Революционер, будител, книжовник... Любен Каравелов.
Поет, писател, публицист, журналист, енциклопедист, етнограф, книжовник, будител, революционер, национален герой… Любен Каравелов е от възрожденците, чиито имена са изписани с най-ярки букви. Допринася значително за формирането на българската обществена мисъл по време на Възраждането. Участва активно в борбите за освобождение на народа от османско владичество.
Роден е на 7 ноември в Копривщица, но точно коя година – това не е много ясно. Догадките се въртят някъде между 1834-та, 1835-а и 1837 г. Произходът му е знатен, семейството – заможно. Има трима братя и три сестри, сред които известният следосвобожденски политик Петко Каравелов. Първо учи в килийно училище, после по взаимоучителнатаметода, а след това става ученик в първото класно училище на Найден Геров. Следва гръцки гимназион за две години, а след него се мести в училището на Геров в Пловдив. След Пловдив е изпратен в Одрин да учи за абаджия.
След завръщането си в Копривщица се хваща да помага на баща си в джелеплъка (търговия на дребен рогат добитък). При обиколките си из пазарите на Османската империя, Каравелов се запознава с българския бит, но и добива отблизо представа за неволите на обикновените българи. В следващите години ще записва народни песни, ще се захване и с
изследвания в областта на етнографията и фолклора
Животът му е на път – около година живее в Цариград, после потегля към Одеса, установява се в Москва, където се опитва да учи в Московския университет. Не е приет, но се записва като слушател. И понеже лекциите не го удовлетворяват, така и не се явява на нито един изпит. Въпреки това чете много, основно революционна и философска литература. Влиза в забранен кръжок на руските революционни демократи и дори е поставен под полицейски надзор.
Още там започва да развива книжовната си дейност. Прави първи поетични опити, включва се в издаването на списание Братски труд. В Москва се ражда една от най-известните му творби – повестта Българи от старо време.
В началото на 1867 г. Любен Каравелов е принуден да напусне Русия
и се установява в Белград, където се жени за сръбкинята Наталия Петрович. Нямат деца, но за сметка на това тя активно се включва в дейностите на съпруга си в българската националноосвободителна борба. В Сърбия Каравелов се опитва да обедини българските емигранти за борба за свобода на отечеството. Но си навлича гнева на сръбските власти и в крайна сметка през 1869 г. се установява в Букурещ. Там издава вестник Свобода, а негов помощник е Христо Ботев. По-късно двамата издават вестник Независимост.
Любен Каравелов
През май 1872 г. Любен Каравелов е избран за председател на Българския революционен централен комитет (БРЦК), но след смъртта на Васил Левски е принуден да се оттегли, заради несъгласия и недоразумения с другите членове на организацията. Настава разрив и с Ботев. Каравелов спира издаването на вестник Независимост. И макар да остава загрижен за борбата за свобода на българския народ, се отдава повече на
наука и книжовна дейност
По време на Освободителната война се завръща в България в служба на руските войски. През февруари 1878 г. посещава Сан Стефано и се среща с граф Игнатиев. След Освобождението се включва в създаването на комитет Единство, който организира Кресненско-Разложкото въстание. Любен Каравелов умира на 45-годишна възраст в Русе. Денят е 21 януари 1879 г., а причината – туберкулоза.
В следващите редове от Lifebites.bg си припомняме част от мислите на поета-революционер, написани от него в статии и фейлетони:
“Изящната книжевност е огледало на народният живот; науката е божествена истина, която трябва да бъде свещена за всеки човек. А ние си играеме с тях! в какво състояние се намира нашата книжевност? На какво е заприличала между нас свещената наука?”
“И така, ако на тоя свят има нещо глупаво, то това нещо трябва да се търси между нашите писатели. Бог да прости! У нас всеки един „синигер“ иска да пее и да пише стихотворения; всеки един бозаджия желае да пише за астрономията; у нас всеки един празноглавец се старае да бъде дипломатин.”
“Кръчмата е нашата учена академия, кавенето е наша гимназия, а чашката е наша библиотека.”
“Чорбаджилъкът, агалъкът и пущалъкът са всичко, а човещината, учението, образованието и знанието не са нищо. Ако искаш да бъдеш почитаем, любим и уважаем, то трябва да имаш роднини между чорбаджиите; а ако искаш да бъдеш чорбаджия, то да целунеш калната пета на кадията три пъти.”
“Иди сега и познай кои сме ние! У нас всичко е шупнало, а нищо не е втасало. всичко е избъбнало, а нищо не е цъфнало.”
“Правилно ли е сега да се смеем на другите, а ние сами да подпадаме под същата категория? Старите и умрелите времена нямат значение за живите народи, които днес живеят и вървят напред.”
“За да бъдат свободни един човек и един народ, те трябва да уважават свободата и на другите народи; а за да бъде човекът човек, трябва да уважава и правото на другия човек. Това е казано ясно.”
“У нас са захванали да ценят хората по ръкавиците и по мустаките; а умът им, разумът им и честта им са съвсем маловажни неща.”
“Един русин ми разказваше, че у българите съществуват две крайности: българите са или много умни, или много глупави; или много работни, или големи хайлази; или много честни, или много безчестни; или много осторожни, или много луди; с една дума, между българите се намират такива безчестни хора, каквито вие никъде не би можели да намерите, и обратно.”
“А от какво произхожда всичко това? — От нашето подчинено положение, от нашата политическа смърт от нашето гнуснаво возпитание и от нашето още по-гнуснаво образование.”
“Тежко и горко на нашият народ, ако той остане дотолкова назад, щото различни шарлатани да защитават интересите му!”
“Трудни и високи науки няма на тоя свят, има само трудни изложения, които не е в състояние да смели нашият малко образован стомах. Науката е проста, следователно и нейното изложение трябва да бъде просто и понятно. Ако тая или оная книга не е написана ясно и понятно, то тя никому няма да принесе полза. Обязаността на всеки писател и на всеки педагог е да бъде прост и да говори със своят собствен език. Науката не търпи никакви ораторства и никакви схоластически мъдрословия.”
Питали ли сте се някога каква е храната на българите по света? Как сънародниците ни променят хранителните си навици, какво ново добавят към традиционното...
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...