Проблемите на децата ни и “лошият” интернет

проблемите на децата
Днес интернет е достъпен не само от компютъра, а и от таблета, и телефона. Той ли е обаче винаги виновен за проблемите на децата?

Писнало ли ви е от екрана да ви заливат, буквално на талази, лоши новини? Особено, ако става дума за проблемите на децата ни. Агресията помежду им сякаш постоянно расте, а случаите на побоища, издевателства и гаври, разпространени в социалните мрежи и станали достояние на цялата държава, сякаш стават все повече. Какво си мислите, когато видите поредната подобна новина? Минава ли ви през ума, че за всичко днес са виновни новите технологии? Интернет, телефони, таблети, компютри, конзоли, агресивни игри и какво ли още не? Децата сякаш стават все по-“глупави” и знаят все по-малко за истинския живот. А на всичкото отгоре от само себе си възприемат компютърните технологии и на 5 вече са по-големи спецове от родителите си…

Да, мнозина вярват в това. Каква обаче е в действителност връзката на децата на България днес с интернет и новите технологии и доколко последните са отговорни за влошеното качество на образование, за проблемите в дисциплината и всичко останало, което ни притеснява по отношение на подрастващите? Ами, ще се изненадате, но интернет и новите технологии не са ни най-виновни. Как така ли? В следващите редове ще разберете.

Георги Апостолов
Георги Апостолов, координатор на Център за безопасен Интернет. Снимка: Личен архив

От Lifebites.bg разговаряхме с Георги Апостолов, координатор на Центъра за безопасен Интернет. За него определено може да се каже, че е от хората, които имат сериозен поглед върху темата за децата в интернет. Защото заедно с колегите му от 2005 г. насам правят проучвания в тази сфера. Освен това провеждат обучения, разработват образователни материали, консултират всеки, който има въпроси или притеснения, дори приемат сигнали и активно противодействат на случаи на детска онлайн порнография и други видове компютърни посегателства над деца. Центърът членува в международни организации и асоциации за безопасен интернет и си сътрудничи с партньорски структури от цял свят.

В следващите редове ще прочетете част от разговора ни. Онази, която рамкира ситуацията в България. И обяснява на какво се дължат основните проблеми на децата, особено когато става дума за интернет и нови технологии. В отделни материали ще видите още кои са основните митове по отношение на световната мрежа, кои са най-големите опасности, които дебнат децата ни във виртуалното пространство и най-вече – как да ги опазим.

Колко големи са българските деца, които вече са в интернет?

Пикът на влизане в интернет се измести с 3 години за последните 6 години. Ако през 2010 г. най-много деца влизаха за първи път на 10-годишна възраст, сега това става на 7-годишна възраст. Наше изследване от края на 2016 г. показва, че в някои случаи децата започват да влизат в интернет още на 3-4-годишна възраст.

Използването на интернет на практика обхваща всички. Това го показахме и с друго, теренно изследване. Колегите отидоха в ромските махали в София – два пъти, с една година разлика. Бяха интервюирани семейства, които са в тежко социално-икономическо състояние. Какво обаче открихме – децата са със смартфони и таблети. Една майка беше казала, че детето трябва да е като всички и ако не може да му купи, ще му “крадне“, но пак ще му даде телефон.

97% от децата на практика са в интернет!

Преди да навършат 12 години 73% са в социалните мрежи, разбирай основно Facebook. При все, че има ограничение заради американските закони, че трябва да са навършили поне 13 години. Няма такова нещо! От децата, с които ние работим в 1-ви клас 60% са във Facebook, към 3-ти клас вече са 90%. И не само там. Масово са в Snapchat, музикални мрежи, използват социални мрежи, за които родителите даже не знаят.

да опазим децата
Няма препоръчителна възрастова граница за първо влизане в интернет.

Големият проблем е, че никой не ги насочва от самото начало какво да правят и как да се пазят. А какво става в училище в същото време? Там продължават да смятат, че реформата значи сваляне на съдържание от по-високите към по-ниските класове. Децата изпадат в пълен стрес. После защо има агресия в училище? И борим агресията с видеонаблюдение и заключване на входове, с което превръщаме училищата в места за изтърпяване на наказание. И не само от страна на децата, но и на учителите. Всички са изнервени, фрустрирани.

Т.е. образователната ни система не е адекватна на ситуацията, така ли?

Големият проблем, който не се осъзнава: децата от 4 или 6 години, но със сигурност преди да тръгнат на училище, вече са в интернет. На 6-7 г. те знаят как се търсят в YouTube подходящи клипчета, работят с Google. И тези деца ги взимат, слагат ги на един чин, държат ги физически и медицински необосновано без движение за дълъг период от време и ги карат да зубрят някаква информация, за която те знаят, че като напишат ключовата дума в Google, ще получат тази информация. За какво му трябва на едно такова дете да я запаметява, пък после да го изпитваш дали я е запаметило?

В същото време първото нещо, което отпадна от образованието с реформите е онова, което навремето се наричаше преговор. Това го няма отдавна. Сега се препуска през материала и става така, че в университетите приемат студенти, които не само не знаят пълен член и запетайка, ами пунктуацията е пълна мъгла за тях. И и Й са напълно неразпознаваеми, О и У също и т.н. Пълна неграмотност общо взето.

Но това да кажем пак може да се поправи. Не можеш да оправиш другото. Те не могат да разбират текст.

Нямат четене с разбиране

На матури, на кандидатстудентски изпити се наблюдава едно и също нещо. Те могат да възпроизвеждат заучени неща, но те не могат първо смислено да напишат текст и второ, когато им дадеш зададен текст, те не могат да извлекат от него същественото.

Изключителен срив на една способност, която не е само медийно-информационна грамотност. Това е функционално умение на човек да оцелява в света. Информацията постъпва постоянно от хиляди източници. Ние с теб сега като седим, аз възприемам поне по 15 канала информация – аз ти виждам очите, лицето, стойката… Това пък е другото – емоционалната недостатъчност и късното развитие на социални умения поради това, че 80% от комуникацията и социализацията минава през интернет, прави още по-належащо ти да ги учиш на социални умения много по-активно, отколкото беше преди.

И какво може да се направи, за да се подобри тази ситуация и училищата например да станат по-адекватни към реалността, в която се намират децата днес?

Минимум 60% от учебното съдържание просто трябва да изчезне!

Апостолов безопасен интернет
Георги Апостолов в час по безопасен интернет в 97 СОУ “Братя Миладинови” в София.

Трябва да работим с децата, да работим на групи с тях по конкретни неща. Малките деца учат и приемат информация тактилно (с допир, осезание – бел.ред.) и сензитивно. Дай им в ръчичките нещо да правят. Да насочваш процеса и те да започнат да осъзнават за какво става дума. Да не е по начина зазубряне-възпроизвеждане.

Защото в момента с децата се прави точно обратното на това, което трябва. Ти им втълпяваш, че са тъпи, защото не могат да запаметят еди какво си. А как да стане? Във втори клас те трябва да са минали числата от 1 до 100. В същото време по Човек и общество върви материал по история, уж нещо семпличко. И се казва, например: „През 1228 година…“. Моля? Ама те трябва да знаят до 100! Невероятно безумие! Няма връзка между предметите. Това също е огромен проблем.

И все пак, за да се върнем на интернет – какви са проблемите на децата във виртуалното пространство?

Онлайн тормозът е основният проблем с децата в интернет. Те манипулират. Експериментират до голяма степен. Тормозът от реалния свят се прехвърля онлайн. Децата по принцип са манипулативни, а в тийнейджърството, когато гониш популярност, ти изпробваш и хващаш всякакви начини да манипулираш, да ръководиш.

Днешното дете от момента, в който го пуснеш в интернет, ти го слагаш в една пренаситена информационна среда. То може да гледа клипчета в YouTube или да играе някакви игрички, но покрай това се появяват много други неща, а децата са любопитни. Те кликат наляво-надясно.

Разбира се, адски удобно е да кажеш: интернет е изключително опасен, той ги учи на едни лоши работи. Телефонът прави ли същите работи? Или телевизията? Откакто е възникнала телевизията се правят постоянни изследвания. Няма нито едно доказателство, че гледането на насилие води до реална агресия в реалния живот.

Също такова изследване има за компютърните игри. Масовият мит е – играят на игри с насилие, където стрелят, мачкат хора с коли, след това излизат и го правят в истинския живот. Не е вярно! Сериозни проучвания и изследвания доказват, че когато пикът на разработката и употребата на компютърни игри расте, младежката престъпност намалява. Защо? Защото ти изливаш агресията там, нямаш вече стимула да се биеш с някого на улицата.

децата в интернет
Как да разберем информацията, която постъпва по безброй канали в интернет, ако не можем да разберем текстовете, които четем в училище?
Ако новите медии и технологии не са виновни за агресията сред децата, тогава къде е проблемът?

Виновен е разпадът на семейството – имаме 260 хил. деца в България, които живеят без родители, това са децата на мигранти, които са при баба, дядо, чичо, леля и т.н. Имаме вероятно 100 хил. деца, които живеят по циганските махали, не се знае точно колко са. Тези деца, като тръгнат на училище, тепърва учителките трябва да ги учат на лична хигиена. А тези деца ти ги вкарваш в класната стая и почваш да ги товариш с един материал, който нараства експоненциално като сложност и те трябва да го запомнят.

Децата са на различна степен на развитие. Ти първо трябва да им развиеш едни умения. Целта на образованието не е да се зазубри и да се възпроизвежда някаква информация. Целта на образованието е да научиш едни малки, млади хора как да учат. Сега информацията е навсякъде. Ти трябва да ги учиш как да подберат, как да разпознаят коя информация им трябва. Как да сравнят източниците, как да извлекат, да синтезират това, което им е нужно. Нещо, което абсолютно не умеят.


Разговорът ни с Георги Апостолов продължава и на други наши страници, от които ще разберете:

Какви са водещите митове по отношение на интернет и новите технологии?

Какви са основните опасности, които дебнат децата ни в интернет?

Какво е решението по отношение на проблемите на децата ни, когато става дума за интернет? Как да ги опазим?

Отговор