Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Българинът, създавал една от дизайн иконите на Австралия
"Столът е много труден за проектиране обект. Небостъргачът е малко по-лесен. Затова столът чипъндейл е толкова известен днес." Тези думи принадлежат на известния немски...
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...
Тези невъзможни български имена!
Повечето родители минават през адски мъки, преживяват семейни драми и изкарват най-малко пет месеца в умуване, докато изберат подходящото име за детето си. И...
Как да научим децата си на български в чужбина
Вчера ви представихме първа част на материала за българчетата, които растат в чужда езикова среда. Време е да разберете как събудим интерес у децата...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...