Една ранна утрин на 19 юни 2013 г. плетачът на панамени шапки Симон Еспинал сяда на работното си място в Пиле, малко село в планините около градчето Монтекристи, разположен на влажното крайбрежие на Еквадор.
Симон Еспинал избира внимателно осем тънки влакна от палмата токила от купчина, чието приготвяне му е отнело три седмици. След като разделя влакната на две, мъжът започва да плете. В следващите дни, седмици, месеци
панамената шапка става все по-голяма
Лятото преминава в есен, Коледата идва и си отива, а Еспинал напредва бавно, но сигурно. Милиметър по милиметър. В края на всеки ден еквадорецът завива шапкатав чисто парче муселин, който я предпазва от прах и други замърсители. Еспинал прекарва всяка събота в подбор на влакната, които ще бъдат използвани през новата седмица. Всяко едно от тях е внимателно проверено на дневна светлина и сортирано по цвят, тон и дебелина.
В края на февруари 2014 г. Еспинал спира да плете. Шапката е готова. Изминали са цели осем месеца.
Симон Еспинал е изплел много шапки в живота си. 47-годишният днес еквадорец е в този бизнес от дете. Научил е занаята от баща си Сеновио, който навремето е бил
един от най-добрите плетачи на панамени шапки
в Монтекристи. Възрастните хора в селото и търговците на панамени шапки смятат, че Симон е законният наследник на титлата на Сеновио, но самият той е прекалено скромен, за да се окичи с нея.
Оплитането на панамената шапка отнема хиляда часа на Еспинал. С изумителните си 4000 възела на квадратен инч това вероятно е най-добрата панамена шапка, оплитана някога. Плетката е толкова фина, че на човек му е нужна лупа, за да преброи редовете. И всичко това е направено на ръка, без използването на станове или машини.
Еспинал изработва шапката по поръчка на базирания на Хаваите дилър Брент Блек, с когото се познава от години. Блек се съгласява да дава заплата на Еспинал по време на осемте месеца, прекарани в плетене на шапката. Към това Блек добавя бонуси, както и комисионна, която може да достигне петцифрена сума, ако шапката бъде продадена.
Добрите панамени шапки са ужасно скъпи
и това не е тайна за познавачите. Една от не толкова добрите шапки на Еспинал с около 3 хиляди възела на квадратен инч преди време е продадена за 25 хиляди долара на известен холивудски актьор, който иска нещо по-специално за тропическия си меден месец. Всъщност, за тридесетте години, в които Брент Блек е в бизнеса с панамени шапки, той никога не е виждал шапка с повече от 3 хил. възела. Никой от старите търговци на шапки в Монтекристи, спомените на някои от които датират от 40-те години на миналия век, не си спомня да е виждал нещо толкова фино.
“Надявам се, че тази шапка ще бъде изложена в музея някой ден”, казва Брент Блек:
“Това не е изделие, което заслужава да стои на главата на някого. Това е най-добрият образец на едно древно и много красиво изкуство”.
Изкуството на панамената шапка, освен древно, е и обвито в мистерия. Най-малкото, защото този изискан летен аксесоар не се произвежда в Панама, както много хора погрешно смятат. Панамените шапки винаги са били произвеждани в Еквадор,
в селата около Монтекристи
– градче с около 15 хил. жители, на около 150 км от най-големия трад Гуаякил.
Високата цена на добрите панамени шапки никога не е отказвала ценителите от тях. Банкерът Джон Пиерпонт Морган, Едуард VIII и Ал Капоне са само трима от най-известните им фенове. Статия в списание New Yorker от юли 1930 г. споменава за панамена шапка на цена от хиляда долара, която се продава в универсалния магазин Dobbs. И това във време, в което чисто нов автомобил Буик се продава едва за 500 долара.
Оказва се, че светът на панамените шапки е пълен с ментета и измамници. Старите майстори произвеждат едва няколко дузини истински Montecristi от типа “superfino” годишно. Комерсиалните производители в Куенка и Кито обаче бълват десетки хиляди шапки, рекламирани като Montecristi superfino. Само за сравнение – Симон Еспинал
оплита едва три шапки на година
Истинските панамени шапки Montecristi superfino се различават не само с фината си плетка. Плетачите от Монтекристи използват плетка тип “рибена кост”, докато останалите комерсиални производители използват по-лесната плетка “квадрат”. Също така цветът на оригиналните Montecristi superfino е слонова кост и никога ярко бяло.
Въобще оплитането на една панамена шапка Montecristi superfino е толкова уникален процес, че Брент Блек подава заявка до ЮНЕСКОза т. нар. “гарантирано и контролирано наименование за произход” подобно на френското шампанско и пармската шунка. Идеята среща сериозен отпор от стотиците компании, които се възползват от името Montecristi в продължение на години.
И макар че днес има много ценители, които са готови да платят добра цена за истинска панамена шапка Montecristi от типа “superfino”, майсторите, които могат да я изплетат се броят на пръстите на едната ръка. По-старите от тях умират един по един, а внуците им, които биха могли да наследят занаята им, имат други стремежи.
“Плетенето на шапки е смятано за занимание за селяни”, казва Брент Блак и добавя:
“В Япония занаятчия от калибъра на Симон Еспинал би бил национално съкровище. Но в Еквадор той е просто селянин. Има нещо много сбъркано в това”.
5 признака, по които да познаете добрата панамена шапка
1. Финес на плетката
Колкото по-фино е оплетена една панамена шапка толкова по-качествена и съответно по-скъпа е тя.
2. Равномерност на плетката
Колкото по-равномерни са редовете на плетката, толкова по-добра е панамената шапка. Пролуките, неравностите и възлите в плетката говорят за не толкова високо качество.
3. Цвят
Панамена шапка, която е ослепително бяла, вероятно е избелена с кислородна вода и е произведена в Куенка. Истинските панамени шапки Montecristi superfino са в цвят слонова кост.
4. Форма
В наше време почти всички панамени шапки се оформят на машина и само една малка част от тях на ръка, което е доста трудоемък процес. Ето защо ръчно оформените панамени шапки са по-скъпи.
5. Размер
Повечето панамени шапки се предлагат в стандартните размери XS-XL. Качествените панамени шапки понякога се предлагат в цели 11 размера. Това означава, че можете по-лесно да откриете такава, която да ви пасне перфектно.
"Столът е много труден за проектиране обект. Небостъргачът е малко по-лесен. Затова столът чипъндейл е толкова известен днес." Тези думи принадлежат на известния немски...
Представете си университетски преподавател. Да, какво беше клишето – ризки, сериозност на няколко слоя. Монотонен глас... Песента на мухите се чува на фона на призрачна...
Като разноцветни листа, разнесени навред от есенния вятър, късчета от България са разпилени из всички континенти. Имена на населени места, реки и планини ни...
Единственият нобелов лауреат с български корени – писателят Елиас Канети, е роден в Русе. Престижната награда му е присъдена в раздел литература и е за...