Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Късчета от България, разхвърляни по света
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Българинът, създавал една от дизайн иконите на Австралия
"Столът е много труден за проектиране обект. Небостъргачът е малко по-лесен. Затова столът чипъндейл е толкова известен днес." Тези думи принадлежат на известния немски...
Наталия и нейните Невидими герои
Запознах се с нейните Невидими герои преди повече от половин мой живот в един коридор на блок в Студентски град. Спомням си ясно как Наталия, година...
Българка е най-красивата таксиметрова шофьорка в историята на Лас Вегас
Историята на Мария е разказ за мечтите, за смелостта и за осъзнаването на това каква цена трябва да платиш, за да изживееш тези свои...
Българинът и не/щастието на живота в чужбина
Тези дни за пореден път в живота ми се настани коментар по така актуалната през последните години тема за шанса в чужбина. За това...