Илия Лингорски: Преядох с бонбони в милицията

“Тече, всичко тече. Времето няма бряг и ни влече – няма как.”

Така започва песента от прекрасния детски сериал Васко да Гама от село Рупча. От неговата премиера минаха точно 30 години. Децата, които израснахме с този филм, вече сме големи мъже и жени. Имаме свои наследници и мечтаем те да постигнат това, което на нас ни се изплъзна. Точно както родителите на Васко и Женя в сериала.

Илия Лингорски e актьорът, изиграл блестящо ролята на Женя

За читателите на Lifebites.bg той разказа любопитни подробности от снимачната площадка и живота си след приключението, наречено Васко да Гама от село Рупча.

Г-н Лингорски, минаха 30 години от премиерата на Васко да Гама от село Рупча, един от любимите детски филми на България. Как ви избраха за ролята на Женя?

Режисьорът Митко Петров с кастинг екипа на продукцията дойдоха в класа ни. Тогава учех в Софийското музикално училище. Извикаха мен и други деца на пробни снимки. Кастинг екипът обикаляше училища в цялата страна и избираха деца.

Последваха неизборимо количество проби в Киноцентъра. Накрая избраха мен за ролята на Женя. Последваха дълги преговори с родителите ми, които тогава не бяха никак готови да ме пуснат в подобно приключение, пък и да отсъствам толкова време от училище. Накрая режисьорът успя да ги убеди и

приключението започна

Имах много важен, голям ходатай в лицето на най-добрия ми приятел и съученик, с когото седяхме на един чин – Калин Петров. Днес той е един от култовите музиканти от бандата Акага. Калин е син на режисьора Митко Петров. Но моят кастинг беше доста стандартен и горе-долу лесен.

До последния момент не можаха да намерят момче за главната роля. Иван Ласкин го намериха случайно, май беше в Южния парк. Случи се буквално ден преди да започнат снимките. Скриптърката го беше забелязала докато карал колело. Направило ú впечатление, че връзките на маратонките му били завързани обратно на стандартния начин.

Ако можеше да избирате кога да изживеете своето детство, кое време бихте предпочел – сегашната ера на интернет или годините, в които се роди сериалът за малкия мореплавател?

Човек не може да избира такива неща. Всеки от нас е роден точно на времето си. Имах прекрасни родители и семейство. Страхотни приятели от детството, прекрасни учители. Хората мисля, че са по-важни от времето, ерата или интернет. В това отношение съм голям късметлия.

След излъчването на филма сигурно сте бил доста популярен в училище. Това помагаше или повече ви пречеше?

Не помагаше даже хич. Но свикнах бързо. Бях силен ученик, но поведението ми не беше никак за пример. Та трябваше да се коригирам доста след като загубих анонимността си. Не ми се получи много добре.

Кои са любимите ви моменти и реплики от филма?

Песента на протеста стана някак култова, без да имам особена заслуга за това. Просто сценарият беше невероятен. А и сцената е много комична.

Женя излезе доста комичен герой. Винаги изпада в конфузни ситуации и реагира малко като перде. Като например тази в сладкарницата, когато поръчва паста след паста и боза след боза, без да има достатъчно пари да си ги плати. А после почва да обяснява и обвинява сервитьорката.

Няма да забравя епизода в милицията, който снимахме в Киноцентъра Бояна. Светослав Пеев в ролята на милиционер е доброто ченге. Бащата на Женя, изигран брилянтно от Илия Пенев – лошото. Милиционерът черпи Женя бонбони Троен лешник. Този ден снимките не ми вървяха и

повтаряхме дубъл след дубъл

По три бонбона на дубъл се падаха. Изядох толкова много, че накрая ми прилоша от пустите бонбони, а те за времето си се водеха лукс. Наложи се да спрат снимките, за да се поразходя, та да ми мине. Но пък беше много любопитно, че в последната сцена от филма, когато Женя вади свитата от него кутия бонбони Baci (Бачи) от купона на Тинчето, за да се почерпят с Васко и Фори, всички много се радвахме да повтарям дубли, докато бонбоните свършиха и на никой не му прилоша.

Покрай този филм се запознавате с някои от най-големите български актьори...

Беше огромна привилегия и много издигащо да работим и да общуваме с толкова известни и любими наши актьори. Като Георги Мамалев, Илия Пенев, Албена Казакова, Светослав Пеев, Стефан Илиев, Гец, Павел Поппандов, Мария Каварджикова, Георги Русев, Стойчо Мазгалов, Сотир Майноловски, Марин Янев, Иван Григоров, Николай Цанков, Димитър Панов. Сигурно изпускам някого. Беше събран такъв супер кастинг…

Подържате ли връзка с другите участници в сериала, г-н Лингорски?

Да, и винаги е огромно удоволствие за всички ни. Последно се събрахме преди около година и половина да отбележим заедно 90-та годишнина на нашия режисьор Митко Петров, когото всички много, много обичаме.

Вижте още: Войната на таралежите – крилати фрази от едно незабравимо детство

Вашите деца гледали ли са Васко да гама от село Рупча?

Всъщност, не. Е, синът ми е все още твърде малък, а щерката може би вече е твърде голяма за този жанр. Все още има време.

Вие самият пускате ли си го от време навреме?

Честно казано цяла серия не съм гледал от не помня вече колко години. Може би ми е време да ги изгледам отново. Дори навремето, минаха години след премиерата през 1986 г. преди да изгледам всички серии на готовия филм.

Защо не станахте актьор след това?

Не се замислих за това. Митко Петров ме окуражаваше да следвам режисура, но за мен тогава бе по-важно да не ходя в казармата и записах техническа специалност. Но не само заради това. От дете ме влечаха точните науки и инженерните специалности. Може би, защото го бях прихванал от баща ми. Той беше учен, университетски преподавател и изтъкнат инженер.

Имате опит в политиката като заместник-председател на НДСВ, как оценявате този период от живота си?

Другото много изграждащо преживяване в живота ми. Да се работи с Царя и да се учиш от него е незаменимо и несравнимо с нищо друго.

Какво е отношението ви към Симеон Сакскобурготски?

Негово Величество е изумителна личност. Трябва човек да го познава или поне да се е срещал с него, за да разбере какво имам предвид. Царят е един от най-окуражителните и изграждащи личностни примери, които някога съм срещал. В някакъв смисъл мога да направя паралел между неговата незаменима роля и присъствие в живота ми с тези на Митко Петров.

Парадоксалното съвпадение е, че Митко Петров е бил войникът на перона на последната гара, на която е спрял царският влак, напускайки България през 1946 г. В някакъв смисъл, той е бил последният българин и военнослужещ, който символично е изпратил българския цар и главнокомандващ армията по пътя му в изгнание.

Кой съвет, получен от Симеон Сакскобурготски ви се струва най-ценен?

Преди всичко – личният му пример. Неговата вяра в Бога, простителност, великодушието, деликатността му. Неподправеният му интерес към всеки събеседник. Гостоприемството, себевладението му и в най-критичен момент. Чувството за дълг и нескончаемата готовност да служи на всички. Особено това, че семейството е преди всичко. Разбира се, съветите и примера, че обикновено спасението е в това, което не е казано, а не в многото думи.

С какво се занимавате сега?

Консултирам международни инвеститори. Занимавам се и с неправителствена дейност.

Бихте ли се снимал отново във филм?

Трудно ми е да разсъждавам по такава тема теоретично. Всяко нещо си е конкретно. Иначе няма много смисъл да се фантазира на ангро.

Животът ви е доста пъстър. Ако трябва да направите филм за него, какво заглавие бихте му сложили?

Чудесна идея! И много мил комплимент. Сърдечно ви благодаря, но мисля, че не е дошло време за заглавието на моя филм.

Прочетете още: Бате Асен – разказвачът на приказки