Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Езикът при децата, които живеят в чужбина
Езикът е редовна тема на разговор на българите в чужбина. Семейството ми живее извън пределите на родината от няколко години. Българи сме – и аз, и...
Хроника на един коронавирус: Отговорността е и наша
Коронавирус. COVID-19. Оранжев и кръгъл, като леко покълнал навсякъде портокал. Или като онези гумени китайски топчици анти-стрес. Код оранжево. Код червено. По ирония на съдбата...
Късчета от България, разхвърляни по света
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Удоволствието да ходиш на училище в Испания
Часът е 9 сутринта и в коридорите гърми Viva La Vida на Coldplay. Да живее животът, започва училищният ден в Испания! Още от самото начало ме...
Един българин по поречието на Амазонка
На 25 ноември 2015 г. пътешественикът Филип Лхамсурен се срещна с българската публика. На нея българинът с монголски корени разказа за Along The Amazon -...