Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Раднево, тогава Княжество България. Баща му е учител и журналист. Още докато е дете, семейството се мести в Стара Загора, където бащата отваря книжарница и издателство. Георги (Гео) учи в старозагорската гимназия и още тогава създава свои сборници и вестници. Завършва романска филология в Софийския университет. Скоро след това излизат първите му публикации в списание Листопад. По това време пътува в Германия, където е заподозрян, че е английски шпионин, арестуван е, но впоследствие освободен поради липса на доказателства. Завръща се в България и през март 1916 г. е мобилизиран. Година по-късно Гео Милев е ранен тежко на фронта и загубва едното си око. Почти цялата 1918 г. и началото на 1919 г. прекарва в Германия, където е опериран и му е поставено изкуствено око. Там се отдава на културен живот, но наблюдава с любопитство революционните настроения в страната. Завръщайки се в България, Гео Милев започва да издава списание Везни, на чиито страници намират изява символистите и експресионистите сред българските творци по това време. През 1924 г. започва да издава списание Пламък, в което публикува поемите Ад и Септември и статиите под надслов Грозни прози. Година по-късно списанието е забранено, а Гео Милев е осъден на година тъмничен затвор и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва присъдата си и скоро след това изчезва безследно. Тялото му е открито през 50-те години в масов гроб в Илиенци. Баща е на поетесата Леда Милева.
Остави ме! – Змей Огнен е моят любовник! Посред пламък и вихри гръмовни – змейове с бели жребци, в златни каляски змеици – с развени далече крила всяка вечер той идва при мене.
Ела!
Притисни ме с безумни, свирепи ръце до своята люспеста гръд от червени звезди, до своето зверско сърце, мокро в морава кръв: вземи, изгори ме с пламтящата стръв на свойте целувки – грабни ме оттук ти, отлети, отнеси ме – далече, далече, далече – зад гори, планини, стръмни бездни и гробища, в свойто царство без име – о сън! о чудовище! – дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер: Там! О знам: Ти си Той! Не отхвърляй едничката моя молба, изпълни ми едничкото искане – ах… стой! – Подир знойна и страшна борба, в безсъзнание, няма да знам – и ще чезна – аз гола – в скверната сладост на твойто притискане – не, не, не! – Аз падам надолу – с мене ти – летим през огън и дим, и звезди, зелени въртопи змии, настръхнали копия, – по невидими стръмни пътеки – трясък и прах, кисък и звън; не, не, не! –
Ах!
– Пробуда: камбанният звън. В зората на местност безлюдна оплаквам връх своите меки колене
Цирковата двойка Андриан Ангелов и Лиляна Кабайеро са заедно в живота вече 16 години. Акробатите се запознават в Лас Вегас във времето, когато са работили...
Преди време ви показахме сладките красоти, които твори българката Бистра Дийн, която живее в Австралия. Покрай тази история се натъкнахме на поредната ни сънародничка, която...
Симеон Радев е един от българите, оставили най-солиден отпечатък върху времето, в което живеят. Личност, преобърнала историята на България, чието име не бива да...
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
