Фритьоф Нансен: Утежнявайки тялото, скъсяваме крилете

Фритьоф Нансен
Фритьоф Нансен и неговият кораб Фрам.

Той е една от най-колоритните личности на 19-и и началото на 20-и век. Норвежецът, чието име носят множество улици по света, върхове, ледници, проток, дори кратер на Луната. Фритьоф Нансен – човек с неизчерпаема енергия, която в продължение на 68 години изследва най-суровата част от света – ледовете, океаните и… хората. Изследовател, учен, дипломат, хуманист, Нобелов лауреат.

Фритьоф Нансен
Портрет на Фритьоф Нансен от 1888 г.

Роден е на 10 октомври 1861 г. недалеч от норвежката столица Осло. Още като дете става отличен скиор и дори печели национални първенства по ски на страната си. Записва да учи зоология в Университета в Християния (сега Осло). Едва 20-годишен се отправя на първата си експедиция. На 25 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската академия на науките на Норвегия. Някъде по това време

на Фритьоф Нансен му хрумва идеята,
че може да се покори Северния полюс

Фрам Фритьоф Нансен
Корабът на Нансен Фрам, хванат от ледовете.

Девет години грижливо се подготвя за мисията си. Дори поръчва гениален и революционен за времето си специален кораб, заради който дори най-големите скептици започват да се чудят дали пък този път полюсът няма да бъде покорен. Кръщава кораба Фрам, което значи напред. Нансен събира екип и през лятото на 1894 г. потегля на няколкомесечна люта битка. В крайна сметка не достига целта си, но успява да направи безценни открития за Арктика.

Обратно в Норвегия Фритьоф Нансен е посрещнат като национален герой. Валят награди и признания. Това обаче не му стига. Неуморимият му дух продължава да търси и изследва. Посвещава се на океанографията. До 1905 г. изследва теченията на Северния ледовит океан, дрейфващите ледове, Атлантическия океан, прави научни хипотези, изобретява изследователски уреди. Става толкова популярен, че с лекота намира място в политическите среди.

Фритьоф Нансен
Фритьоф Нансен през 1913 г.

Работи неуморно за постигане на независимостта на Норвегия и става първи посланик на страната си в Лондон. До края на живота си е

отдаден на активна обществена и политическа дейност

Пламенно поддържа Обществото на народите (ОН – предвестник на ООН). Организира хуманитарна помощ за пострадалите от глада след Октомврийската революция.

Става върховен комисар на ОН за бежанците. Като такъв измисля и въвежда (по силата на международен договор, подписан в Женева на 5 юли 1922 г.) специален паспорт, който впоследствие получава името нансенов. С него на бежанците, които нямат лични документи, се дава право да пътуват безпрепятствено по света и да се заселват където сметнат за добре. Това е реално първият в света бежански пасаван. До 1942 г. е признат от 52 държави.

Фритьоф Нансен
Фритьоф Нансен през 1922 г. – годината, когато получава Нобелова награда за мир.

Създаден първоначално заради милионите бежанци след Октомврийската революция, той спасява милиони арменци от геноцида, на който са подложени от османските турци. А по време на Гръцко-турската война от 1919-22 г. дава възможност на

хиляди българи от Западна Тракия и егейските острови да се завърнат в родината

Сред по-известните носители на нансенов паспорт са имената на художника Марк Шагал, композиторите Игор Стравински и Сергей Рахманинов, писателя Владимир Набоков, балерината Анна Павлова, магната Аристотел Онасис.

Фритьоф Нансен
Нансенов паспорт на кирилица краси една от сградите на кметството в Осло.

Заради безценната помощ, която Нансен и неговите комитети оказват на бежанците по света, той е удостоен с Нобелова награда за мир през 1922 г. А паричната сума от наградата влага отново в борбата за закрила на бежанците по света. Нансен не спира да се бори за по-добър свят буквално до последния си дъх. Умира в дома си на 13 май 1930 г. след сърдечен удар.

И за да придобиете още по-добра представа за това колко голямо е било сърцето на човека, чието име заслужено носят толкова много обекти по Земята, от Lifebites.bg ви предлагаме няколко

запомнящи се мисли на Фритьоф Нансен:

Фритьоф Нансен
Фритьоф Нансен с първата си съпруга – певицата Ева Нансен.

“Унищожавам мостовете зад себе си – тогава няма друг избор, освен да вървя напред.”

“С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша.”

“В живота на човек е необходима романтика. Именно тя придава на човек божествени сили за пътешествия отвъд обикновеното. Това е могъща пружина в човешката душа, тласкаща го към велики дела.”

“Човек се стреми към знания. Ако в него угасне жаждата за знания, той престава да бъде човек.”

“Не затруднявайте своя полет с дребнавости, които е прието да се наричат жизнени потребности. Помнете: утежнявайки тялото, ние скъсяваме крилете.”

“По-добре е да караш ски, мислейки за Бога, отколкото да ходиш на църква, мислейки за спорт.”

Фритьоф Нансен
Фритьоф Нансен – една от най-интересните личности на 19 и началото на 20 век.

“Не си успял? Продължавай! Успял си? Продължавай!”

“Никога не спирай, защото те е страх. Няма друг момент, в който да има толкова голяма вероятност да сгрешиш.”

“Любовта е снегът на живота. Най-дълбок и най-мек пада в окопите, останали след битка – по-бели и чисти от самия сняг.”

“Уви! Животът е пълен с разочарования. При достигането на един хребет винаги се изправя следващ – по-висок, който скрива гледката напред.”


Вижте още историята на Ърнест Шакълтън и най-епичния поход към Южния полюс

СПОДЕЛИ
Предишна статияЕмили Дикинсън и силата на нейната тиха страст
Следваща статияВреме за поезия: Йосиф Петров – Съдба
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор