Аз също: А ти знаеш ли какво е “сексуален тормоз”

0
сексуален тормоз
През последните седмици много жени намериха сила и смелост да признаят и проговорят за меко казано "неприятните" си изживявания. Аз също.

Той беше женен на 35. Беше шеф. Голям шеф. Имаше шофьори – двама. Парк от кадилаци и многобройна охрана. Имаше си и банка, и титли – Главен изпълнителен директор и Шеф на борда на директорите. Седеше в огромен кабинет и подписваше със златни писалки купищата документи, които му внасях. Аз бях на 19.

Помня и до днес ускоряването на ритъма на сърцето ми, когато копчето на вътрешните линии на телефона светнеше с обаждане от кабинета. Викаше ме… Устата ми пресъхваше, ръцете ми започваха да треперят, а топката в стомаха ми натежаваше толкова много, че почти ме залепяше за облегалката на стола. Изправях се с усилия на токчетата си (беше негово желание да съм с високи токове и винаги с къса пола, маскирано като “дрес код”) и пристъпвах плахо в кабинета. А там, в повечето случаи, ме посрещаше

мазната му усмивка…

От тези дни са изминали повече от 20 години. Самата аз отдавна минах “старческата” за тогавашните ми тийн представи възраст от 35. Самата аз седях в голям кабинет и подписвах документи, които мило момиче ми внасяше. Е, не в банка и не със златна писалка, но в собствен кабинет. 20 години, през които животът ме срещна с не едно, или две други прасета, но споменът за най-първото от тях, никога не избледня. Първото прасе, което нагледно и в цялата му колоритна плътност ми показа какво означава изразът “сексуален тормоз”.

22686754_10214686133087319_1055317304_n
Прасетата имат един и същи начин на поведение, използват едни и същи въпроси и реплики. И не разбират защо жените се страхуват вместо да бъдат щастливи от вниманието им.

А какво всъщност означава този така объркващ мъжете, а понякога дори и жените, термин, който е станал част от речника на обществото от 1991 г. насам, когато Съдебният комитет при Сената в САЩ препреразглежда обвиненията в сексуален тормоз повдигнати от Анита Хил срещу кандидата за Върховния съд – Кларънс Томас. Според официална Директива 54 от 5 юли 2006 г. на Европейския парламент за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите,

“сексуален тормоз” е всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение със сексуален характер, имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на човека, и по-специално създаване на смущаваща, враждебна, деградираща (принизяваща), унизителна или обидна обстановка.

Сексуален тормоз са циничните шеги, намеците за външността, които карат човек да се чувства неудобно, нежеланите докосвания, нежеланото сексуално внимание, показване на порнографски материали, предложение за интимност с цел повишаване в кариерата, принуда за сексуални контакти или изнасилване.

В моя личен опит присъстват 90% от изброените. До изнасилване не се стигна. Но никога няма да забравя онази служебна командировка в Боровец, когато без моето знание и желание, личният ми багаж беше качен и оставен в стаята на прасето. Бях принудена да вляза с него, да седна и изгледам на хотелското легло до него някакво предаване, в което участваше. И едва след категоричното ми, може би поне шесто поред настояване, да бъда настанена в отделна стая.

22684920_10214686132727310_727012886_n
Репликите на насилниците почти винаги са едни и същи…

Бях сигурна, че ще бъда подложена на подобно нещо. Толкова сигурна, че носех цялата си заплата с мен, за да си хвана такси от Боровец до София, ако се стигне до нещо повече. Не исках да изгубя работата си, но да изгубя себе си щеше да е още по-страшно.

Чувала съм реплики:

“Много ми харесваш.”; “Защо не ме искаш?”; “Ами ако се влюбвам? Искаш да ме нараниш ли?”; “Действаш ми разконцентриращо”; “Ще ти хареса.”; “Защо не го направиш? Толкова си глупава.”; “Ако се съгласиш – цяла София ще е в краката ти!”; “Ти не разбираш ли? Аз … просто имам нужда от това!”

Чух дори “добронамерен” съвет и от мой колега – “Ма верно ли не искаш? Ти си луда! Ще си живееш царски. Кво толкова?”.

Колега, чиято дъщеря също работеше в тази банка и на която, сигурна съм, не би дал този “бащински” съвет… Бях секретарката на Шефа-прасе някъде около година и два-три месеца. Владеех три езика и имах чудесна компютърна грамотност. Нямах необходимия опит, но имах квалификацията… и въпреки това,

колегите ми шушукаха зад гърба

Вярваха, че той ме е назначил там, защото… защото със сигурност ме чука. Е, не ме чукаше. От което надали е страдал зловещо… Но аз страдах със сигурност.

В последните няколко дни, в Холивуд, се разгоря чутовен скандал около сексуалния тормоз, упражняван от мастития продуцент Харви Уайнстийн върху много известни актриси в продължение на години. Логично, съпругата му подаде молба за развод, а компанията, която е създал и управлявал, го отстрани. Много известни жени намериха сила и смелост да признаят и проговорят за меко казано “неприятните” си изживявания с него. Много ги подкрепиха и окуражиха. Но и много ревнаха:

“А защо чак сега? Сигурно им е било изгодно да си мълчат, ама вече са известни, та…”

22657297_10214686132807312_890200542_n
Колко жени наистина са били жертви на сексуален тормоз?

На всички тези хора искам да кажа – има милиони причини, поради които една жена, която е тормозена сексуално, може да мълчи. Тези причини могат да бъдат от срам, може това да е страх, че няма друга възможност, освен да търпи малтретирането. Страх, че ще изгуби работата си, ще бъде скъсана на изпит или дори страх, че ще вбеси тормозещия я до степен на физическо нараняване.

Аз мълчах, защото ме беше срам

От себе си. Мълчах, защото исках идеалистично и мазохистично да докажа, че мога да бъда добра в работа си и без да си лягам с началника. Мълчах, защото имах приятел, когото не исках да наранявам. Мълчах, защото не исках да оставам без работа, докато уча задочно. Мълчах, защото се надявах, че след n-тия път на отказ от моя страна, той ще се “умори, ще му писне и ще се откаже”.

Мълчах, защото бях само на 19… До днес.
Алисия
Алисия Милано Снимка: https://www.facebook.com/pg/AlyssaMilano

Кампанията, подхваната от актрисата Алисия Милано преди седмица във Фейсбук, Инстаграм и Туитър #MeToo (Аз също) е изключително важна. Защото не трябва да се мълчи. Защото все още плашещо много мъже намират забележките за сексуалните предимства за ласкателни и често не разбират как много от жените се чувстват унижени, или дори застрашени. И защото, докато “Кво толкова?” битува в съзнанието, винаги ще има хора, които ще се възползват от временната си позиция на по-силен, за да упражнят тормоза си над другите.

Жени като Лейди Гага, Моника Люински и Росарио Доусън сложиха хаштаг MeToo, идентифицирайки се като жертви на сексуален тормоз и подкрепяйки призива на Милано всяка жена, която някога е ставала жертва да се осмели да го каже. Поне по този начин. До сега стотици хиляди други жени го направиха. Направих го и аз.

Във Франция, пък, имат свой еквивалент на кампанията #MeeToo, наречен BalanceTonPorc (Изобличи свинете си), който до този момент има толкова силен обществен и социален отзвук, че вече са внесени предложения за промени в местното законодателство и налагане на глоби за сексуален тормоз дори на улицата, под формата му на

непристойни реплики и подвиквания към жените

Не знам дали в България подобна активност ще доведе дори до минимална смяна поне на обществените нагласи. Не знам дали във висшите ни учебни заведения изпитите ще спрат да се взимат, само ако “по-засуканата колежка” се съгласи на нещо по-така… не знам дали повярвали в собственото си безсмъртие шефове-прасета няма да продължат да щракват с пръсти и поредната секретарка да притичва в големите им кабинети… не знам. Знам, обаче, че докато мълчим, нищо, ама съвсем нищо няма да се промени.

Ето защо, АЗ СЪЩО… А ако случайно разпознаете и себе си в тези редове, то моля ви, нека и ВИЕ СЪЩО


Прочетете още… за Ужаса на женското обрязване

СПОДЕЛИ
Предишна статияПърси Фосет в търсене на изгубения град Z
Следваща статияВреме за приказки: Джани Родари – Бърканица в приказките
Влади Фиданова
Здравейте, аз съм Влади. Винаги съм се представяла с краткото си име, защото Владислава звучи направо шокиращо с целите си 10 букви. Някои от вас може и да са срещали името ми във финалните надписи на телевизионни предавания, за които дълго време съм работила като сценарист, а за други това, че пиша да е абсолютно ненужна информация. Факт е, обаче, че думичките винаги са били моето тайно лекарство, с което лекувам душата си, или оправям настроението си за седмици напред. Харесвам джвъджки. Мразя джинджифил. Била съм в Джумаята.. и в Горната и Долната. Искам да отида в Джаксънвил. И понякога вярвам, че познавам джуджето Хаяско. Животът ми е шарена плетеница от много и от малко – много любов, много неочаквани срещи, още по-неочаквани раздели и едно малко, съвършено човече, на което съм горда майка. По интересно стечение на обстоятелствата, бащата пък е исландски бивш стриптизьор. Казах ли ви – животът наистина може да бъде адски забавен. И в същината си, той винаги, винаги е сладък. До последната хапка.

Отговор