Това е историята на едно момиче с лош късмет. История, в която една жена губи себе си, самоуважението, вярата си в хората, а на няколко пъти е на път да изгуби и живота си. Бренда Мейерс-Пауъл е дете, когато става проститутка в началото на 70-те години. Бренда разказва от първо лице как е била принудена да работи на улицата, как клиенти са я стреляли пет пъти, намушквали са я с нож – 13 и са я изхвърляли от кола в движение.
Тази история има щастлив край
след като прекарва 25 години на улицата, Бренда посвещава живота си на това да попречи други момичета да изживеят нейната съдба. Прочетете равносметката на Бренда… тя има какво да сподели.
„От самото си начало животът ми даваше лимони, но винаги съм се опитвала да направя най-добрата лимонада.
Израстнах през 60-те години в западно Чикаго. Майка ми е умряла, когато съм била 6-месечна. Тогава е била едва на 16 години и така и не разбрах от какво е умряла – баба ми, която предимно се наливаше с алкохол, така и не можа да ми каже по-късно. Официалното обяснение е – „естествени причини”.
Не ми се вярва. Кой 16-годишен умира от естествена смърт? Иска ми се да вярвам, че
просто Господ е бил готов да я вземе
Разказвали са ми, че е била красива и е имала страхотно чувство за хумор.
Така бях отгледана от баба ми. Тя не беше лош човек – всъщност една част от нея беше толкова прекрасна. Четеше ми, готвеше ми вкусотии и готвеше най-добрите печени картофи. Просто имаше проблем с алкохола. Водеше приятелите си на по чашка от бара вкъщи и след като се интоксикираше, тези мъже започваха да правят разни неща с мен. Това започна, когато бях 4 или 5-годишна и стана рутина. Сигурна съм, че баба не знаеше нищо за случващото се.
Тя работеше като чистачка в предградията. Отнемаше ú два часа да отиде на работа и още толкова да се прибере. Така че аз бях от онези деца, които носеха връзка с ключ от дома си, ходех сама на градина и се приспивах вечер. Гадовете знаеха за това и се възползваха.
Бях виждала жени с огромни коси и лъскави дрехи, които стоят пред къщата ни, но нямах представа какво правеха, просто си мислех, че са лъскави. Като всяко малко момиче, винаги съм искала да бъда лъскава.
Един ден попитах баба какво правят тези жени и тя каза: „Свалят си гащите и мъжете им дават пари.” Тогава си помислих: „Вероятно ще правя това.”, защото мъжете вече ми бяха сваляли гащите.
Погледнато от настоящия момент, тогава се справях невероятно добре. Сама вкъщи, имах въображаеми приятели, които ми правеха компания, около които танцувах и пеех песни – въображаеми Елвис Пресли, Даяна Рос и Сюпримс.
В същото време бях изплашена, винаги се страхувах. Мислех си, че нещо не е наред с мен. Въпреки че бях умно дете, не се справях с училището. Превърнах се в дете, което не знае как да казва „не” – ако малките момчета ми кажеха, че ме харесват или се държаха добре с мен това на практика им даваше достъп до мен.
На 14 години вече имах бебета от две различни момчета. Баба ми започна да разправя, че трябва да изкарвам пари, за да плащам за тези деца, защото храната вкъщи не беше достатъчна, нямахме нищо.
Така една вечер отидох сама на ъгъла срещу местния хотел. Носех дреха, която струваше 3.99 долара, евтини обувки и оранжево червило, което си мислех, че ще ме състари
Бях на 14 години и плаках през цялото време
Но го направих. Не ми хареса, но петимата мъже, с които се срещнах тази вечер ми показаха какво да правя. Знаеха, че съм малка и като че ли това ги екзалтираше.
Изкарах 400 долара, но не взех такси, за да се прибера. Взех влак и дадох повече от парите на баба си, която така и не ме попита откъде са. Следваща седмица отново се върнах на същото място, изглеждаше, че на баба ми ú харесваше, когато носех пари вкъщи.
Но третия път, когато отново отидох, две момчета с пистолети ме напъхаха в багажника на колата си. Аз бях, така да се каже, без агент на улицата. Всичко, което си спомням е светлината в багажника и лицата на онези две момчета с пистолет. Закараха ме на някакво поле насред нищото и ме изнасилиха.
След това ме заведоха в хотел и ме заключиха в гардероба
Това са част от нещата, които сводниците правят, за да пречупят волята на момичетата. Държаха ме там дълго време. Молех ги да ме пуснат, защото бях гладна, но единственият начин да изляза беше, ако се съглася да работя за тях.
Бяха ми сводници за около 6 месеца. Не можех да се прибера вкъщи. Опитах се да избягам, но ме хванаха и ме накараха да си платя чрез болка. По-късно бях отвлечена от други мъже. Физическото насилие беше ужасно, но най-тежко беше психическото.
Сводниците са много добри в мъченията, много са добри и в манипулирането. Могат да те събудат посред нощ с опрян в главата пистолет. Други се преструват, че те ценят и си мислиш, че си Пепеляшка, която е срещнала Принца. Изглеждат толкова сладки и чаровни казвайки ти: „Трябва да направиш само още едно нещо за мен, за да стигнеш до добрата част.” След като си преживял толкова лошо, се съгласяваш да понесеш още. Но добрата част така и не идва.
Когато хората описват проституцията като нещо лъскаво, елегантно, като в Хубава жена… е това няма нищо общо с реалността. Проститутката може да спи с петима непознати на ден. За една година това са повече от 1800 души, с които е имала сексуални отношения. Това не са връзки, никой не ти носи цветя, повярвайте ми. Те използваха тялото ми като тоалетна.
Понякога клиентите са агресивни.
Стреляли са по мен пет пъти
Намушквана съм с нож – 13. Не знам защо тези мъже ме нападаха, това, което знам е, че обществото е направило така, че да се чувстват комфортно да го направят. Те идват с яда или психическите си заболявания и решават да си отмъстят на проститутка, знаейки, че тя няма да отиде в полицията и ако го направи, никой няма да я приеме сериозно.
Смятам се за щастливка. Познавах няколко красиви момичета, които бяха убити на улицата. Проституирах около 15 години преди да започна да взимам наркотици. Но след толкова много неща, които си преживял, след като някой е опрял нож в гърлото ти, похлупил е главата ти с възглавница… ти трябва нещо, което да даде кураж на организма ти.
Бях проститутка 25 години и през това време така и не видях изход. На 1 април 1997 г., когато бях почти 40-годишна, клиент ме изхвърли от колата си. Роклята ми се закачи за вратата и
колата ме влачи няколко метра, разкъсвайки кожата на лицето
и едната страна на тялото ми.
Когато ме приеха в една от болниците в Чикаго, веднага ме вкараха в спешното. Заради състоянието ми извикаха полицай, който ме погледна и каза: „Познавам я. Тя е просто курва. Вероятно е ударила някой, взела му е парите и си е получила заслуженото.” След това чух как сестрата се разсмя заедно с него. Върнаха ме обратно в чакалнята, сякаш не струвах нищо, все едно не заслужавах да ме приемат в отделението.
Докато чаках да дойде следващата смяна, се замислих за нещата, които ми се случваха. До този момент винаги съм имала идея какво искам да правя, къде да отида, как да се съвзема. Това казах на Господ: „На тези хора не им пука за мен. Би ли ми помогнал?”
Господ се раздвижи доста бързо. Доктор дойде, погрижи се за мен и ме насочи към социалната служба в болницата. Социалните служби бяха всичко друго, но не и социални. Но те ми дадоха билет за автобуса, за да отида до едно място, което се ръководеше от англичанка на име Едуина Гейтли. Тя се превърна в истински герой и ментор за мен. Помогна ми да преобърна живота си.
На това място не трябваше да се притеснявам за нищо. Казаха ми да не бързам – и останах близо две години. Лицето ми заздравя, душата ми се излекува. Бренда се върна!
Обикновено, ако една жена се измъкне от проституцията, тя не иска да говори за това. Така бях и аз. Просто исках да си намеря работа, да си плащам данъците и да бъда като всички други.
След това започнах да помагам на социални работници и в университетски проучвания. Осъзнах, че никой не помага на тези млади жени.
През 2008 г. основах фондация – Dreamcatcher Foundation. Това е, което искаме да правим – да преследваме лошите сънища, лошите неща, които се случват на млади момичета и жени. Също така водя и следучилищен клуб за момичета, които са такива, каквато бях аз през 70-те години. Досега 13 от тях са завършили средно образование, продължили са в градски колеж или са получили пълна стипендия да отидат в други колежи.
Има добри жени на този свят, има и лоши. Ила лоши мъже, има и добри такива.
След всичко преживяно не бях готова за връзка. Но срещнах един необикновен човек. Той ме подкрепя във всичко и скоро отпразнувахме 10-годишнина от брака си.
Дъщерите ми, бяха отгледани от леля ми в предградията, порастнаха и станаха прекрасни млади дами. Едната е доктор, а другата работи в системата на наказателното правосъдие. Със съпруга ми осиновихме малкия ми племенник и сега, на 58 години, съм майка на футболист.
Тук съм, за да ви кажа: има живот след такива поражения, има живот след такава травма.
Има живот след като хората са ти казвали, че си нищо, че не струваш нищо. Има живот – и не говоря само за малка искрица живот. Има много живот.”
