Как да пътуваме като Антъни Бурдейн

Легендарният готвач и телевизионен водещ Антъни Бурдейн твърди, че в последните десет години е прекарвал средно около 250 дни в годината далеч от дома! Това със сигурност го прави един от най-добрите пътешественици сред готвачите. Ето защо ви предлагаме да прочетете

съветите на Бурдейн за това как да пътуваме по-добре…  

Със сигурност всеки от нас ще открие идея, която да приложи на практика следващия път, когато се наложи да стяга багажа. За вещите, които не бива да забравяме, за обувките, които е добре да носим, за книгите, които да пъхнем в куфара и за смисъла на сувенирите.

Без да губим повече ценно време, ето и въпросните съвети на Антъни Бурдейн, които със сигурност ще ви свършат работа някой ден:

“Първото нещо, което правя е да се облека подходящо за летището. Обличам се подходящо за охраната. Обличам се така, че да съм подготвен за най-лошото. Удобните обувки са важни – харесвам Clarks desert boots, защото се свалят много бързо, супер удобни са, можеш да ги скъсаш от носене и са евтини.”

“В ръчния си багаж имам бележник, жълти листа за записки и добри слушалки. Imodium-ът също е важен. Винаги нося леко ватирано шушляково яке, което може да ми послужи като възглавница, ако трябва да спя на пода. iPad-ът е особено важен. Зареждам го с книги, които да чета, видеоклипове, филми, игри, приложения, защото допускам, че няма да имам късмет с добрите филми на борда на самолета.”

“Винаги чекирам багажа си. Мразя хората, които се опитват да натъпчат чантите си в пространството над седалките и не бих искал да бъда един от тях.”

“В самолета обичам да чета книги, в които действието се развива на мястото, което ще посетя. В много отношения романите са много по-полезни от пътеводителите, защото ти дават онези малки детайли, дават ни представа за това как мирише мястото, емоционална представа за него. Така че бих взел Тихият американец на Греъм Грийн, ако отивам във Виетнам. Добре е човек да е романтично настроен към дадено място преди да се озове на него.”

“Преди да се кача на самолета купувам огромна купчина списания. Голям фен съм на масажите на летищата. Винаги използвам масажните столове, ако има такива, или си правя масаж на краката. Ако има храна обикновено хапвам стабилно от местния специалитет. В Токио това е супата Рамен, в Сингапур взимам нещо от закусвалнята на летището. Shake Shack на летището Кенеди в Ню Йорк е едно от най-добрите места за бързо хранене, въпреки, че храната на американските летища обикновено е много лоша.”

“Никога не страдам от умора заради часовата разлика, ако мога да поспя. Колкото и да е изкушаващо да се напия здравата на самолета, избягвам да правя това. Ако пътувате продължително време и слезете от самолета махмурлия и дехидратиран, това е лошо. Обикновено се качвам на борда, взимам приспивателно и спя по време на целия полет. После кацам и правя всичко възможно да си легна, когато е време за лягане според местната часова зона.”

“Почти никога няма добра причина да ядете в самолета. Никога няма да се чувствате по-добре, ако ядете в самолета. Не разбирам хората, които изяждат всяко меню по време на дълъг полет. Убеден съм, че по този начин се опитват да преборят скуката. По-добре ще сте, ако не го правите. Много по-добре е да кацнете на ново място, да сте гладни и да ядете на някоя малка сергия, отколкото да пристигнете подпухнал, пълен с газове и махмурлия. Така че аз просто избягвам храната в самолета. Тя не е полезна по никакъв начин.”

Вижте още: 15 пътешественически книги

“Може би най-голямото ми разточение на пътя са старите, реставрирани колониални хотели, които навремето са били част от британската или френската империи. Като Grand d’Angkor в Сием Реап, Камбоджа или Metropole в Ханой, Виетнам.

Това са превъзходни хотели. Да пиеш студен джин с тоник в ратанов стол с вентилатор над главата – обожавам това, особено след няколко дни на палатка или в къща без климатик.”

“Спрях да купувам сувенири. Първите няколко години купувах джунджурии, тишъртки или занаятчийски предмети. Днес рядко правя това. Апартаментът ми започва да прилича на музей на колониалната история. Така или иначе повечето неща са произвеждани в една и съща фабрика в Тайван.”

“Най-големите мошеници в света са собствениците на ресторантите-клопки за туристи на места като Рим или Венеция. На тези места има адски много страхотна храна, но въпреки това най-вероятно е да ви бъде сервирано лошо ястие. Да сте на място като Сайгон или Рим и да се озовете в ресторант, който сервира някаква туристическа версия на националната кухня – това е най-лошото в едно пътуване.”

“Друг отличен начин да разберете къде да ядете в нов град, е да събудите гнева на разбирачите онлайн. Отивате на някой от сайтовете, посветени на кулинарията, които имат форуми.

Да кажем предстои ви пътуване до Куала Лумпур – просто пуснете съобщение във форума за Малайзия, че току-що сте се върнали от там и сте яли най-добрия ренданг (традиционно ястие, приготвяно от телешко месо и кокосово мляко – б. ред.) във вселената, споменете произволен ресторант. Така ще видите как всички досадници, вманиачени на тема храна, ще ви обсипят с гневни съобщения за това как ресторантът, на който сте яли е дупка и ще ви препоръчат по-добро място, което да посетите.”