Вероника Лазарова
Обичам да търся истории и да ги разказвам. Започнах да го правя едно лято преди 15 години, когато постъпих на стаж в седмичника "168 часа". През тези години срещах невероятни хора, предадоха ми безценни уроци и се учих да пиша искрено, истински и със сърце. Иначе понякога съм ужасно бъбрива, обичам да ходя по разни малки, затънтени селца и да си говоря с бабите, да се губя, да намирам нови приятели, да се виждам със старите и да пия лате.
Успехите на България по света
Нужно ли е Кристо да говори български?
Две седмици, милион и половина посетители от всички краища на планетата и водещо място в новините на световните медии... Златистите отблясъци на плаващите кейове...
Малкият Виктор: В Трън е по-хубаво от Ню Йорк
В Ню Йорк, един от най-космополитните градове на света, 9-годишният Виктор има мечта. Да порасне и да заживее в трънското село Берайнци. Преди много години...
Томбола на късмета за място в училище в Лас Вегас
Едно от най-важните решения за родителите е да изберат правилното училище за своето дете. Хубавото на Лас Вегас е, че има много и различни...
Българка покори Америка с ръчно рисувани обувки
Когато срещнеш Виолета Велчева, няма как да не се влюбиш в лъчезарната ú усмивка и поглед пълен с мечти. Зад това слънчево лице се...
Марияна Брънкина: Майсторка на изчезващата красота
Погледът е концентриран в една точка. Часове наред. Очите изтичат. Ръцете изтръпват. Държат игла и конец – нищо друго. И правят възел след възел. Свързват ги....