Време за поезия: Стихове от Виктор Иванов (3 част)

Виктор Иванов
Виктор Иванов е преподавател по право, но и поет по душа.

Стиховете, които ще прочетете по-долу, са сътворени от Виктор Иванов.

Lifebites.bg приветства всички желаещи да творят нова българска литература и поезия. С тази идея на страницата ни може да откриете три рубрики, посветени именно на тези теми – Време за поезия, Време за разкази и Време за притчи. Там освен текстове на утвърдени имена, може да намерите проза и поезия от млади български автори.

Виктор Иванов
Виктор Иванов е преподавател по право в УНСС.

Виктор Иванов е роден в град Видин. Дипломира се като юрист в ЮФ на СУ “Св. Климент Охридски”. От 1993 г. преподава редица правни дисциплини в ЮФ на УНСС. Преподавал е и в много други колежи и университети по всички краища на Родината. Интересите му са безбройни. Изучавал е японски език и култура, журналистика, философия и др. През 1999 г. издава стихосбирката Като Христос. Негови стихове са публикувани в алманасите, издавани от Съюза на юристите в България и в сп. “Право без граници”.

Виктор Иванов е създател и главен редактор

на списанието от 2000 до 2007 г. През годините юристът с поетична душа създава още стотици стихотворения, които сред многото си други ангажименти и дейности, така и все не успява да издаде в нова стихосбирка, но обещава при първа възможност да го стори.


* * *

Ту Дон Кихот съм, Росинант обяздил,

ту Санчо Панса с дребничка мечта,

ту с мелниците вятърни воювам,

ту търся брод за моята душа.

Едни се раждат само Дон Кихоти,

а други са на Санчо Панса брат.

Светът е толко шарен и белязан

да бъде на различията свят.

Но най е трудно Дон Кихот да бъдеш,

щом със магарето на Санчо си поел

и чака те не Дулсинея знатна,

а нейният по земен натюрел.

Когато и мечтите ти са мъртви,

и вярата ти бавно се руши,

надеждата изстлява в безтегловност

и вместо с хора срещаш се с тълпи…

Светът презрял е рицарите древни –

еснафи, гешефтари със пари

и властолюбци луди управляват,

а честността в архивите стои…

И ти, нарамил копие връз броня,

оставаш сам и вечно неразбран,

а бе готов във битки да загинеш,

за да спасиш света от гнус и срам.

Сега от Дон Кихот ще се превърнеш

във някой стар и кисел Санчо Панс

и само в спомените битките ще виждаш,

редейки вечер своя пасианс.


* * *

Илюзия за вечност, скрита в книги,

в картини, в скулптури, във вази и в мечти…

Илюзия, че всичко ще пребъде,

че се прераждаме всред земни ширини.

Опитвам се да запечатам всичко,

но то изтлява в тленни стихове.

Словата се процеждат като пясък –

в безбрежност времето, изтичайки, зове…


* * *

Стар вестник

Вестници обичам да събирам

и след време пак да ги чета.

Днес отворих вестник прежълтял

с възраст почетна за тези времена.

Ала колко много се учудих,

щом зачетох се във старите листа –

той светът почти не е помръднал,

всичко е почти като сега.

Пак за вируси във първи материали,

пак пандемии и карантинен срок,

пак рецесия и криза се задава,

пак кой бил с порок и без порок.

Хората пак се делят на бедни

и богати – с гробищен парцел!

Лимузина пак си купил някой

и дузина бабички помел.

Новините все ни се повтарят

и къде е тука новина?!

Зная – всички ще умреме нявга! –

кой когато му е по съдба!


* * *

Слънце

Слънцето във моя крехък свят

ме зарежда с вяра и надежда.

Слънце мое, бог и зъл, и благ,

дай ми сили в днешните премеждия!

Зная, че ти грееш и в нощта,

зрим единствено с окото на душата.

Слънце мое, ярко в самота,

все препускаш – вечно и крилато!

А Човекът птица е във плен,

нероден за твоите простори.

Как да бъде той небесен член,

как да стане ангел и отгоре?

Как отново с тебе да творим

вечната, вселенската хармония?

Слънце мое, бог велик и зрим,

сътвори ме ангел и отгоре!


Вижте още: Стихове от Виктор Иванов

Отговор