Как да помогнем на децата да станат лидери?

децата да станат лидери

Няма грижовен родител, който да не се терзае от мисли и съмнения дали се справя достатъчно добре в отглеждането на децата. Всеки се стреми да даде максимума от себе си, да ги предпази по най-добрия начин от опасностите, които дебнат отвсякъде. В тази загриженост обаче несъзнателно допускаме грешки и развиваме някои вредни родителски навици, които пречат на децата да станат лидери.

В първата част на този текст обърнахме внимание на някои такива вредни навици, които ние родителите допускаме, според терапевтите Кати Каприно и Тим Елмор. Както вече стана ясно, според тях е погрешно това, че не допускаме децата ни да рискуват, твърде бързо се втурваме да ги спасяваме, прекалено много ги хвали, задоволяваме всяка тяхна нужда и т.н. (за да видите и останалите, кликнете върху текста на жълт фон).

Остава обаче въпросът ЗАЩО ние родителите развиваме подобни навици? Дали се дължат просто на страха за децата ни или идват от неправилното разбиране на това какво е добро родителство? Според д-р Тим Елмор – и двете. И страхът играе роля, но и неправилното схващане за ролята на родителя в живота на децата му е от съществено значение.

В действителност, всяко поколение родители по един или друг начин се опитва да компенсира нещо, което предишното поколение е направило. И освен това, концентрацията е върху настоящия момент, а не върху следващия. Т.е. искаме децата да са щастливи сега, пропускайки да ги подготвим за бъдещето.

Тим предполага, че повечето родители днес като деца са били свидетели как родителите им спестяват, правят планове, отлагат. И затова са развили усещане, че животът трябва да се живее тук и сега. В резултат, много хора живеят на кредит, не искат или дори не умеят да потискат порива да си доставят удоволствие веднага.

Как могат родителите да се справят с тези предизвикателства? На първо място трябва да осъзнаят ролята и отговорността, която носят. Както за физическото оцеляване и психическия комфорт на децата си днес, така и за готовността им да посрещнат утрешния ден. Те трябва да обучават и тренират рожбите си за живота, а не просто да ги обгрижват. Да си отговорят на въпроса дали са родители или просто гледачи? Дали гледат краткосрочния комфорт или са с ясна визия за дългосрочното израстване?

децата да станат лидери
Родителите трябва да обучават и тренират рожбите си за живота, а не просто да ги обгрижват. И да развиват заложбите на децата да станат лидери.

10 практични съвета от д-р Тим Елмър за това
как можем да помогнем на децата да станат лидери:

1. Говорете с децата за света на възрастните и нещата, които бихте искали да сте знаели, когато сте били на тяхната възраст.
2. Позволявайте им да поемат рискове, дори да има вероятност да се провалят.
3. Говорете за последствията, ако не успеят да научат важни уроци за живота.
4. Помагайте им да използват правилно силните си страни при справянето с житейски проблеми.
5. Учете ги на търпение. Поставяйте ги в условия, в които да им се налага да отлагат удоволствието.
6. Учете ги, че в живота всичко опира до правенето на избори и компромиси. Няма как да имат или да правят всичко.
7. Задавайте им предизвикателства и задачи, които са свойствени за възрастните – като това да платят сметка или да договорят условията за нещо, подобно на бизнес сделка.
8. Запознайте ги с хора от обкръжението си, от които могат да черпят опит и познания.
9. Помогнете им да си изградят правилна представа за добро и пълноценно бъдеще и очертайте заедно основните начини, по които да го постигнат.
10. Отпразнувайте всеки успех по пътя към самостоятелността и отговорността.

Вижте още трябва ли да има правила в живота на децата ни

СПОДЕЛИ
Предишна статияРодителски навици пречат на децата да станат лидери
Следваща статияБащата на шоубизнеса и чудаците в неговия цирк
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

Отговор