Как Швейцария изчисти срамното си петно

Официалната статистика за качеството на живот, особено при децата, днес отделя на Швейцария едно от челните места в света

Как Швейцария се пребори със срамното си минало?

Тежък физически труд. Побои. Физически и психически тормоз. Отнето детство, съсипан живот. Защо? Как Швейцария се справя с това?

Заради лошия „късмет“ да се родиш в бедно семейство или в такова от малцинствата… или единият родител просто го няма, все едно по какви причини. Жестока система, обричаща хиляди на живот, белязан от травми. Официална практика в една от най-богатите и мирни държави на света – Швейцария, чак до 1981 г. За това ви разказахме съвсем наскоро в историята за Децата роби на Швейцария.

Историята предизвика много силни реакции. Шокът е още по-голям, ако живееш в Швейцария.

децата роби на Швейцария
Допреди няколко десетилетия много деца са били насилствено отнемани от родителите им и превръщани в роби

Без да оправдавам швейцарската политика, не мога да не отбележа, че им прави чест, че открито признават проблема и се извиняват! И не само това – под НАТИСКА на ОБЩЕСТВОТО идват нови и нови разкрития. Говори се за репарации, дори има заведена процедура за референдум по този въпрос. Представете си всичко това, пренесено в друга реалност.

На колко места по света нещата биха се развили по подобен начин?

А всяка страна има своите черни страници, да си кажем правичката. Затова написах за срамното минало на тази държава – защото е поучително най-вече случващото се след това… Защото в момента грижата за децата е абсолютно издигната в приоритет. Това е едно от най-добрите места за деца в света. Твърдя го с абсолютната убеденост на майка, отглеждаща децата си в Швейцария. Време е да прочетете защо.

За да бъда максимално обективна, ще започна с поредната драматична история от страната на часовниците, сиренето, кравите и шоколада, която непряко може би има връзка с тази черна страница от историята на Швейцария.

В началото на 2015 г. стана известен случай, при който

майка уби 5-годишния си син и 2-годишната си дъщеричка

заради задържането им в дом. Причината – родителите на децата били арестувани заради измами. По време на престоя им в ареста, малчуганите били настанени в социална институция. След като майката била освободена, бащата останал в затвора. Тя имала право да посещава редовно децата си, а по Коледа те били освободени да се приберат при нея.

След празничните дни обаче трябвало да се върнат в дома. Въпреки желанието на майката да останат при нея. И въпреки това на родителите ѝ децата да отидат при тях, ако не могат да са с дъщеря им. Това довело майката до лудост, която я накарала да посегне на рожбите си. Взела нож и ги заклала, а след това нанесла и на себе си множество рани. Не чакала адвокатката ѝ да обжалва, не искала да се бори.

Този случай повдига веднага множество въпроси.

Как Швейцария третира децата си днес?

Дали съответните социални служби не са превишили правомощията си, задържайки прекомерно децата, разделени от близките им? Или може би не са работили с майката достатъчно, за да разберат, че е склонна към по-крайни действия и евентуално да предотвратят тази трагедия? Самото общество реагира негативно към работата на социалните – включително със смъртни заплахи, заради които се наложи временна охрана на служителите от страна на полицията.

как Швейцария изчисти срамното петно
Швейцарските деца днес са на особена почит – голяма промяна за кратко време

Очевидно все още социалните служби имат правомощия да разделят деца от родители (и няма как да е другояче, все пак някои деца имат реална нужда от такава мярка). Но ако преди тези решения са се взимали на местно ниво, често абсолютно непрофесионално, сега с проблемите на децата се занимават кантонални служби, съставени от специалисти.

Настаняването на деца в приемни семейства

се осъществява с посредничеството на организации, които подлежат на регистрация към съответната служба и чиято работа принципно подлежи на отчетност и контрол. Макар, че има критики, че контролът не е достатъчно ефективен. И че освен всичко, няма централизирана система, която да следи съдбите на приемните деца. Ето защо, например, не е ясно колко деца в момента живеят при приемни семейства в Швейцария. Предположенията варират от 4 до 20 хиляди.

Иначе принципно се следи децата да имат добри отношения с приемните си родители и когато такива не са налице, се налага преместване. Това е основната критика към сегашната система – че има случаи на многократни премествания на деца в приемни семейства, заради които не успяват да изградят трайни връзки, а това неминуемо им нанася психични вреди. На фона на случващото се само допреди няколко десетилетия, днешните критики и проблеми изглеждат направо като бели кахъри.

В Швейцария все още функционират множество социални институции

но структурата и услугите, които предлагат, вероятно са различни от затворените домове, с които сме свикнали. Преди всичко се предлагат различни услуги в помощ на семействата на деца с различни нужди. Все още има домове, в които живеят деца на всякаква възраст заради различни проблеми. Понякога пребивават там временно, понякога продължително. Друг е въпросът, че такива случаи вече са рядкост, при изключителни обстоятелства, при реална заплаха за децата.

В същото време, в страната работят множество скъпоплатени адвокати, а т.нар. правна застраховка е изключително популярна. Ползва се от бедни и богати, а адвокатите имат интерес от всяко дело, спечелено за клиентите им. Работи се изключително с психолози и всякакви други специалисти.

как Швейцария изчисти срамното петно
Връзката между детето и приемното му семейство е изключително важна, но не винаги успешна

Според международната организация за опазване правата на децата Humanium (с офиси в Германия, Франция и Швейцария), Швейцария е едно от най-добрите места за отглеждане на деца. И все пак, от организацията посочват, че все още има някои

проблемни области

по които може да се работи. Сред тях са:

  • насилието над деца (много рядко срещано, забранено със закон);
  • дискриминацията на различните във физическо, културно или етническо отношение;
  • самоубийствата като основна причина за смъртност сред младежите между 15 и 24 годишна възраст;
  • бедността сред малка част от населението (около 4% от децата до 17 годишна възраст получават социални помощи);
  • броят на децата без официален статут (според организацията около 10 000), които лесно стават жертви на трафик, сексуална експлоатация или влизат в мрежите за разпространение на наркотици, а някои просто изчезват безследно и няма как да бъдат проследени.

Ясно е обаче, че в много други страни, където децата живеят наглед добре, тези проблеми са дори още по-сериозно изявени.

Сами разбирате, че заради реформираната социална система, заради относителната прозрачност, но най-вече заради обществения интерес,

днес Швейцария е коренно различна

особено по отношение грижата към децата. А наблюденията на Humanium, че това е едно от най-добрите места за отглеждане на деца, се потвърждават и от куп други организации и изследвания. Ето малко данни от официалната статистика:

По данни на The Economist Intelligence Unit (компания за проучвания и изследвания в групата Economist, издаваща престижното едноименно списание), през последните години Швейцария е най-доброто място в света, където можеш да се родиш.

Основните критерии, по които се определя мястото на една страна в тази класация, са икономически и социални, свързани с качеството на живот. Или иначе казано, определя се в кои страни се живее най-сигурно, здравословно и богато. Само допреди 25 години Швейцария е била твърде далеч от първите 10 в тази класация.

Днес е безспорният първенец

Заради отличната система на здравеопазване, правеща швейцарците едни от най-дълголетните хора на планетата и същевременно осигуряваща най-ниска смъртност сред деца и новородени. Заради икономическата стабилност и просперитет, малките нива на безработица, ниските данъци, големите доходи, макар и при най-високи разходи за живот. Още заради политическите свободи и престижа на семейния живот. Не без значение е традиционният военен неутралитет и изключително ниската престъпност, даващи сигурност и спокойствие. Както и чувството на щастие, социална и културна удовлетвореност, които споделят жителите на страната.

Къде сме ние? С тъга ще отбележа, че България се намира на незавидното 61-во място в тази класация за 2013 г.

деца Швейцария
Едно от най-добрите места в света, където можеш да се родиш.

По данни на изданието 24/7 Wall St. (онлайн издание за бизнес и икономически новини, цитирано редовно от най-големите информационни сайтове и портали, сред които MSN Money, Yahoo!Finance, Time.com, USAToday и The Huffington Post),

Швейцария е страната с най-добри възможности за развитие на децата

Класацията на изданието е базирана на изследвания на Gallup; UNICEF; Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), сред които изследванията за качество на образованието на PISA; Международния валутен фонд и CIA World Factbook.

От изданието посочват, че 95% от хората в Швейцария смятат, че децата имат реални възможности за успех, а 92% твърдят, че отношението към мъниците е базирано на достойнството и уважението към личността. Освен това, в тази държава децата със свръхтегло са едва под 10%, което е изключително постижение в днешно време. А нивото на образованост в страната е едно от най-високите на планетата.

Според изследванията на PISA

(Програма за международно оценяване на учениците към ОИСР) швейцарските деца са сред най-добре образованите в света. В областта на математиката, езиковата култура и природните науки, те постигат над средните резултати от изследванията и традиционно нареждат страната си в челната петнайсетица.

За сравнение, в последното изследване България е на незавидното 47 място (три години по-рано, през 2009 г. е била 46-та) с резултати под средните за света.

С което не искам да омаловажавам успехите на най-добрите в нашата система, просто обръщам внимание, че средното ниво е тревожно ниско. И имаме само и единствено интерес да сме наясно с това, за да търсим решения на проблема.


Вижте още по темата за швейцарската образователна система


20150206_145717

Днес Швейцария е отличник в класациите, свързани с качеството на живот, особено на децата

По данни на ООН (Класация на годишния световен индекс на щастието)

Швейцария е най-щастливата страна в света

След нея се нареждат скандинавските страни и Канада. България е на тревожното 134-то място от общо 158 държави. Преди нас са страни като Камерун, Шри Ланка и Малави.

Няма смисъл да отбелязвам, че сме последни в ЕС. Това е поредната класация, която отчита доходи на населението, здравеопазване и очаквана продължителност на живота в добро здраве, политическите и социалните свободи, нивата на корупция, нагласите на хората.

В класацията на Save the Children, измерваща благосъстоянието на децата по света, Швейцария отново е сред първенците на планетата. В това изследване най-голяма тежест имат показателите хранене, здравеопазване и образование.

Всяка година се отбелязва прогрес

в световен мащаб, макар и с доста бавни темпове. До 2006 г. Швейцария дори не е в десятката. При последното издание на списъка през 2012 г. вече е на 7-ма позиция. Пред нея са само Япония, Испания, Германия, Италия, Франция и Канада. Най-лошото място за деца по света тогава е Сомалия. България не участва в тази класация.

Според изследване, цитирано от ВВС за най-добрите места за отглеждане на деца-чужденци (на емигранти, временно пребиваващи и т.н.), Швейцария отново привлича вниманието с отлични резултати. Специално се споменава факта, че в тази страна децата основно учат чрез игрите и не се притискат за отлични резултати (т.е. нито двойкаджиите, нито отличниците биват сочени с пръст и давани за пример или назидание).

В действителност по-голямата част от завършващите изобщо не поемат към образование в университет, склонни са да заложат на занаят или на частен бизнес, в който да се чувстват комфортно и щастливи. И макар мнозина чужденци да се изолират в т.нар. емигрантски балони, където нямат много контакти с швейцарци, все пак за децата е по-необходимо да се интегрират и адаптират към условията. А с времето тези усилия се изплащат.


Вижте още: Как се отглеждат деца в Швейцария

СПОДЕЛИ
Предишна статияЛюбовта, без която не можем
Следваща статияТръпката да се подстрижеш сам
Кристина Колева
По натура съм любопитка, по душа съм скиталка. Само с това мога да обясня факта, че от няколко години живея в чужбина, макар от цялото си сърце да обичам България. Обичам да се смея, плаша се от скуката. Естествено, дай ми да пътувам, да срещам нови хора, да опознавам нови места. Обикновено съм кротка, но вътре в мен винаги напира една бунтарка. Всъщност, затова станах журналист преди има-няма 20 години. Обичам да разказвам, но преди това внимателно проверявам всяка подадена ми информация. Това трябва да е изкривяване, придобито от годините работа като разследващ журналист. А може пък точно заради тази страст да станах такава. Разследвала съм случаи на корупция и злоупотреби с власт в известно телевизионно предаване. Вярвам, че журналистиката е призвание на всеки, който иска да промени света около себе си и има волята да преследва тази цел.

5 КОМЕНТАРА

  1. Като някой, прекарал последните 25 години от живота си в Швейцария, мога само да кажа, че там има всички условия за добър живот, но всичко е много, много скъпо.

  2. Била съм в Швейцария само 3 месеца и все пак много от данните на статистиката не се връзват с моя опит. Вярвам, че престъпността е ниска, ама в квартала, в който живеех, се оплакваха от поголовни кражби. И домът, в който живях, бил обиран 2 пъти, при единия стопанинът си бил вкъщи. И сестра му, която живееше на 2 часа път с кола, говореше за обири там.
    Имах неблагоразумието да изляза на разходка само с едни ключове в ръка. Арестуваха ме жителите на квартала с единственото обвинение, че съм вървяла по тротоара и съм зяпала градинките. Донякъде беше смешна гледка: моето 50-килограмово величие, заобиколено заплашително от трима едри мъже, които го гледат отгоре-надолу с неприязън и закана. Откараха ме до адреса ми с полиция, която ми прегледа документите и ме разпитва.

  3. Началото на текста има съвсем различен характер от края му. Краят е твърде апологичен и нелогичен, за да е убедителен.
    Например, цитира се издание ***, че “95% от хората в Швейцария смятат че ДЕЦАТА ИМАТ РЕАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСПЕХ”.
    Кои деца и за какъв успех?
    Вероятно известна част от тези 95% швейцарци са и фермерите, които смятат, че са изпълнявали важна социална функция преди 1981 г., третирайки като роби, т.е. като “нечовеци” приемните деца. И докато тези деца са работели неописуемо тежък труд, били са малтретирани, стерилизирани и пр., други деца в същата тази Швейцария са постигали успех!
    А пък преди много десетилетия, български политици са поставяли за цел “България да стане Швейцария на Балканите”!
    Слава Богу, че Той не е допуснал да стане това!

  4. Също така се посочва, че “по данни на ООН, Швейцария е най-щастливата страна в света. А след нея се нареждат скандинавските страни и Канада”.
    Странна класация, защото както и Швейцария, Канада се “прослави” с отношението си към децата – с геноцида на индианските деца, продължил от 1880 до 1980 година, в резултат на който са загинали повече от 50 000 деца, десетки хиляди са станали инвалиди (физически) и неустановено какъв брой са инвалидизираните поради психически заболявания.
    В щастливата и богата Канада през 1995 (не толкова отдавна!) започва работа Трибунал за разследване на училищата- интернати за индианци…

    • Привет, Зорка! Писали сме по темата за индианските деца и Канада. Потресаващо! Аз разбрах за съществуването на тази ужасяваща практика от приятелка, чиято майка е именно сред индианските деца в Канада, отделени от семействата си. Тя е осиновена от канадско семейство. Текстът може да откриете тук: https://www.lifebites.bg/indianski-deca-canada/
      А това, че страни като Швейцария и Канада са имали подобно отношение към деца, наистина не пречи да се наредят в класации за най-щастливи хора, живеещи там. Поздрави!

Отговор