Господи, благодаря ти, че нямам мъж!

9
Една жена може да е щастлива и без мъж до себе си

“Каква ти почивка през уикенда? Мъжът ми яде толкова много, че правя по три манджи – да има за през седмицата“, каза приятелка, докато бяхме на почивка. Казах си – “Господи, благодаря ти, че нямам мъж!“

Не се шегувам. Наистина си го казах наум. Не мога да си представя двата ми почивни дни в седмицата да минат край печката – готвене, миене на един куп съдове, пренасяне и отнасяне. Че това почивка ли е? И осъзнах колко

добре се чувствам като разведена

Отглеждам сама детето си с баба – помощничка на разположение. Всъщност благодарение на бабата мога да си позволя да не готвя и дори да се гордея с това. Е, някак си не ми е по вкуса да се въртя край печката и това си е.

mom-863055_960_720
Ние сме две, имаме и баба. И свобода освен това.

Приятелка на моя приятелка също със задоволство отчела, че е сама с думите: “Не ми се налага да готвя като ничия майка.“

Много се смях на този лаф, защото си давам сметка колко е верен, тъй като за почти всички мъже мама готви най-добре и непрекъснато сравняват гозбите на любимите си жени с майчините. И не осъзнават колко могат да отблъснат половинката си (независимо дали е законна или не) с това.

Благодаря на Господ, че нямам мъж

и когато сутрин някоя колежка се оплаче от хъркането на партньора си и ú видя сенките под очите. Давам си сметка, че не ми се налага да побутвам раменете, ръчкам в ребрата, стискам носа на някого, само и само да спре дъскорезницата. Кога ще заспя вечер си зависи само и единствено от мен, качеството на съня ми – също.

Но свободното време и липсата на хъркане за мен са само два от плюсовете, че нямам мъж до себе си. Какви са останалите? Чувствам се свободна. Не само че не готвя в промишлени количества, а и не слугувам на мъж. Глаголът на някои може да прозвучи пресилено, но приятелки и колежки признават, че пренасянето и отнасянето на вечерята си е вид слугуване.

alone3
Спокойствието и тишината могат да дадат толкова щастие на една жена

Докато семейната ми приятелка се върти край печката през уикенда, аз въртя дупе, спортувайки. Още една точка за мен. В събота отивам в някоя книжарница, избирам си книга, после сядам в едно заведение и пия мляко с нес, сок от бъз или чаша розе. Или се срещам с приятелка на някое от трите изброени питиета. Идилия и в двата случая! Ако ме мързи, мога просто след тренировката да легна и да си поспя.

Наскоро открих и

колко е хубаво да пътешестваш сам

Решавам къде да отида, правя си резервация, обувам маратонките, слагам сака на гърба и поемам нанякъде. Къде да се разхождам и кога си е само моя работа. Няма: “Ама, на мен ми се спи, ти се оправяй с детето“, “Ох, защо ме караш да вървя пеша“, “Грях е да съм в музей, докато дават мач от Шампионската лига“ и тем подобни.

И понеже, както вече стана ясно, не обичам да готвя, съвсем логично е, че обичам да ходя по ресторанти. И тук идва най-готиното. Влизам в ресторанта с думите – “Маса за един, моля“. За щастие не винаги сервитьорите предлагат най-забутаните маси (въпреки че на една такава забутана се любувах на река Янтра). Особено ако не е час пик, имам огромен избор. Разполагам се и се наслаждавам на храната, понякога придружена с чаша вино.

Никой не ми мрънка

че нещо не му харесва или не се тюхка, че не може да си пафка цигарката. И да си призная, не страдам от това, че никой не ми съблича якето или палтото и не ми намества стола.

Освен това като сингъл пред мен не стои дилемата кой филм да гледаме с любимия в киното. Ако жената иска Сексът и градът или Момичето от Дания, а мъжът 300 – възходът на една империя или Завръщането например – настава драма. Отивам на този, на който съм си решила. Никой не ми се сърди, че е гледал женска глупост, както и аз не казвам, че съм гледала само кървища. Сега се сещам, че на по-млади години мислех, че само шантавите ходят сами на кино. Колко съм грешала!

girl-571808_960_720
Пътешествия, кино – всичко е както аз си пожелая

Вероятно това са само част от плюсовете за съвременната сингъл жена. Обобщено с едно изречение – не робувам на мъж. Аз съм си аз и правя нещата, които ми харесват. Живея собствения си живот в собствената си кожа и се чувствам прекрасно. И благодаря на Господ, че нямам мъж!

Прочетете още… Осем типа обвързани жени (с деца)

9 КОМЕНТАРА

  1. Тъжно ми е за теб, момиче. Тъжно е да не познаваш любовта. Не, не влюбването и лудия секс, любовта.
    Аз ИМАМ мъж и благодаря на Господ всеки ден за това. Да, имали сме и лоши дни, били сме си сърдити, “слугувала” съм му, чувствала съм се неразбрана, искало ми се е да съм сама… но всичко това събрано накуп от едната страна на везната не може да натежи над прекрасното усещане, че си цял. Че си постигнал симбиоза с друга душа, че те обичат ВЪПРЕКИ.
    Все си мисля, че и твоят бивш сигурно си повтаря “Господи, благодаря ти, че нямам жена!” Нямам понятие каква е историята ти, може да си била омъжена за боклук и наистина да си се отървала. Да, самотата е за предпочитане пред съжителството с боклук. Но все пак, не забравяй, че не си съвършена и теб трябва да те “търпят”, нали?
    Аз съм щастлива, че имам мъж.
    Да, хърка. И какво? Просто свикнах и не ми пречи. Дори ми действа приспивно. Пък и аз почнах да похърквам с годините. Хъркаме си в хармония.
    Да, харесваме различни филми. И какво? Всеки си гледа на неговия компютър в хармония. Има филми, които и двамата обичаме. Тях си ги гледаме прегърнати, с купа пуканки.
    Да, готвя му. И какво? Обичам да готвя. А когато не ми се готви, просто му казвам, той се засмива и ядем домати със сирене.
    Да, съобразявам се с него при планирането на ваканцията. И какво? Това са приятни и вълнуващи дискусии, забили нос в монитора, оглеждайки дестинации и хотели. Винаги се намира вариант, който се харесва и на двамата. ВИНАГИ! А и никой не пречи на другия да отиде някъде сам или с приятели. Той обича “сървайвинга”, а аз го ненавиждам. И какво? Той си ходи с приятели веднъж в годината. Аз обичам операта, а той я ненавижда. И какво? Ходя си с приятелки.

    Недей, момиче. Недей да благодариш на Господ, че нямаш мъж, а че си все още жива и здрава. Защото аз знам с каква любов, тревога и сълзи в очите ме гледаше той, когато се събуждах от упойката в болницата. И знам как трепереха краката ми, докато чаках пред кабинета на лекаря да чуя диагнозата му.

    И още нещо, миличка… Ти отглеждаш детето си с помощта на “баба”, която е “винаги на разположение”. Да, ти не слугуваш на мъж, но тя слугува на теб. Може би ще кажеш, че ѝ е приятно, че го прави с удоволствие, че това осмисля живота ѝ? Може. Но тя не е имала избор. И ти водиш своя комфортен, “свободен” живот благодарение на майка си, която не води такъв. “О, тя обича да готви и да домакинства!” – така ли ще ми отговориш? Всъщност, жертвайки се за тебе, вероятно отдавна е забравила какво обича. Просто обича това, което е нужно на теб.

    И последно… Детето ти расте с две жени. Достатъчно образована си, за да си чела достатъчно. Умните хора са казали – мъжкото присъствие е жизнено важно за детето. Да, не му трябва баща пияница, побойник и мръсник. Но и гаджетата за една нощ на майка му не са точно нужното “мъжко присъствие”. Така че, вместо да благодариш на Господ, че нямаш мъж, по-добре го моли да те научи как детето ти да порасне здраво психически. Как да не стане мръсник като баща си (ако е момче) или да не налети на мръсник като баща си (ако е момиче).

    Това е черупката на наранения, мила. Много са те наранили и сега се наслаждаваш на неуязвимостта си. Никой не може да те нарани! Защото просто няма никой. Да, така е – това е по-сигурно. Но, повярвай ми, щастието не е в това. Аз съм уязвима, мога да бъда наранена жестоко. Рискувам. И съм щастлива. Обръщам се назад и виждам един пълен живот. И дори не се сещам да се оплача, че трябва да “слугувам”.

    Хайде, остани си със здраве. Отивам да готвя.

    • Благодаря! Вашият коментар си струваше да прочета и статията! Една щастлива като вас жена

  2. Горкото момиче! Хвали се е, че е завършен егоист. Че нали човек е щастлив като служи.
    Горкото дете на това момиче! Гледано от две жени!

  3. Тази статия навява леко аромата на гроздето от една позната басня. Да, това да намериш половинката си означава известна доза съобразяване, но слугуването е силно пресилено и е било актуално през 80-те. Списъкът с недостатъци е дълъг, но също толкова дълъг би бил и списъкът с плюсове. Точно за това такива гръмки генерализации звучат тъпо.

  4. A na men mi e tajno za takiva elementarni hora, koito si mislqt che koeto na tqh im haresva se haresva na vsichki. Nqkoi jeni prosto sa silni i samodostatachni. Vie ako vi haresva, badete prislujnici. Trqbvat si prislujnici i kralici na toq svqt. Aide priqtno prekarvane krai pechkata! Az otivam na shopping!

  5. Повече от 25 год бях женена и трябваше да агонизирам с един егоист,пияница,женкар/меко казано/,скандалджия,побойник! Сега съм сама и много ама много щастлива! Децата ме обичат и подкрепят,аз им помагам,но вече съм господар на живота и времето си!Защо е необходимо да се обвързваш след един провален брак и да търсиш любовта? Да,да тя тъй се намирала и идвала! Взела съм си поуката,не искам да ставам за смях на хората и да срамя децата,а и като гледам какви са свободните мъже-мъка!Свестните мъже си гледат къщите/мъжете ще кажат същото и за нас/,но вкусът на свободата е сладък и няма нужда от повече агония!Написаното по-горе е абсолютно вярно и я подкрепям тази дама!

  6. Мъжът в къщи е проблем, мъжът за срещи е удоволствие. Подкрепям авторката за смелостта да върви срещу течението и да търси своето щастие!

  7. Жалко, че много хора мислят, че или си “силна” или си “слугиня”. Не правят разлика между “слугувам” и “грижа се”. Не е нужно мъжът да готви и чисти, за да се характеризира като “грижещ се”. Достатъчно е един държащ на семейството си мъж да ходи на работа, да изкарва пари, да дава парите си за домакинството, да не е прахосник, пройдоха, побойник или скандалджия.
    Напълно съгласна с Мира Василева

  8. Браво на авторката! Любовта и брака нямат нищо общо. Дънов е казал, че бракът е училище, а не завършек на любовта. Ние се раждаме свободни, но сами си слагаме оковите. Това е бракът. Родени сме да сме свободни като князе, но сами се заробваме в слугинстване…

Leave a Reply to Къпинка Откажи