Да послушаме звука на морето с Казандзакис

0
Казандзакис
Кадър от новия филм "Казандзакис" на гръцкия режисьор Янис Смарагдис. Лентата излиза през 2017, обявена от гръцкото министерство на културата за годината на Казандзакис по повод 60 години от смъртта му.

Фамилията му – Казандзакис, е съчетание от турски и гръцки език. Казан, всъщност, съществува като дума и в българския. Окончанието след това е типично за фамилните имена на родния за писателя остров Крит и означава син на… Съответно Никос Казандзакис би трябвало да е син на казанджия.

Баща му Михалис обаче е фермер и търговец на фураж. След раждането на Никос, появил се във време, когато Крит все още е под османско управление, семейството бяга в Пирея. Бъдещият писател е едва 6-годишен, но вече води

живот на бежанец

Бащината земя ще му липсва тепърва и в своите творби той често ще се връща към нея. На 16 г. стъпва пак в родния си град – Ираклион (столицата на Крит). Мирът вече е установен, а Казандзакис има още три години, за да завърши гимназия. След нея се отправя към Атина, където следва право.

Казандзакис
Портрет на писателя в Историческия музей на Ираклион.

Макар да става доктор по право, продължава да се образова. Този път в Париж. Учи философия в Колеж дьо Франс и развива ницшеанските си възгледи. Пътешествията обаче, както и най-бурните му години тепърва му предстоят.

Годините от 1911 до 1922 са белязани от първия брак на Казандзакис – с Галатея Алексио. И тя е от Ираклион, и тя пише – поетеса е, а и феминистка, при това с добро образование. Двамата започват да публикуват заедно, под псевдоними. Но творческото обединение не успява да събере душите им задълго. Много неща се случват на

Казандзакис между сватбата и развода

В последните години от брачния си живот е социален министър. А в първите – се запознава със своя доживотен приятел Ангелос Сикелианос – първият гръцки поет на ХХ век, номиниран за Нобелова награда.

В продължение на две години двамата пътуват из Гърция, за да я опознаят. Посещават места, на които православното християнство процъфтява, и живеят отшелнически в манастирите. Години по-късно Сикелианос дори ще стане кум на втората сватба в живота на Казандзакис. Този път писателят се жени за Елени Самиоу.

Казандзакис
Елени през 1924 г., когато среща Казандзакис.

Когато Елени среща Никос, тя е едва на 21 г. Той е вече на 41 и разведен от две години. Любовната им връзка продължава с много приключения близо 20 години, преди да стигнат до олтара.

Съдбата има странно отношение към преданото им интимно приятелство. Елени надживява съпруга си и достига 101-годишна възраст, но умира навръх рождената му дата (18 февруари) през 2004 г. Преди тази любов изобщо да се случи, още едно

знаково познанство

за Казандзакис става факт по време на първия му брак. Писателят се среща с героя, който го прави известен – прототипа на Алексис Зорбас. Едноименният роман е филмиран през 1964 г., със заглавието Зорбас Гъркът и с Антъни Куин в главната роля. И това отприщва световна слава за Казандзакис.

Вдъхновението му за Зорбас е реален човек. Йоргос Зорбас и Никос се срещат през 1915 г. на Халкидики. Станали близки приятели, те се залавят с миньорство в Пелопонес – дали заради парите, дали за да отърват военната мобилизация за Първата световна война, а може би и заради двете.

В Зорбас гръцкият писател и философ открива онзи хъс за живот, с който заразява всички ни от страниците на прочутата си книга.

Пътешествията за Казандзакис продължават

и извън гръцките полуострови и манастири. Той често е на път към далечни дестинации като Китай, Япония, Русия, а също и до Англия и Испания.

Казандзакис
Писателят над страниците си, от които го познаваме.

В последните години от живота си се вълнува от темата за религията. Или поне така изглежда, съдейки по книгите му Христос отново разпнат и Последното изкушение – роман, който също му навлича световна слава. Този път скандална.

Христос на Казандзакис

различен от традиционния за религията, можете да видите и на кино. Във филма на Скорсезе от 1988 г. – Последното изкушение на Христос, главната роля играе Уилям Дефо. На българска театрална сцена с постановка по романа се зае екипът на Народен театър Иван Вазов. Премиерата стана факт през последния театрален сезон и доказа, че интересът към Казандзакис не си отива със смъртта на гърка.

Напротив. И до днес мнозина се прекланят пред паметната му плоча в родния му Ираклион. Макар отишъл си от коварна болест – левкемия, той е несломим в думите си върху дялания камък:

“Не се надявам на нищо. Не се страхувам от нищо. СВОБОден СЪМ.”

Казандзакис
Паметната плоча на Казандзакис в Ираклион.

Творчеството му също тепърва продължава да излиза

на български

След шедьоври като Алексис Зорбас, Последното изкушение, Капитан Михалис (считана за съвременната Илиада) и Рапорт пред Ел Греко, публикувани у нас през последните десетилетия, тази година издателство Ciela ни даде шанс да се докоснем и до Аскетика.

Сборник от философски есета, които светът сравнява с Тъй рече Заратустра на Ницше. Докато самият Казандзакис описва този свой духовен завет като “най-яркия вик в живота ми”. И тъй като ние не успяваме да степенуваме по яркост любимите си моменти от страниците на гръцкия писател и философ, ви предлагаме микс от всички тях:

 “Колко просто и скромно нещо е щастието: чаша вино, печени кестени, звукът на морето…“

“Всичко, което е необходимо, за да се чувствате, че тук и сега е щастието, е просто и скромно сърце.”

Истинските учители са тези, които използват себе си като мостове и канят учениците им да минат по тях.”

 “Горчива е бавната раздяла с хората, които обичаш, по-добре да отрежеш изведнъж като с нож и да останеш отново сам в естествения климат на човека – самотата.”

“Нещо плаче в целувките ни, а в прегръдките ни се чува скърцане на мъртви кости, и нещо мъртвешко съпътства пулса на нашата любов.”

 “Единственият начин да спасиш себе си се състои в това, да се бориш да спасиш другите.”

“Бях загубил всичките си пари… Всичко беше загубено. И тъкмо сега изпитвах едно неочаквано чувство на избавление. Сякаш бях открил в суровия, мрачен череп на Нуждата свободата, която си играеше в едно малко ъгълче. И започнах да играя и аз с нея.”

“Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише – толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си; и ако ѝ се изплъзне – отиде, отиде горкият! Но ако не скъсаш връвта, кажи ми, какъв вкус има животът?”

“Човек има нужда от малко лудост или никога няма да може да скъса въжето и да се освободи.”


Прочетете още… Орхан Памук – сладкодумецът, виждащ света чрез книги

Отговор