ти шепне нещо с тембър на пчела! 
 Ела при нас – трогателно несръчен, 
 смутен, какъвто си, такъв бъди – 
 тук, само тук, щастливецо измъчен, 
 стихът ти жив ще се роди!"
Петя Дубарова
ARS POETICA
 "Дълго време си мислех
 че поезията спи под крилото на щъркелите
 или че трябва да я търся
 накъде из тъмната гора
 но като сляп пророк прогонен от пустинята
 (от адското тракане на нефтопомпите)
 аз признавам че не съм бил прав
 заради това разбивам с огромен чук оградата
 и ви разрешавам да надзърнете..."
Мирча Динеску
ПИСАНЕ НА СТИХОВЕ 
 "То е също като дисекция: 
 режеш хладнокръвно, дълбоко, красиво... 
 Ето мозък. 
 Сърце. 
 Нервна мрежа... 
 Разлика: правиш всичко на живо. 
 И малка подробност – 
 себе си режеш."
Станка Пенчева

Отговор