Пред историята на Иван Асен II хитовият сериал Игра на тронове пасти да яде. Цар на българи и гърци и цар на българи и власи, както са титулували един от най-великите ни владетели. При неговото управление границите на България отново стигат на три морета.
Само можем да гадаем колко задкулисия, пресметнати ходове и обрати са били нужни за това. Но дори и нищо друго да не знаехме за един от най-великите ни царе, има битка, която ще бележи
лидерския устрем на Иван Асен II
Триумфът при река Клокотница, край днешно Хасково. Оттогава са изминали почти осем века! Но сюжетът е като от модерните стратегически епизоди за власт и надмощие. Вдъхновени от реални исторически събития като това, между другото.
Да започнем например с добре премислените династически бракове. Благодарение на тях Иван Асен укрепва политически и териториално позициите си. Това са не само негови бракове, но и на децата му. Една от дъщерите – Елена, е била гласена за булка на малолетния латински император Балдуин II, но в последствие е омъжена за сина на никейския император.
Никейците са важни съюзници при изтласкването на латинците от Тракия. Благодарение на спогодбата след този брак, е призната пълната независимост на българската църква. Нейният глава – търновският архиепископ Йоаким, става патриарх. И така е възстановена Българската патриаршия – знак за окончателно скъсване с Римската католическа църква.
По времето на Иван Асен II е организирана и
първата българска флота
– при съвместната обсада на латинската столица Константинопол (днешен Истанбул). Корабостроителницата ѝ била на река Камчия и близо 25 кораба се сражават сред 300-те съюзнически.
Първият брак на Иван Асен II също е политическа сделка. Благодарение на нея си възстановяваме Белград и Браничево, загубени няколко години преди това от унгарците. Когато унгарският крал се връща от неуспешен поход в Светите земи, армията му е спряна на българската граница. Свободното минаване на кръстоносците можело да стане само ако кралят венчае една от дъщерите си за нашия владетел. Върнатите области стават зестрата.
Прочетете още… историите на няколко българки за пример
Бракът между Анна – унгарка и католичка, и православния Иван Асен изисква благословията на патриарха в Търново и на папата в Рим. Само че на Запад никак не ни долюбват заради тъкмо тази наша верска самостоятелност. И се налага бащата на булката да пише с молба до папата. Че даже и да приложи писмо от младоженеца, уверяващо в това, че
се жени наистина от сърце
И както изглежда, Иван Асен наистина обича Анна, тя него – също. Унгарката така ревностно приема новите си вяра и име (Мария), че започва да издига църкви и обители. Включително и търновската Св. Апостоли Петър и Павел. С царя имат 4 деца, но последното – Петър умира заедно с майка си от настъпващата тогава чума.
Смъртта ѝ сломява Иван Асен. Той я приема за знак, че е съгрешил, обръщайки се с латинците срещу вчерашните си съюзници – никейците. Изгаря обсадните си машини пред атакуваната тяхна крепост и се връща в столицата, за да възобнови старите преговори.
Втората му жена пък е дъщеря на Теодор Комнин – епирски владетел, пленен в славната битка при Клокотница на 9 март 1230 г.
Битка между довчерашни съюзници
измежду които предателят се оказва Комнин.
Обезпокоен от нарастващото влияние на Иван Асен II, вместо срещу латинците, епирският владетел насочва армията си срещу приятелска България. Дали е изненадал съюзника си? Може би. Защото Иван Асен тръгва срещу нашествието с малобройна войска от българи и скити. Гръцката на Комнин, внушително по-голяма, включва ромеи и италийци.
Край Клокотница тази многобройна армия е разбита от шепата българи. Теодор Комнин и всичките му боляри са пленени. Поражението му носи на България Одринска Тракия, беломорските земи до Олимп, както и цяла Македония и Албания, чак до Шкодренското езеро.
Между другото, настъплението на Иван Асен II по тези земи може да се нарече мирно. Той се отнася хуманно с пленените войници. Праща ги по родните им места. И оставя в много градове предишните управници. Държи обаче да замени местните духовници с български.
През това време в Търново, освен Комнин, в плен е попаднало и цялото му семейство. Включително и дъщеря му
Ирина, която расте в българския дворец
пред очите на Иван Асен. А той не остава безучастен пред красотата ѝ, възпята и от византийски поети.
Ирина става втората съпруга на царя (въпреки протестите на търновския патриарх) и го дарява с три деца. Третото – син.
Другият син на Иван Асен, от първия му брак, не се справя особено успешно на престола на покойния си баща. И като майка орлица, Ирина Комнина влиза в опозиционни заговори, каквито е виждал не един царски двор, за да осигури трона на своята рожба.
Успява. Първородният син е отровен, според някои – с нейно участие. А Ирина регентства с непълнолетния си син. Сюжет, който сме гледали и в Игра на тронове.
От тв епизодите обаче няма как да научим за икономическия и
културен възход по времето на Иван Асен II
В годините, когато България става първа сила на Балканите. За Търновската художествена и архитектурна школа например, развила се тъкмо при управлението на Иван Асен.
Същият владетел, който е сякъл собствени монети. И единствени от православното средновековие сложил върху златото им своите титла и лик!
Първият син (Коломан или Калиман) всъщност е 7-годишно дете и няма как да очакваме каквото и да е “справяне” от него 😉