Алеко и неговият бай Ганьо: Любими цитати

бай Ганьо
Вероятно най-популярният български литературен герой.

Бай Ганьо, Ганьо Сомов или Ганьо Балкански е един от най-емблематичните герои в българската литература. Чрез него писателят Алеко Константинов показва голяма част от отрицателните черти на българина, въпреки че успява да накара читателя да се замисли за тях през смях.

Бай Ганьо е всеобщ любимец на малки и големи

но създателят му е бил критикуван от някои от своите съвременници. Ето какво казва Петър Дънов по този повод: “Алеко Константинов направи грешка с бай Ганьо, като показа само отрицателните черти и затова бе наказан, че създава типа на българина като тип на отрицанието. Той трябваше да изнесе и положителните черти на българина.”

Ние много симпатизираме на г-н Балкански и приемаме чувството за хумор, с което авторът го е описал. Затова подбрахме някои от любимите си цитати от поредицата книги за бай Ганьо.

Усмихнете се широко и си припомнете това:

бай Ганьо
Бай Ганьо пред Алеко.

“– Ами ти от бързане забравил си да заплатиш бирата си, бай Ганьо.

– Аз я платих.

Имал си бол пари – платил си я. Я качвай се, качвай се по-скоро да не припкаме пак подир машината – каза наставнически бай Ганьо.”


“Той се огледа по стените на коридора, потърси някой гвоздей да закачи възела си; той мисли, че щом е стена, трябва да има и гвоздей по нея, и се обръща към мене: – Ама простя работа тези немци, един гвоздей не им стига ума да забият, па казват, че ние сме били прости. Като се убеди окончателно в простотията на немците, бай Ганьо сложи нерешително кърпицата си с мускалите пред входа на стаичката си, за да му са пред очите, доде се изкъпе.”


А бай Ганьо… възлезе бързешката по стълбата (на басейна – бел.цит.), изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:

– Булгар! Булга-ар! 

И още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше:

“Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!”


Какво ще ú гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците – и у нас има кой да ги яде…”


“Бай Ганьо от бързина, види се, беше забравил да тури в дисагите закуска. “А бе най-сетне българи сме, ще се прегледаме. От тогози къс хляб, от оногози сиренце – ще помине човек. Ами!” И наистина, той помина добре. Другарите му го угощаваха с ядене и пиене –

той ги угощаваше с най-горещ патриотизъм, смесен с апетит и жажда

Но всичко си има край. Свърши се най-после провизията на съседите ни, изпразниха се галоните. …Бай Ганьо почна да се присламчва към нашето купе. Отпърво диреше разни предлози: ту кибрит ще поиска, ту една чаша коняк – че го заболял стомахът, – а сетне лека-полека усвои се, попривикна и, кажи-речи, не излизаше от стаицата ни. Забрави другарите си, па и защо му са? – Нямат нищичко – всичко изядено, всичко изпито, – а у нас, слава богу, все се понамирваше по нещичко – купувахме си по станциите.

Бай Ганьо от любопитство не изпущаше случая да опита иностранните продукти: – Туй какво е, грозде ли е? Браво! Гледай! Я дайте една чепчица. Мм! Хубаво! Браво! Любознателността го караше да се запознава по този начин със закуските ни, с коняка ни, с табакерите ни. – Тази табакера дали е от кавказко сребро? – любопитствува бай Ганьо, като вижда едного от нас, че се готви да запуши. – Не е, виенска направа е! – отговаря притежателят. – Тъй ли? Я дай да я видя. Ц… ц… ц! Гледай! И тютюн има, български, нали? Браво! Я чакай да завъртя една цигарка. Аз си имам цигарени книжки, ако ви потрябват – тук съм!“

бай Ганьо
Бай Ганьо.

“Ний се сговорихме да опитаме докъде може да стигне потребността на бай Ганя за удобства и той почна чистосърдечно да дава храна на нашето любопитство: – Я се поотмести малко към края да си сложа и другия крак. Ха така! Браво! Е-е-е-х! Майка му стара! Кеф! Я чувайте машината какво прави: тупа-тупа, тупа-тупа! Фърчи!… Много обичам така да се обтегна. Отвъд тясно. Па и другарите – прости хорица, какво ще приказваш с тях?… Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим,

тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша

Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща? – Купуваме ги – отговаря едва сдържано един от нас. – Тъй ли? Браво! – одобрява той с пълни от сочната круша уста. – Аз обичам круши.”


“Слугата се приближи към пътниците и почна да изтрива масата: – Не искате ли нещо? – попита той. – Не щем, ний си имаме. Ама, хайде, нейсе, дай една вода и едно огънче: налей прясна вода – поръча бай Ганьо.”


Вижте още култови цитати от друго голямо наше перо – Чудомир


“– Аз имам чушки в дисагите си – съобщи ненадейно бай Ганю. Той гореше от желание да си разтрие една чушчица от дребните в супата, която се показа съвсем бледна за неговия стомах, но се стесняваше да извади чушки,

да не го помислят за простак

та искаше по-напред да сондира стопаните. – Да? Имате чушки? – обади се Иречек. – Как не, нося си аз чушки; нали знаете, “Българйя майка мила” не може без лютичко – казва иронически бай Ганю и без да чака повече, скача от стола, спуска се в кабинета, домъква дисагите си, прикляква над тях гърбом към стопаните и донася на трапезата две чушки. – Две стигат за петима ни, страшно са люти – заявява той, като изтърсва половина чушка със семките в чинията си и остатъка любезно предлага на стопаните: – На, заповядайте, разтрийте си, хе, хе, хе, по български! Не, не, разтрийте, слушайте мене и ще видите какво нещо е. Е, вий знайте: насила хубост не става. Чакайте аз да си разтрия, че да ви покажа какво се вика супа.

И наистина, бай Ганю разлюти супата си до такваз степен, щото един непривикнал човек би се отровил. И почна да сърба;

ама сърба българинът, не се шегува

триста псета да се сдавят, не могат го заглуши. Едри капки пот му замрежиха челото и като че се стремяха да рукнат в чинията му. Бай Ганю сръбне веднъж откъм върха на лъжицата, остави лъжицата и затисне лютата влага с два-три залъка хляб; пак вземе лъжицата, сръбне супа, смръкне с носа си навътре и пак два-три залъка хляб.

– Я ми подайте още едно късче хлебец. Вий съвсем без хляб ядете – учудва се бай Ганю. – На Българйята дай хляб; ние много хляб ядем; да не се хваля, ама с таквази чорба, пърдон, с таквази супа цял самун хляб изядам. Бас държа. Бас не държаха, но и без това бай Ганю унищожи доста хлебец. – Туй винце отде го вземате – любопитствува бай Ганю, не че го интересува отговорът, а така, да намери предлог за още някоя чашка. – Купуваме го – отговаря стопанинът, – добро ли е ?

– А-а! Чиста стока! Купувате го, а? Я подайте шишето насам. Каквото се е запалил стомахът ми от чушката като нажежено желязо, да ливна сега цялото шише, ще зацвърчи отвътре. Ех, у нас винце, половин лев оката, като му светнеш една окица – тука ли си!… А, оригнах се, прощавайте: туй малко просташко пада, ама пърдон, човещина, не можеш да го задържиш!… Обедът у Иречека благодарение на бай Ганя излезе доста оживен.“


“– А бе, бай Иречек, я ми кажи твоя милост леберал ли си, консерватор ли си? Май-май, че си консерва, както виждам. И аз, ако питаш, не мога да ги разбера нито едните, нито другите, ама хайде, да не им остане хатъра… Знайш, алъш-вериш е то, не е шега… Па да ти кажа ли правичката… (Тука дали няма някой да ни подслушва?) Да ти кажа ли правичката?

И едните, и другите са маскари!

Ти мене слушай, па се не бой! Маскари са до един!… Ама какво да сториш? Не се рита срещу ръжена!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? Хубаво, ама като не им клатиш шапка – дявол не може те избра! Тъй е! Аз съм врял и кипял в тия работи, че ги разбирам…”

Отговор